portishead – glory box

ммммм … идва идеално за вторник вечер, който като работен ден ще завърши някъде рано в сряда, за да продължи отново мааалко съвсем малко по-късно в пълния размах на средата на натоварена седмица

както се казва в едни реклами – отдай му се (поне за малко) – portishead – glory box -give me a reason …

овсъ (овца)

по странно стечение на обстоятелствата думата „овца“ бе написана в последните два дена два пъти в този блог

затова и музикалният поздрав на вечерта е именно с Ахат, досещате се, да закръглим на три – „черната овца“

и за оправяне на настроението, съвсем в стилистиката на темата (не музикалната де, за овцете, другаде им викат лузъри), друга любима песен, ама много, на Beck, поздрав и за моя приятел с този ник – Loser

за Виктор – Fugees и цитат от Лорънс Фърлингети

Fugees – Killing Me Softly

Stromin my pain with his fingers
Singin my life with his words
Killing me softly with his song
Telling my whole life with his words
Killing me softly with his song

и етин цитат от Фърлингети:
„Този свят е чудно място
за вашето раждане
щом нямате нищо против щастието
да не е винаги
съвсем безоблачно
щом нямате нищо против по малко ад
от време на време
тъкмо когато всичко е прекрасно
защото даже в рая
не пеят непрекъснато …
Да, този свят е най-доброто от всички места
за много такива неща като например
да се шегуваш
и да любиш
и да тъжиш
и да си пееш тихичко и да се превъзнасяш
и да скиториш
и да зяпаш всичко
цветята да миришеш …“

ретро-соц музикален поздрав

защото след малко е понеделник и моята виртуална приятелка bogus има рожден ден това е поздрав за нея в ретро-соц стил и леко Дисни привкус за тортата с Мечо Пух:

бански на лалета

и песента за рождения ден на Крокодила Гена

winnie.jpg

web 2.0 – Mistify, mistify me

за музикален фон на този пост избрах INXS – Mistify

днес говорихме с моите студенти за web 2.0

подгряхме с това класическо филмче Prometeus – The Media Revolution

след това не бях щастлива да установя, че те не бяха чували за web 2.0 до сега, не знаеха какво е социална мрежа, RSS, подкаст, нямаха точна идея какво представляват блоговете …

това, което им разказах ги поуплаши и респектира
ммдаа, web  по принцип и web 2.0  в частност не са за подценяване

Patricia Kaas с поздрав за Flower и в притурка малко нецензурен разказ

Mon mec a moi на Patricia Kaas е поздрав за Flower, който поиска също като Дачи да бъде поздравен

та същият този Flower бе така добър да ми изпрати линк към един / първият ми личен сайт от някъде 97-ма до към 2000-та; там попаднах на този мой стар разказ, моля да не се чете от деца
казва се C’est la vie

