а след оставката какво? ето какво #оставка

IMG_8666

много хора са обезверени, обезсърчени. питат ме: а след оставката какво? пак същото?!

след оставката – избори.да, вероятно след това ще се наложат още едни и още едни избори.

не е добре да се страхуваме от избори. именно те са основен инструмент на демокрацията.

не е добре сега да сменяме изборния закон. ще отнеме време. няма да го направят както трябва. законите следва да се пипат с чисти ръце.

будното гражданско общество няма да позволи повече грешни решения. и ще реагира всеки път, веднага.
хора, ще се случи. защото ние сме добрите.

#оставка

IMG_8782

един разговор за случващото се в Сирия

IMG_4686

говоря си с Руслан Трад за случващото се в Сирия

какво е Сирия за теб?
Сирия е част от мен – без нея, нямаше да мога да съм този, който съм. Не съм живял там, посещавал съм лятото страната, заедно с родителите си. Веднъж пътувах сам и няма да забравя това пътуване, в което взех само една чанта и хайде на автобуса. Понякога си мисля много за миговете там, липсва ми Сирия, нейните хора и атмосферата й.

какво се случва в Сирия?
Протестите възникнаха през пролетта на 2011 година, когато те бяха вдъхновени от демонстрациите в Египет. В началото не можем да говорим за антиправителствени протести. Те бяха насочени към желание за промяна в някои точки от ежедневния живот на страната – свобода на словото, свобода на изразяването и подобни. Но правителството реагира репресивно, не се вслуша в хората, макар и някои първоначални плахи опити за това. Този отговор на правителството доведе до избухване на истински бунт, който повече от година след старта на протестите прерасна във въоръжен. Факт е, че до преди началото на съставянето на въоръжена опозиция, жертвите вече бяха хиляди, а информационното затъмнение не позволи да се сдобием с яснота за ставащото.

има ли мирен изход от тази ситуация?
Към момента считам, че мирният изход е невъзможен. Смятам го, защото в страната има много напрежение между единиците на обществото. Вече няма връщане назад по познатия път, нито пък могат да бъдат съставени избори в присъствието на това правителство. Никой не би ги сметнал за честни, а пък въоръжената опозиция ева ли сега ще свали оръжие – мнозина вярват, че ако това се случи, отговорът на властите ще е безкомпромисен и затворите ще се напълнят.

истински сериозните въпроси #оставка

IMG_8692

вгледани в малките проблеми на деня, в заинатеното ни правителство, което три месеца е като на самотен остров, но си вее байряка все едно не е така, вгледани в опитите протестът да бъде потушен, разтурен, сгромен, разделен, принизен, омърлян, сринат изпускаме голямата цел

голямата цел е една по-добра България

защото 23 години по-късно България е все още страната с най-голям брой деца в институции, разбирай домове за сираци, деца, изоставени от родителите си. в допълнение много деца са на самоотглеждане или познават повече баба и дядо, защото родителите са в чужбина и се връщат веднъж на година. и все още ежегодно умират деца в домовете. умират нелепо и деца извън домовете. и ние сме ОК с това.

защото 23 години по-късно България насърчава младите, ученици и студенти да заминат и всеки ден, с всеки полет те напускат това място. само след 5 години ще сме още по-малко и пенсионерите ще са над 50%. защото нищо не правим, за да задържим бъдещето на България в България.

защото 23 години по-късно черноморието прилича на бетонна крепост и продължаваме да го унищожаваме ден след ден, а планините ни умират, затънали в безхаберие, боклуци и пожари.

без да вадим „стари“ (от преди 10-ти ноември) призраци си имаме достатъчно „млади“ такива. и за мен не е важно ще яха ли някой протеста или не. ще се политизират ли нещата или не. защото те са достатъчно политизирани и сега. и без политическа воля няма как да се променят.

за мен е важно да знам защо ти си равнодушен към всичко това. защо стоиш у дома и приемаш именно това бъдеще на България. защо нямаш вяра в себе си. вяра в бъдещето на твоите деца тук. защо не искаш да промениш нещата.

ела на площада да поговорим. всяка вечер. 18.30.

и да, оставката ще е само началото. после ни чака много, много, много работа, но искаме ли, ще променим България към добро. само заедно ще успеем.

#оставка

да управляваш на инат #оставка

IMG_8725

много хора се плашат от нови избори. нямало за кого да се гласува. нямало нищо да се промени. мда. но хора, така управлението не е истинско. в момента, дами и господа, управлението е на инат. а нещата, правени на инат не водят до нищо добро.

изборите, които правим ги правим всеки ден. дори да не гласуваме пак избираме. избираме всеки ден да гледаме телевизия или да сме на площада. да се караме със съседите или да сме на площада. да пием кафе на Витошка или в МОЛ-а или да сме на площада.

#оставка

заедно. мирно. протест. до оставка.

IMG_8647

знам, че си уплашен и объркан. точно като мен. казваш „светът се е побъркал“, вдигаш рамене, въздишаш и обръщаш глава.

