работни

10 правила, съставени от деца, за тяхното безопасно сърфиране

by Justine

Kids using tablet and smartphone header

Вече над 10 години ежегодно през февруари по целия свят се отбелязва Денят за безопасен Интернет. С радост за поредна година и в Увекинд организирахме часове по безопасен Интернет с учениците от 1 до 6 клас.
При по-малките гледахме филма Сърфирам безопасно, направихме дискусии и децата получиха книжка с правилата за безопасно използване на онлайн пространството. При по-големите (4, 5, 6 клас) проведохме по-задълбочени
дебати и заедно изведохме основните правила за безопасно сърфиране, както и проучихме по-задълбочено какви капани крие виртуалното общуване и какви възможности за учене и развитие предлага.

Учениците разбраха и приеха, че социалните мрежи, колкото и да са привлекателни, не са подходящо място за лица под 14 години. И научиха още: правилата за поведение при кибер тормоз, защо някои игри не бива да се играят от деца, какво крият сайтовете с пиратски филми и защо пиратството не е добро за никого. Разбраха също, че Вайбър не е място за деца и сигурността им е по-важна от това да си чатят онлайн.

Ето и Правилата за безопасно сърфиране в Интернет, които самите ученици съставиха:
1. Не давай каквато и да е лична информация в Интернет – имена, снимки, адрес, локация, училище. Не качвай клипове или снимки, в които си се снимал.

2. Не контактувай с непознати, отказвай чат и блокирай непознати хора.

3. Не тегли безразборно апликейшъни за мобилния телефон, винаги искай разрешение от родителите и проследявай дали има възрастови препоръки.

4. Ако някой те тормози или заплашва онлайн – реагирай! Веднага направи скрийншот и сподели с възрастни (родители, учители).

5. Не качвай снимки (свои и на приятели) из Интернет, особено без тяхно знание.

6. Без локация! В настройките на телефона е добре геолоцирането да бъде изключено и човек да не посочва къде се намира, за къде пътува и т.н.

7. Камерата – изключена! Добре е на камерата на дигиталното устройство да се сложи лепенка.

8. Без сайтове за възрастни. Добре е учениците да не посещават странни, незаконни сайтове, такива с пиратско съдържание, с игри за възрастни. Ако посещават нови сайтове е добре да са с родителите си.

9. Родителски контрол = сигурност. Винаги, когато има предупреждение за родителски контрол да се питат
родителите и то да се иска задължително.

10. Заключени профили. Добре е профилите на всички ученици до 14 години да бъдат заключени и да са достъпни само за познати. Добре е родителите да одобряват когато ученикът добавя нови контакти и да се уверяват, че това са познати и приятелски настроени хора.

С този пост стартирам поредица постове в рамките на поредстоящия месец, посветен на безопасното сърфиране на децата ни в Интернет.
Както всяка година от последните 10 като доброволец ще обиколя училища, за да запозная ученици 1-4 клас с правилата. Имам добрата новина, че и тази година имаме спонсор за нов тираж 1000 броя от книжката Сърфирам безопасно – Овергаз дариха средства, както и клуб Роботика и Образователен център „Да Винчи“ – благодаря им! Ако училища в страната искат – бих могла да изпратя книжки за целия клас, моля на мейл пишете.

Email, RSS Follow

Brave and creative – Hristo Rusev. So, what is needed to be a good photo journalist

by Justine

14368853_1458468280836846_632357821087609786_n

Hristo Rusev is young Bulgarian photo journalist and a friend of mine. He is just 23 and already has his shots published in National Geographic, The Guardian, Associated press! Here is a short interview with him on his work.

Photo journalism – how did Hristo end up with it?
Hristo Rusev: I do photography for more than 9 years. In the beginning I did not like taking pictures of people, because I didn’t know how to frame the image, but for 5 years already photojournalistic is not only a passion for me, but a way of life. A way I represent the world through my lens. I like to show the truth and problems to our society. Yeah, it’s hard, but it’s worth the final result. It’s always hard to face other people pain, their problems, it’s hard to walk in their shoes and experience their sufferings, but it’s always worth it. When at the end you see these people smiled, and when they give you a hug you feel the cause to be a photojournalist. I love my profession and for me a day without taking a single picture is lost.