Закъснявам за среща, мамка му. Чакам. Не идва тоя градски транспорт. Я да тичам – две спирки са само, а и билетче ще спестя. Цветарница … аххх и цвете трябаше да купя, да изглеждам сериозен, кавалериер галантен, симпатичен, стабилен – мъЖ на място! Ето, цвете, цветенце цветьонок. Нищо, че е най-евтиното важното е да има, лошо нема, казва народа. Беж да бягаме, пък дано не изпусна гаджето, че все закъснях. Ето ме, на ъгъла на улицата и булеварда, близо до спирката, задъхан, но изтупан, с най-новите от всички стари дочени панталони в гардероба и блузката дет ми подариха колегите по-миналия Петровден. Тук беше срещата. Чакам.
Допиками се изведнъж, едва стискам. Но стискам мъжки. И цветето стискам и чакам. Чакам като мъЖ, с главно Ж! Много вода пих на обяд с тая кифла, ама тя беше старичка де, суха, абе става, кво й плащаш на една кифла … Пика ми се. Потропвам нервно, ей сега ще слезе от този трамвай, ето, ето, това е тя … но поклащащият се ритмично бюст в розова блузка, впита по сочното тяло, съпроводен с тракането на поизчукани токчета на крещящо жълти обувки отминават, не, обърках се, не е била тя. Ще дойде. Чакам.
Абе как всъщност изглеждаше тя? Като че беше руса, със сини очи, абе пичка отвсякъде! Ще я позная като дойде, разбира се ще я позная! Седяхме цял час в онова кафе онзи ден. Пихме безалкохолно, близахме чашите след това. Лигите ми изтекоха по нея, ама не посмях да я поканя у нас. Е, малка ми е квартирката, а и прането, дето все забравям да прибера от простора насред стаичката, пълните буркани със зелен фасул и вълча салата дето мама ми прати миналата седмица търкалящи се из тясното простанство незаето от мебели, заключаващи се в легло персон половина, еднокрилен гардероб с надстройка, маса и стол …
Добре че се осмелих да я поканя на среща! Ето я, ето я мацката ми, иде от другия край на улицата. Лелеее ама ква е красавица! Какъв бедър какво чудо! Два метра баджак, чак до гърлото! И от къде е намерила този минижуп, едва прикрива сладкото малко дупенце, мммм ще я хрусна, как ще я хрусна, само да се съгласи този път да дойде в квартирата, само да се съгласи тя, скрил съм и прането и бурканите! Ох, чакай, чакай … май не е тя, защо ме отминаваш ма, мацееее фют, фют….
Уффф, пак сбърках. Абе тая да не ми е вързала тенекия случайно?! Спомням си миналия път като опитвах да сваля една. Беше чернокоса. Абе и те не са лоши, мисля си, чернокосите де. Има тръпка и при тях. Тя само да ми падне, пък каквато ще да е дрипата по главата й … мммм, изтръпвам като си помисля, побиват ме едни такива гигантски конвулсии, ще я сграбча, ще й скоча, ще я нацелувам, ама яко в устата, както съм виждал правят по онея уестърни дето ги прожектираха едно време, лелеее и после – смъквам полата, късам чорапогащника „Голдън еди кво си“, дантелените й бикини сами падат, а гърдите й – право в ръцете ми да ги мачкам! Моя напира, изскача, ориентира се, добре, добре, Сточиков подава на Лечков, Лечков поема, дай дай, напред, дай и гоооол … само да не свърша бързо. Ах, може би трябва да взема някакво хапче, та да не се изложа. Ами ако свърша веднага?! Е, нищо де, нали все пак ще съм свършил! Пък ако ми стане пак, пак ще я награбя! Лелеее кво ебание ще падне, кво чудо!
Не идва, мамка й, не идва, а аз ще се напикам. Ейда ма еййй, аз да не съм ти тука, да те чакам сто години, ма! Идвай, двай веднага, че ще се напикам, за едното чудо идвай! Няма я бе … кво да правя, кво да правя … ще се напикам …

Отиде човекът мъЖ, с главно Ж до дървото, захвърли измачканото цвете в храсталака, откопча свенливо дюкяна, с леко косматите и доста нежни ръце, като се оглеждаше притеснено наляво-надясно, да не попадне в полезрението на меснтите клюкари или чувствителни баби, разхождащи кучета или внуци в клонящия към своя край следбед на съботния ден. През процепа на дочения панталон се показа едно малко главе и взе да изпуска неспирно и звучно жълта, топла, типична, средностатистическа, мъЖка (с главно Ж), идеална за изследване, достойна за възхищение, носеща огромно облекчение на доскорошния си носител и всъщност източник и създател, супер натурална, балканска, истинска, човешка урина. След доста време, когато гореспоменатият буен поток, предизвикан явно от голямото количесво вода, съпроводило поглъщането на вчерашна кифла за обяд днес, от субектът на нашата история, секна, главицата бе подобавъчно изтръскана, с леко приклякане и прибрана на топло в гащите а дюкянът бе прилежно закопчан. Собственикът – този, с главно Ж на края, вече бе забравил за срамното в последното действие, извършено на улицата, пресечка на булеварда, близо до спирката, на лицето му се бе изписала блажена усмивка, а мисълта за поредната дама на сърцето, русата пичка, която чака, чака така и не дочака, бе преминала в другия край на мозъчното кълбо, където се складираха всички останали (все неуспешни) опити да изчука гадже или каквото и да било друго … Щеще да има и тази нощ, като си легне след централните новини по първа, мокри, много мокри сънища, но, се ла ви, казват французите.