те ни искат такива – уплашени и объркани. работили са доста, за да сме такива. в доказателство три цитата от Оруелската „1984“:

Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото

Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.

Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.

знам, че не вярваш да ни чуят. „е какво, толкова дни и не ни чуха. толкова дни, а нищо не се промени?!“

чуха ни. и нещата се промениха. повярвай, случи се нещо колосално!
България никога няма да е същата!

знам, че с дни, месеци години ни страхуват, пъдят, заплашват, унижават, обиждат, хулят, малтретират. всякак. и ни дават готови, лесни, угодни на тях решения.

знам, че ти е трудно да повярваш, че ти си промяната. че ние заедно сме промяната.

и все пак, помисли си. имаш няколко часа. харесва ли ти да живееш в държава, в която мафиоти и криминално проявени биват назначавани за шефчета и биват чувани, докато ти едвам намираш работа и гласът ти дори съседите не чуват. харесва ли ти да живееш в държава, в която черните джипки винаги са с предимство, докато линейките едва кретат и трудно пробиват път в задръстването. харесва ли ти да живееш в държава, в която учителите взимат по-малка заплата от чистачките в банка. харесва ли ти да сме на опашката и в образование и в здравеопазване и къде ли не. и още и още и още …

да, казваш, то това не е от последните месеци. да, години е така. но дошло е време за промяна.

да – ти си промяната. и аз съм промяната. ние сме промяната.

утре ще сме на площада. мирно, въпреки провокациите. настойчиво, въпреки умората. заедно, въпреки опитите да ни разделят.

и нека силата бъде с нас.

до #оставка

да си спомним за жертвите на Хитлеризма и Сталинизма

IMAGE

било е вероятно 90-та. бяхме студенти и четяхме основно на руски, защото нямаше книги на други езици, а на български излизаха рядко. всяка книга се предаваше от приятел на приятел и четяхме жадни. една от тези книги беше Архипелаг Гулаг на Солженицин.

няколко цитата:
Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неумолимо трябва да избере лъжата за свой принцип.

Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, които ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък живот води този, който всеки ден, излизайки от дома си, си удря главата в горния праг на врата, защото е твърде нисък за него.

Ако не умееш да използваш минутата, ще пропилееш и часа, и деня, и целия живот.

говоря за Солженицин с болка. макар книгите му да са изпълнени с дух. споделям и личната си болка и от днешния ден, в който объркани хора контрапротестират в София с портрета на Сталин.същият Сталин, чиито жертви достигат 20 милиона … и се чудя какво би станало някой немец да се разхожда из Берлин, например, с портрета на Хитлер? и ми е тъжно. и ме е срам.

в деня, който Европа отбелязва в памет на жертвите на Хитлеризма и Сталинизма …

Архипелаг Гулаг в Читанка

#дансwithme
#оставка

почему? Bulharsko se omlouva България се извинява 45 години по-късно #дансwithme

BulharskoSeOmlouva-500x332

21 август, 1.55 ч. – Държавното радио съобщава за нахлуването на армиите на Съветския съюз, Полската народна република, Германската демократична република, Унгарската народна република и Народна република България, извършено без знанието на чехословашките власти и призовава да не се оказва съпротива, тъй като защитата на границите е невъзможна. Военният министър заповядва на армията да остане в казармите и да не оказва съпротива.

21 август, 3 ч. – Съветски десантчици арестуват първия секретар Дубчек, министър-председателя Черник, председателя на парламента Смърковски, ръководителя на Националния фронт Франтишек Кригел и Йозеф Шпачек.

21 август, 4.05 ч. – 12-и МСП преминава държавната граница на ЧССР в колона с 398 ТП и 327 МСП на съветската 128-а гвардейска мотострелкова дивизия и пристига в Кошице в 10,30. В Кошице колоната се натъква на барикади и на съпротивата на гражданите, които се опитват да смъкнат нападателите от машините, чупят стъклата и вратите на колите и антените на радиостанциите. Окупаторите стрелят по гражданите. Убити са: 16-годишния Михал Хамрак, 19-годишния Ян Хатала, 21-годишния Бартоломей Хорват, 35-годишния Йозеф Колесар, 53-годишния Ян Ласло, 24-годишния Ладислав Мартоник, 27-годишния Иван Шмйед. 35 души са ранени тежко, а 28 – леко.

21 август, 8 ч. – Сблъсък на граждани и съветски войски на Староместкия и Вацлавския площади. Танкове стрелят по сградите и по Националния музей.

21 август, 11.05 ч. – Първата група от българския 22-и МСП е стоварена на летищата Рузине и Водоходи и в 15 ч. поема от съветската 7-а въздушнодесантна дивизия обектите за охрана и отбрана. Втората група пристига в 19,30 ч.

21 август – Цялата територия на Чехословакия е под контрола на силите на Варшавския договор. Населението оказва масова пасивна съпротива. Правителството, Националното събрание, президиума на ЦК на компартията и други организации осъждат окупацията.