What is the most rewarding thing about photo journalism for yourself?
Hristo Rusev: The biggest reward a photojournalist could gain is justice. The moment you succeeded to change someone’s life or even you’ve made someone smile after publishing a certain material.
I believe, that we could change the world and make it better and we contribute for the solution of some problems. It`s worth it to give it a try.

Do you know your next destination and who is the next president you’ll photograph?
Hristo Rusev: I still do not know my next destination, but I hope to be exciting and unforgettable journey, with many new people to meet and, of course taken moments and stories, presented by my camera. I don`t have any plans for traveling until the end of the year, but in our field events happen every day and I won’t be surprised if after few days I am in Paris, Bangkok or why not Rio de Janeiro or Pretoria. I love challenges and I’m always ready to travel and take pictures of today’s occasions. The next president? Why not Donald Trump? When I look at the President’s collection I’ve gathered, may be one of my future projects will be with documentary photographs of powerful president around the world, and personal interviews with them, of course.

What is the most important element for your work?
Hristo Rusev: The most important element? The most important element in my job is patience, I think. You must be patient, because you never know, when something very important will happen. Many colleagues, who are more experienced prefer to leave earlier, and exactly at that moment something important occurs. For me, you need to be patient, to be stubborn, to be able to work in any conditions or even without a sleep, but before everything you must be a human.

To Hristo Rusev’s blog.

Email, RSS Follow

Insights from Estonian citizen movements 2017

by Justine

first protest dec 16

Liisa Sömersalu is a young scientist from Estonia. She is a PhD student at Södertörn University in Stockholm where she is doing a research on Estonian citizen movements. I am curious to know more about this topic and about the change itself. That’s why I invited Liisa to make this interview. And decided to share it with you. It’s inspiring!

Please give me nice examples of Estonian ecological and human rights / other movements?

This year has been an active year for Estonian citizen movements with several protest and other events happening. Three main movements that got a lot of media attention were a forest movement (Eesti Metsa Abiks – Helping Estonia’s Forests); movement ‘Avalikult Rail Baticust’ (Publicly about Rail Baltic – a huge railway project that should go through the three Baltic states) and movement for animal rights that advocated the banning of fur farms and circuses with wild animals as well as an emerging of a new organization called Nähtamatud Loomad (Invisible animals) that campaigns for humane treatment of farm animals. One extraordinary case was a month-long sit-in protest where people were camping around a willow tree to prevent it to be cut down. The tree was cut down in the end but it became sort of a symbol of poor communication between the state and the citizens.
A feminist blog and Facebook group has also influenced public discussions lately but I am not sure if I could call that a movement.
Above examples are those that are actual now. There are different movements that usually start as a reaction to a specific problem and then cool down to reactivate later if needed. For example, we had a protest movement against the construction of one big road in Tallinn, a movement ‘Friendly Estonia’ to show a humane side of Estonia in the refugee crisis, and an initiative to promote a law about gender neutral civil partnership. The latter has become an issue again with local elections when the conservative party made a proposal to cancel the law.

What tools they use to promote their causes?

It depends on their resources and on the cause. Controversial issues have more difficult time to promote their causes than something we all can agree on (like picking trash).
The biggest challenge for the activists is to get their causes covered by mass media. At the same time, it is crucial to do so since it is still there where the public opinions are formed. With some more difficult issues, there are propaganda wars held in the mainstream media where businessmen and politicians say one thing and civil society actors something else.

Main tool for promoting causes seems to be social media and mostly Facebook. However, getting a coverage on mass media boosts the visibility significantly. Since Estonia is very small, compared to Bulgaria it is probably easier to get in contact with journalists through personal contacts or sometimes are issues even picked up from activists’ social media pages by journalists themselves. The big question for movements and civil society organizations is how to reach the undecided majority since on Facebook you mostly communicate to people who already agree with you. To reach the wider public you need to use all the channels possible and Internet might not be enough.

And where in the mix is the place of Internet?

Internet has a central role in most of the communication in the contemporary society: it incorporates the main functions like for example sending e-mails, calling (+instant messaging), finding and sharing information and communicating with state institutions. And of course we have social media, which works well for both internal and external communication for civil society actors.
These days, it seems that one needs to argue that face-to-face communication is still very important and Internet is not replacing the contact in real life.

