денят беше дълъг. от тези, ГОЛЕМИ дни. и тежък, и тъжен беше и обнадеждаващ.
сутринта пред НС имаше малцина. шумни, както винаги. в 10.30 дойдоха студентите. около 600-700. решителни. със знамена и с песен. после денят се разтла пред НС, смеси се с много полиция, жандармерия, каски, палки, бой, кръв. жестокост. низост. поне 5 000 около безкрайно разтегнатия кордон между МС, Оборище, Дондуков, Ректората. изнизващи се като мишки политици. летящи яйца и домати по колите им. още бой по протестиращите мирно граждани. арести на студенти и преподаватели. бутани и бити журналисти. още непредизвикана жестокост.

и искам да знам кой нареди да се бият студентите? и до кога ще оставяме да ни се присмиват? и да бият децата ни? хора, нормално ли е това?! до кога?!

продължавам със старуси от фб:

„Не зная как ще свърши деня, но днес студентите дадоха урок по смелост, решителност и готовност да се бориш за каузата си. Respect!“ Валентина Иванова

„Отец Васил от Железница приличаше на св. патриарх Евтимий, който упреквал агарянските поробители, че е трябвало да убият първо него, а после Търновските първенци. Така и отец Васил днес молеше полицаите, ако трябва да бият някого, да бият него, а не децата.“ Милена Дойчева

„Идвам си вкъщи след безумен ден. Студентската окупация на Парламента бе брутално смазана от почти цялата налична полицейска сила – полиция, жандармерия, специализирани полицейски сили, мотористи. Огромна част от полицаите бяха с маски, без идентификационни номера, без баджове – напълно анонимни да бият.“ Георги Драганов

„Млад човек, около 35-годишен пита журналиста на Канал 3 в ефир – „Знаете ли накъде ни бута полицията в момента? Директно към Терминал 2″
Звучи страшно. Мен лично ме боли! Защото това е самата истина.“ Георги Ангелов

„Днес е един от дните, в които ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ къде сте. Огражденията падат, полицията вече плаши с мегафони и почва народа след малко. Един полицай ни посегна с юмрук, държейки в другата ръка цигара. Така му се разкрещях, че запуши още по-интензивно. Не си показват служебните карти, смеят се насреща и пушат, защото са 2000 човека. ДВЕ ХИЛЯДИ ЧОВЕКА. Тези с каските не се смеят, защото на тях лежи отговорността да ни бият, ако се наложи и гледат сериозно на нещата. Другите, милите, си се смеят. Има пожарникарски коли, има машини за водни струи, има ВСИЧКО.
Споменах ли, че за всичко е отговорно правителството и… #оставка“ Ерато

„утре периметърът ще ПОНЕ Сточна гара-Плиска-НДК-Тунела на Люлин!“ Събина Панайотова

„Тези, които продължават да се правят на „обективни“ и „независими“ в днешния ден са всъщност необективни и зависими хора. Време е всички да се заявим къде сме и да изберем – зависимостта от мрачното минало или свободата на необремененото бъдеще!“ Найо Тицин

„Колко ша ни блъскате бе…до държавната граница ли ша ни блъскате?…. Тук сме и утре ще сме тук. Ние сме Държавата!“ Сирма Мишева

„Може и да се размине боя. Останаха много малко хора на площада. Заради това, полека и агитките се изнасят. Подготвения номер май се провали.“ Емил Вълков

„Подготвиха водно оръдие , явно ще се къпем“ Николай Найденов

„По-добре ужасен край за правителството, отколкото ужасен безкрай!“ Мария Бояджиева

„Ot 89-ta sam po protesti. Takova neshto kato sega ne sam vijdala nikoga. Tejko oborudvani kiborgi,bez nikakav povod, pometoha s shtitove i palki horata pred NS“ Радина Ралчева

„Тази вечер, за пръв път в живота си, гледайки как полицията млати студентите, за да защити лумпените, и после как мьекащи и неспособни да свържат две изречения без „ъ-ъ-ъ“ и „начи“ български граждани протестират срещу сирийските бежанци, защото „носят болести“, бях залят от чувство на срам, че съм българин.“ Михаил Стефанов

„Днес полицията пребиваше журналисти, граждани, вашите, нашите деца. С изключение на една, две медии и социалните мрежи цялата друга отразяваща кочина, продължи да налага информационно затъмнение и да подменя реалността пред очите ни. Както каза @Krasimira Hadjiivanova „Пуснете си видеото и утре пак си останете вкъщи.“#Оставка“ Вера Гоцева

повече така не може.
изходът е само един.
ОСТАВКА

#occupysu #дансwithme #оставка

Дните започнаха да се търкалят още по-бързо. Студентите се вдигнаха. И, няма какво да се лъжем, вдъхнаха нов живот на протеста. В 134-тия ден от началото му. Тъкмо бяхме започнали да се питаме – къде са? Тъкмо си мислехме, че напълно сме ги изгубили. Между мечтите за спасителката-чужбина, заведенията, безхаберието.