В центъра на София са разпространени листовки: Хора, спите ли, хора, събудете се. Днес вашите деца убиват свободата, утре ще убиват хора, недейте позволява.

днес България се извинява. 45 години по-късно. неофициално.

респект за авторите и реализаторите на проекта. довечера който желае може да е в розово на протеста. шествието ще се отправи към Чехско посолство, където смирено ще приведем глава.

подробности за Чехословакия 68-ма тук

документалният филм на Найо Тицин тук

по темата още
Стефан Иванов
Пейо Попов
Асен Генов

снимката е от интернет

#BulharskoSeOmlouva
#дансwithme
#оставка

приятел съм ти, не съм твой враг #дансwithme

IMG_7099

хей, господин депутат, или ти, който си някъде в системата и гледаш с укор към протестите. вероятно виждаш в мое лице враг, вероятно си мислиш, че искам да ти взема мястото, вероятно ме виждаш като заплаха за твоето бъдеще.

не, нека ти разкажа. аз съм ти приятел, не съм твой враг. аз, както всички други на улицата днес, ти посочваме грешките. защото, съгласи се, не е ОК да променяш закони, за да нагласиш някого на даден пост. защото, съгласи се, не е ОК 60 дена да има масови недоволства от теб и твоята работа, а ти спокойно да излизаш в отпуска, криейки се по пода на белия автобус и да отпрашваш далеч от тук. да, не е ОК да правиш грешка след грешка.

като твой приятел ти казвам, че е по-добре да се откажеш. не ми казвай, че който дойде след теб ще е същия – няма да е. а дори да е – и неговите грешки ще посоча, аз и хората по площадите.

като твой приятел ти казвам, че хората искат да живеят нормално, в нормално работеща държава. не в държава, в която лицемерието, пропагандата и липсата на морал доминират.

като твой приятел ти казвам, че не е добре да взимаш дълг, който децата ми ще връщат. и да строиш централа, която никой тук не иска.

като твой приятел ти казвам, че протестирам мирно. и не знам защи беше нужно да изпратиш толкова полиция срещу мен. полиция с палки, полиция, която би мен и хората до мен, хората от мирния протест. не беше нужно, повярвай.

разбирам те – хванал се на хорото и ще играеш. да, ама не. нямаш ли съвест. като твой приятел те питам – как спиш? какво казваш сутрин на децата си?

знам, неприятни бяха плакатите на някои „мразя ви безплатно“. такива сме си – силно любим и мразим. но повечето хора на площада са като мен – не те мразим. мислим ти доброто. искаме приятелски да ти кажем, че нещата не са добре, че не могат да продължават така. защото стигнаха предела.

и като приятел ти казвам, подай оставка.

#оставка

спомени от барикадите #дансwithme

времето е онова мътното време на 89-та, 90-та, 91-ва

за това как дойде 10-ти ноември при мен съм разказвала, а ето и за след това

в университета сме, първи-втори курс. има стачка. помня я бледо някак, а някак много ярко. отмениха ни сесията. остана за есента. топло е. ние сме в Ректората. отпред има нещо като барикада. да, като по филмите за Френската революция. ама наистина. ние сме еднакво млади и ентусиазирани. някои преподаватели са с нас. хората, неучастващи, са уплашени. промяната е голяма. толкова голяма, колкото младите днес не могат да си представят. времето е гладно. по-гладно от соц-а, когато имаше малко. въпреки нямането на барикадите от време на време се появяват хора, различни, носят сандвичи, вода. приемаме всичко, делим си. говорим. говорим. говорим.

после нещата са някак ок. за малко.

зима 96-та, 97-ма. повече позната като виденовата зима. зимата на още по-голямата немотия. пак барикади и пак отменена сесия, но този път е зима. студ. национална стачка. два дена София е без градски транспорт. ходим пеша. пак до Ректората. на третия ден се случват събитията при Парламента. протестиращите нахлуват. в тази зима моята заплата в Софийски университет стига колосалната сума 4 долара за 1 месец, за месец февруари … вероятно непреживелите го не могат да си представят, на фона на днешното охолие в магазините – влизаш в магазина за хранителни стоки и рафтовете са празни, празни. тук-там само изостанала консерва домати или пакет обикновени бисквити.

за всеки, който не е минал през тези две изпитания днес вероятно звучат като истории, останали отдавна в миналото. като човек, преживял на два пъти всичко това виждам, че твърдо сме поели пътя към нов подобен сценарий. и да – това е сериозно и да, това е реално. свидетели сме на 50 дена умела работа на упралвяващите ни именно в тази посока.

photo

как попаднахме отново в 90-те

#дансwithme

за битките и хората #дансwithme

IMG_7203не, битките не се печелят със сила.

битките не се купуват с пари.

защото най-важното е невидимо за очите.

полицията да прекрати недопустимия натиск върху протестиращите

#дансwithme