According to my interview persons, Facebook is the main social media channel they use for their organizations and causes. It takes quite a lot of effort to keep those pages running and everybody has their own strategies to keep them updated and moderated (if necessary). Regardless, it is an important tool. According to one of the forest activists, their Facebook group keeps their movement alive. She made a Facebook account just for the occasion at the same time disliking the platform strongly.

Very often Estonia is given as an example for digitalisation – do you think this helps the civil society and the movements?

Yes and no. My interviewees found that the most useful function is to sign documents digitally and that online services provided by the state ease the bureaucracy. More complicated systems were not considered very user friendly for NGOs (court systems for example). Most of the services are however directed towards businesses and towards communication with state institutions and not so much for developing e-democracy (except for e-voting and all parliament discussions being available online). There were few tools where people could propose law changes but them being top-down initiatives, they have not lasted. Now we have a new platform developed in co-operation with civil society and time will tell if it will work. More information here: https://rahvaalgatus.ee/about.

As an Estonian, it is also a bit difficult to evaluate how digitalization has affected civil society since using digital services has become something very natural for us. Mapping Digital Media project reports that Estonians are active in using digital services for making their everyday life more convenient but willingness to take part in online public discussions is still low. For such a change, there should be change in the values and that takes a bit longer time. The report states also that using Facebook for single issues is becoming more common. Indeed, there are several causes that have started as an initiative on Facebook and turned into something bigger (the forest movement being one of the latest examples).

I have noticed another positive occurrence which is Internet based social entrepreneurship. One example is CitizenOS, a platform for participatory decisions for teams and communities. Aforementioned Rahvaalgatus petition site is also built on that. I will add few more links below.

What else interesting from your research you would like to share with the Bulgarians, working on our civil society?

One interesting thing that has come up is the question of emotionality. On one side, it is about language use: how one organization or movement should communicate their message to the wider public. Formal organizations have less freedoms in how they talk about issues at the same time needing to find a way to engage public in their campaigns. Informal groups have more freedom to speak their mind and point fingers but only up to a point so that they would still be considered legitimate.
The lastly mentioned is especially true for environmental actors. There is a paradox apparent: environmental issues are deeply emotional and oftentimes some drastic expressions are needed to attract the attention and raise awareness about the problem. At the same time, such emotionality is dismissed by politicians and sometimes by wider public when they ridicule environmentalists as tree-huggers and hippies. There needs to be a good balance: being feisty and demanding change but at the same time base those demands on hard facts, scientific studies and visual proof.
The second thing that attracted my interest was the personal struggles and strategies of using social media and Facebook. On one side, in some cases the function of the Facebook changes: using it as a tool activist work the borderlines between the private and public are becoming blurrier. Some of my interview persons said that they have stopped or reduced posting personal things on their Facebook timeline. Those working in the formal organizations had a better control over separating work and personal use (for example by not posting work related issues on their walls) whereas informal groups and single activists used their personal network more for their causes.
On the other hand, the way Facebook and social media in general is built up creates problems on its own. There is a constant flow of information which is hard to systematize and things happen very fast. Being a responsible for a Facebook group or page can be quite stressful as one feels the responsibility to check it all the time: either not to miss some information or having to write posts and answer messages to preserve the good rating of the page, at the same time keeping discussions civil and troll free. This raises a question if the effort that goes in the up keeping of social media profiles gives a corresponding positive effect for the organization/movement or just takes away resources from other more important matters?
Finally, I would like to suggest Bulgarian activists and civil society actors be mindful about their digital media use and avoid burnout. Social media and Internet are great tools for civil society but only if one uses them wisely.