Студентите се събудиха. Нарекоха себе си „ранобудни“. И взеха нужните мерки гласът им да бъде чут. След два дена окупирана най-голямата зала 272 на третия цялата сграда на Ректората осъмна заключена отвътре. В началото шепа – с всеки изминал ден студентите ставаха повече и повече. Разбира се, както и можеше да се очаква, още първата нощ започнаха провокациите – опити за проникване в сградата, окачане на неграмотно написани плакати с цел да се дискредитират студентите. В неделя провокациите продължиха – предвождани от депутата от БСП Борис Цветков младежи с бръснати глави се опитаха да влязат в сградата, счупиха прозорци, плашеха удряйки по вратата. В същото време журналисти от присъстващата телевизия Атака късаха плакатите и декларациите на студентите, окачени пред входа откъм двора. Скандално, брутално, безцеремнно. Случващото се за минути събра множество граждани пред двора на Ректората, дошли да защитят студентите. Разбира се, след намесата на полицията и активност от страна на самите студенти провокаторите бяха изведени. И окупацията продължи.

От прозорците на СУ студентите провесиха падписи: „Окупация“, „Не сме платени – държавна поръчка сме“, „Желязото се кове, докато е студентско“.

Своеобразна кулминация бе понеделника, когато за 14 ч. бе свикан Академически съвет в СУ със задача да реши статута на студентската окупация. Новината мотивира задвижването на друг уникален процес – обединяване на свободомислещите преподаватели от ВУЗ-овете от цялата страна. Само в рамките на уикенда над 250 преподавателя се организираха, излязоха с декларация в подкрепа на студентите, насочена именно към АС на СУ. Подписи продължават да се събират и до днес, като все повече и повече преподаватели се включват в подкрепа на студетската окупация. Около час преди АС в двора на Ректората се събраха около 60 преподавателя, сред които много доценти и професори. Те застанаха в шпалир пред входа на сградата, за да посрещнат членовете на АС. Държаха в ръцете си плакати с еднозначно послание „България цяла сега вази гледа“, а при преминаване на хората от АС скандираха „Подкрепете студентите!“. Проф. Цочо Бояджиев прочете декларацията от страна на преподавателите в подкрепа на окупацията.

След дълго заседание, обсебено от силно напрежение във въздуха на Ректората АС излезе с решение. Ректорът, проф. Иван Илчев съобщи становището – АС подкрепя студентите, но ги кани да спрат окупацията и да намерят друга форма на протест. Гласувалите “за” това решение са 37, а “против” – двама: деканът на Историческия факултет Пламен Митев и докторантът от Физическия факултет Генко Генов. Студентите и насъбралото се мнозинство граждани приеха решението с викове „Оставка!“. Това бе голям шамар за всички ни, но като че можехме да очакваме друго в създалата се ситуация … Вечерта шествието се събра отново пред СУ и бе толкова многобройно. Някои носиха своите дипломи, върху които бяха поставили надпис „Срам“.

Добрата новина е, че въпреки провокациите, въпреки решението на Академическия съвет студентите продължават. Твърдо решени са да устоят. Стават все по-многобройни. След нощните провокации граждани организират нощен патрул, за да пазят сградата. Други носят храна и вода на студентите, одеала, спални чували, лекарства. 24-часова библиотека отвори врати в Ректората, хора даряват книги.

Какво се случи нататък ли? Присъединиха се много други учебни заведения – НБУ, НАТФИЗ, УНСС, Пловдивски универстет, Велико Търново, Бургас, Благоевград, Русе … Към преподавателите се присъединиха и учените от БАН с призива „Децата ни… децата ни… те ще умият срама от лицата ни!“ Продължава присъединяването на различни общности със символични стачки, блокирания на транспортни артерии, арт перформънси.

Разбира се абсурдите продължиха. Но безспорно първо място държи безумното изказване на ректора на УНСС проф. Стати Статев „Като не ви харесва в България – емигрирайте, но не пречете на колегите си.“

Случващото се е изумително, уникално по своя мащаб, сила и потенциал. Въпреки опитите на жълтите медии да компрометират студентите, преподавателите, застанали зад тях – ясно е, че битката е обречена и решимостта на цялото общество да доведе нещата до край този път е огромна. Няма равнодушни. Студентите се събудиха и вдъхнаха нов живот на протеста срещу правителството Орешарски и абсолютно неработещото в името на България 42-ро НС. Студентите бяха с нас на площада от ден първи. Но никога така категорични и единни, както сега. И някак съвсем навреме. И някак съвсем искрено, както отива на младостта им. И някак съвсем закономерно, защото не само бъдещето на България е в техни ръце, а и настоящето.

Единственият изход от тези абсурдни и най-черни месеца в родната ни история е незабавна оставка.
Време е.

#оставка #occupysu #occupy272 #протестнамрежа

текстът е публикуван във в-к Протест