няма по-голямо благо от кърменето
майчинството е благословия
поне така мисля аз

в подкрепа на кърмещата майка в началото на световната седмица на кърменето (1-7 август) Бу и приятелки създадоха един невероятно нежен клип
а аз реших да сложа снимки от този много личен момент, да споделя емоциите си и да кажа – майки, кърмете децата си, не си / им отнемайте тези съкровени моменти!

това е моят син, на снимката на около два месеца, годината е 2001-ва, кърмих го до 7-мия месец

това сме с моята дъщеря, с нея вече не ми пукаше и я кърмех къде ли не и това се отразяваше прекрасно и на двете ни – на снимката е на около 4 месеца, май 2006-та, на разходка с корабче около Барселона

заровена в спомени покрай БГ Сайт попаднах на снимки от срещите на уеб бранша (вчера снимки качих тук)

Сашо Варов основно ме подкани да ги организирам тогава навремето и ги правех/ме веднъж на няколко месеца доста редовно в периода 2002-ра до 2005-та, а след това още две – на представянията на книгата ми за онлайн рекламата и после тази с Гори през ноември 2007-ма
най-вече в Грамофон, с едно-две изключения
събирахме се по 100-150 души; тогава бяхме и по-млади и по-ентусиазирани, не бяхме толкова много като сега и още като че не си бяхме толкова вирнали носовете

качих снимки от това славно време в групата Аз създавам българския уеб а други и дати има тук

ето ги Коцето – Комитата и Мартин Митов в добро настроение и големи усмивки на 22 януари 2003 г.

към групата Аз създавам българския уеб във FaceBook качих преди малко около 30-тина снимки от БГ Сайт: БГСайт 2000, БГ сайт 2001, БГ Сайт 2002, БГ Сайт 2003, БГ Сайт 2004, БГ Сайт 2005 и БГ Сайт 2006 – усмивки от старите ленти! 🙂

ето две от 2000-та:

тук сме с Dzver на терасата на НДК след награждаването БГ Сайт 2000

а тук сме с Мартин Митов – Словото, с неговата награда, Цвети Александрова от Орбител и Емил Марков, тогава от К+К реклама

скоро ще кача още малко

регистрацията за БГ Сайт 2008 продължава тук

в края на юни две книги ми се появиха изневиделица и ме дръпнаха много назад във времето
едната я изчетох за ден и после писах за нея – 18% сиво на Захари Карабашлиев
другата също избута всички други чакащи от месеци около 20 книги на нощното ми шкафче и за около седмица бе изчетена, но чакаше описването си тук
и, няма да крия, този пост на Майк ме присети, че още не съм писала за Страстите и бесовете български – книгата на Ангел Грънчаров, която авторът любезно ми изпрати

в книгата г-н Грънчаров споделя своя поглед към събитията и личностите в последните може би около 20-25 години – основно в политиката на България
като човек, който е „живял комунизма“ и с фамилна изстрадала история от това време връщането назад е болезнено; мнението на баща ми, който е живял много повече в това време, чийто живот е белязан изцяло от соц-а – трябва да го загърбим и да не го говорим, не ни носи нищо, а поколението, което идва след нас дори не знае кой е Тодор Живков – и по-добре
споделям част от политическите убеждения на г-н Грънчаров, описани и в книгата
предполагам книгата ще намери своите читатели, както и те – нея

две странни минали мои неща ме споходиха през нета днес и ме обърнаха с главата надолу, много назад в себе си

Лидия с нейния пост за Сталкер на любимия Тарковски и философията на пътя, водача и водачеството, преодоляването, умората от другите,  мисията, вярата, доброто

Елин Рахнев, с новата си Канела
ето парченце:
“
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е …Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да
да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…
„

наскоро случайно попаднах на www.trading.bg и се върнах много назад във времето, в далечната 2001-ва година, когато явно е стартирало нещо, което си е останало там и до днес – издание на Орбител за електронната търговия

статията е от 14 ноември 2001 г. и е озаглавена с актуалното и днес „Пазарува ли българинът онлайн?“
изброени са 12 (!) онлайн магазина, които тогава функционираха; днес по-голямата част от тях вече не съществуват; най-неприятното е, че дори не мога да се сетя и за 6 работещи адекватно днес онлайн магазина

лек детайл – тази статия е писана от мен, без да е цитирано името ми като автор; ето и линк с друго място, където е и целият текст (публикуван на 4.05.2001)

тези войничета на близо 100 години измъкна от тавана баща ми в неделя
били са на чичо ми. той се казваше Завен – беше пътен инженер, знаеше няколко чужди езика, беше силно репресиран по комунистическо време. имал бе труден живот като цяло, но с щастливо детство в годините преди 44-та, а тези войничета са именно от тогава и цяло чудо е, че при всичко преживяно все още са оцелели

правени са ръчно, всяко е уникално, вниманието към детайла е изумително, любопитно е, че знамето, което носят е  именно българското

още снимки на войничета от колекцията има тук