References:
Loit, U., & Siibak, A. (2013). Mapping digital media: Estonia. A report by the open society foundations. Open Society Founations. Available: www.mappingdigitalmedia.org
(Here you can also find a report about Bulgaria)

Some links that might be of interest:
Let’s Do It! Campaign and how they did it (quite different from Bulgarian campaign)
https://www.youtube.com/watch?v=A5GryIDl0qY
CitizenOS – a participative online decision-making platform (could be useful for Bulgarians too!)
https://citizenos.com/
Helpific – connects people with special needs who need help with everyday activities to people who want to help them. I find it very worthy initiative.
https://helpific.com/en/
Garage 48 – startup hackathon. Often have social themes like circular economy. And the above platform was created there.
http://garage48.org/

Email, RSS Follow

Ура за Явор Янакиев и покана за младите предприемачи в Бургас и Варна

by Justine

yavor_yanakiev

Явор Янакиев – винаги засмян, винаги в действие, без оплакване или мрънкане, един от младите хора на България, които вдъхват голяма доза оптимизъм! Организира, помага, работи за по-добра бизнес среда и насърчаване на предприемачеството тук и сега. Вицепрезидент на JCI за България за 2017-та. И защото е шило, в най-добрия смисъл, месец след сватбата си, работи по две силни събития, които ще се случат в две последователни съботи във Варна и Бургас. Ето и защо го прави и подробности за събитията.

Разкажи за тези инициативи във Варна и Бургас – от къде дойде идеята, кои са лекторите и кой е поканен?

Идеята за „Първи стъпки в бизнеса“ първоначално се роди в Пловдив от тогавашният локален президент на секцията Петър Дяксов, който сега е национален президент на JCI. С това събитие искаме да засилим предприемаческия дух на българите. Целта ни е да има повече хора, които да се престрашат и да поемат смело по пътя на собствения бизнес. Вярваме, че има много хора, които имат добри идеи, но или се страхуват да се опитат да ги реализират, или имат погрешното убежение, че е необходимо да си човек на някого, за да успееш в бизнеса в България. Именно затова каним успешни български предприемачи, които, както обичам да казвам, с кръв, пот и сълзи са развили своя бизнес у нас. За това издание поканените лектори (освен теб Жюстин, разбира се :)) са Мартин Попов – основател и управляващ директор на дигиталната агенция Interactive Share, Туньо Зафер – съосновател и CEO на един от най-успешните български StartUp бизнеси – pCloud и Иван Йотов – CEO на Dinner in the Sky.

А поканени са абсолютно всички хора, които имат желание за развитие – без значение дали става дума за това да си отворят собствена фирма или да се развият като професионалисти, срещите с такива хора като теб и останалите лектори влияят положително на всеки!

Намира ли се лесно подкрепа за подобни инициативи? Има ли още опции някой да ви подкрепи, за да се случат по-добре – да използваме тази висока трибуна да си кажем 🙂

Зависи какво разбираш под подкрепа 🙂 Такива готини, успешни хора като теб и другите лектори, които ще дойдат, се намират сравнително лесно, защото има доста успешни хора у нас, които искат да помогнат на българите да се развиват и да бъдат по-добри. Университетите също се включват, защото такива събития помагат много на студентите.

Медиите… Масовите медии досега много рядко са проявявали интерес към нашите събития, въпреки че сме имали такива с по 450 участници, напълно безплатно за тях. Но има медии, които ни подкрепят – както някои местни в различните градове, така и uspelite.bg, например.

Институциите са малко по-трудни, но в Пловдив успешно си партнираме с общината вече втора година, а тази година в Бургас общината също ни е партньор и то реално ни подкрепиха – осигуриха ни най-хубавите зали в града и разпространение на събитието по техните канали. Също така във Варна събитието е финансирано от „Варна – Европейска младежка столица 2017“. Така че всъщност доста добре работим заедно вече в няколко града с институциите и вярвам, че занапред ще продължим успешно да си партнираме.

Виж, за спонсори, които да подкрепят финансово събитието, е малко по-друга история. Там е трудно, защото рядко виждат ползата за компаниите си от спонсориране на подобни събития. Разбира се, имаме и такива, които ни помагат, но е по-трудно да се намерят в сравнение с всичко останало. Та в този ред на мисли – за Бургас ще ни улесни доста много, ако някоя компания, която иска да подпомогне града и хората в него като междувременно подобри допълнително и имиджа си в очите им, реши да отдели част от своя CSR бюджет за събитието 🙂

Как се развиват и насърчават за развитие към предприемачество младите у нас?

