Романът Злато на Крис Клийв бе идеалното четиво около Олимпиадата. Но книгата е разтърсваща и далеч не е само за Олимпиада, за спорт, за медали и победа. И като всяка книга на издателство ICU е изпипана от край до край – селекция, превод, корица, цялостно издание, да му е удоволствие на човек.

След Възпламеняване очаквам всяка книга на Крис Клийв с нетърпение. И имам високи очаквания. Не се излъгах и сега.

Романът е всъщност за живота като злато. За болката, при спорта, но и при любовта, при родителството. За отдадеността – и на спорта, но и на семейството. За това, че можеш да си най-обичаща майка и без да си износила и родила детето си. За отговорността да си човек.

„Можеш да бъдеш тъжен само ако си позволиш да свържеш точките; ако допуснеш разпръснатите моменти в своята съвкупност да очертаят някаква низходяща тенденция, от която да проявиш глупостта да извлечеш генерални изводи.“

„Един миг на болка няма как да бъде непоносим, освен ако не му позволиш да се свърже някак с миговете от двете му страни.“

„Единственото ми злато ще е животът й.“ Джак предлага сделка на Вселената, докато тече операция на дъщеря му.

Динамичен, до болка искрен роман, носещ няколко истории с много пластове. Четим, въпреки тежката тема. Краят е добър. Сякаш през цялото време като читател се молех да е такъв, но не очаквах да е такъв. И това ме изненада приятно.

Препоръчвам да прочетете романа. Злато е.

Книгата си купих от любимата Книжарница зад ъгъла.