Новата книжка на чудното издателство Рибка Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието на Катя Антонова с великолепните илюстрации на Мартина Андонова е едно същинско бижу и като история и като книга!
Силно препоръчвам.
Вероятно се намира само в отбрани специални книжарници и места. Знам сис сигурност, че в Серендипити я има 🙂
книги
Приказки колкото усмивка
Ясно е, че Приказки колкото усмивка на Джани Родари е нужна за всяко дете. Заради автора, разбира се и неговите невероятно сплетени смешни истории за деца. Но това издание на Сиела е специално и още по-хубаво за малчуганите и за големите деца покрай тях, защото е изумително сладко илюстрирано от Дамян Дамянов. Още от корицата се вижда.
Идеален подарък за деня на детската книга 2 април 🙂
Книги за деца: Животът ми като или Историите на Дерек
В дните преди празника на детската книга ми се ще да представя тази нова поредица – Историите на Дерек. Мисля, че е доста симпатична за начало, за разчитане на деца и ще интригува тези между първи и четвърти клас. В стила на всички подобни съвременни поредици – това са забавни текстове, с усмивка, с интрига и с поука.
Препоръчвам 🙂
Мими и Макс
Мими и Макс е история за малки и големи, написана от младата българска детска писателка Маги Благоева. Открива се само в специални места, но е мнооого симпатична и като история и като илюстрации, както е видно 🙂
Мина, магиите и бялата стъкленица
Мисля си, че Мина на Весела Фламбурари, магиите и бялата стъкленица е идеалната книга за децата 2-3 клас. Забавна, магическа, истински приключенска!
Препоръчвам!
Децата учат английски
Попаднах на тази находка и реших да я споделя – харесва ми и като решение и като задачки, забавление, картинки за децата 🙂
Заиграхме се всички у дома с нея.
Петя и приказките от детството
Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂
Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.
Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?
Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.
Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))
Любими заглавия, които още са с теб и до сега?
Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.
–––
Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене
Галена и приказките от детството
Галена Георгиева е млада, смела, издател Инициали, родител, четящ човек. Говорим си за книгите в детството й, тяхното място и къде са днес.
Четяха ли ти като малка?
Да, четяха ми много.
Любима?
И като дете имах, и сега, имам, повече от едно любими заглавия 🙂 В съзнанието ми обаче, ясно се е запечатал споменът за лятната ваканция, в която прочетох „Сърце“ на Едмондо де Амичис. Бях толкова впечатлена от тази книга, че съм запомнила безброй детайли около нейното изчитане. Скоро се опитах да я прочета отново, не успях…
А любим герой?
Не, но много обичах тези, които пътешестват – Мюнхаузен, Гъливер и Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.
Любопитна случка около теб и четенето?
Като че ли нямам някаква особено впечатляваща случка. Спомням си само, че някъде в 5 или 6 клас баща ми ми забрани да чета книги, защото според него не учех достатъчно. Не че постигна нещо… разтварях книгата между учебника и така 🙂 Самият той много бързо осъзна абсурдността на ситуацията. Нима има по-добро обучение от книгите?
А сега, когато и аз съм родител, се убеждавам, че децата са най-добрите учители!
–––
Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене 🙂
За приказките, детските книги и пълноценното детство
Днес – 20 март, бил денят на приказките. А 2 април е международният ден на детската книга. По този повод започвам серия постове по темата от днес до 2 април всеки ден, посветени на детските приказки, книги и пълноценното детство.
У дома много обичаме книгите. И детските книги. Най-вече красивите и забавни детски книги. Изборът на хубави книги за деца в последните години и в България става все по-голям. Което е чудно. Защото децата обичат хубавите книги. А естетиката, която изграждат като деца е важна за това какво ще им харесва или не като цяло в бъдеще, когато станат големи.
А ако не им четем от малки защо си мислим, че ще искат да четат като станат 1-ви клас, или 7-ми или големи?! Няма как да стане четенето, ако не започне от много рано. А също и ако няма личен пример у дома.
Правилото е – всяка вечер по една приказка или по една глава от любима детска книга. И това е приключение. С Пипи Дългото Чорапче, с Франклин, с Маншон и Полуобувка, с Муминтролите, с Мистър Фини! И въпреки че правилото е по една по-често толкова се увличаме, че продължаваме с две, с три …
В следващите няколко поста ще споделя поотделно за любими книги, излязли в последните години, красиви и доставящи истинско удоволствие и като история, и като илюстрации и като цяло. Защото си струва.
Всичко живо е трева
Не, това не е пост, посветен на марихуаната. Това е пост за една съвременна класика на големия Клифърд Саймък.
Всичко живо е трева с ново издание на български език, десетилетия след първото. Великолепна корица, примамлива, на Росен Дуков.
Отдавна не бях се връщала към фантастиката, но тази книга ме примами и отнесе. Неочаквани обрати, отворено-позитивен финал. И, разбира се, обичта ще спаси света!
„Ние, хората, никога нямаше да издържим изпитанието. Просто така сме устроени и затова винаги ще се проваляме. Късогледи сме си по природа, и не само късогледи, но и себелюбиви, егоистични; това ни пречи да се отклоним от тясната, отъпкана човешка пътечка.“
„Пък през цялото това време отговорът е лежал в най-нежното и най-човешкото у нас – любовта ни към красотата.“