Труден въпрос. Аз лично вярвам, че ако създаваш подходящата среда за хората, в нея ще израстнат тези, които имат желанието и потенциала за това. Да се опитваш пряко да превърнеш някого в предприемач е все едно да се опитваш да дресираш котка – крайно трудно. Но ако създадеш условия и възможности, където този човек да се разгърне и развихри, нещата се получават. Доколкото ми е възможно, правя това чрез JCI с тези и други събития, чиито цели са няколко – очевидната в случая с „Първи стъпки в бизнеса“ е да чуят историите на успели българи и да вдигнат малко вярата в себе си и възможностите си. Но освен това цел е и да се запознаят с други хора като тях, които си мечтаят да започнат собствен бизнес – да изградят обкръжение и мрежа от хора със сходно мислене, с които да си помагат.

Защо се занимаваш, най-често вероятно доброволно, ти самият с това?

Защото обичам да виждам как хората се развиват. Дълги години съм се занимавал с продажби и обучение на хора и няма нещо по прекрасно от това да видиш как един млад човек от просто човек с потенциал става наистина успешен. Всичко в него се променя положително – увереността, действията, отношенията му с хората, желанието за живот дори. Това е едната причина – искам да виждам колкото се може повече уверени и успешни хора в България.

Втората причина е, че с моите приятели преди години решихме, че ще останем тук и ще се развиваме вместо да избягаме в чужбина. И искам да помогна на повече амбициозни млади хора да вземат това решение – ако са още тук, да останат и заедно да намерим начин да повлияем положително на градовете си и впоследствие и на страната. Не е нещо, което само аз ще направя, но много хора, заедно, обединени – ще успеем. Виждам доста организации освен JCI, които работят по този въпрос – ABLE, Тук-там, Move.bg и т.н., така че съм много оптимистично настроен!

Кое те усмихва и помага да продължаваш?

На първо място прекрасната ми съпруга Деси, която ме подкрепя абсолютно винаги. Дори когато знам, че съм сгрешил, тя отново е на моя страна и е страхотно успокояващо да знаеш, че имаш такава опора, на която да разчиташ винаги.

И на второ място – всички останали хора около мен – приятелите ми извън JCI, приятелите ми в JCI, хора като теб – които идват доброволно да споделят знанията и уменията си с другите, случайни добри хора, които виждам на всевъзможни места. Като цяло – добрината на хората, която виждам навсякъде около себе си, винаги ми повдига духа и засилва вярата ми в положителното ни бъдеще.

Каним ви двамата с Явор:

Първи стъпки в бизнеса Бургас – безплатен семинар
Бургас 7 октомври 2017 – повече информация тук

Първи стъпки в бизнеса
Варна 14 октомври 2017 – повече информация тук

Email, RSS Follow

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

by Justine

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Email, RSS Follow

Покана за участие: Уики обича Земята

by Justine

img_8571

Уикипедия България има нужда от подкрепата ти!

Особено ако снимаш, обикаляш из природата и познаваш растенията. С изумление намирам огромния списък ендемични видове, за които няма снимка в Уикипедия – ето тук е, може да надзърнеш. Уверена съм има хора у нас – любители планинари, с фотоапарати и достатъчно знания, които са и с широки разбирания и сърца и са готови да споделят знанието и дигиталните си собствености със света. Защото знанието е силно, когато е споделено.

Хайде.

Email, RSS Follow

Покана за участие: Уики обича Земята България 2017

by Justine

1200px-Wikipedia-logo-v2-en.svgЗа трета поредна година се провежда конкурсът Уики обича Земята България 2017 и всеки, който желае може да снима или изрови от вече готовите си снимки и да сподели снимка на природни забележителности от България и да участва.

Както всяка година уикипедианците са подготвили дълъг списък с местата, които са включени в инициативата и той е тук.

Ако разполагаш със снимки от тези места особено ще е чудесно да ги споделиш, за да има за ползване от всички информация за тях:

  • Тисата, обл Благоевград
  • Дупката, обл Пазарджик
  • Горна Топчия, обл Ямбол
  • Еленова гора, обл Стара Загора
  • Мантарица, обл Пазарджик
  • Бяла крава, обл Велико Търново
  • Казаните, обл Смолян
  • Букака, обл Шумен
  • Бели Лом, обл Разград и Русе
  • Кутелка, обл Сливен
  • Орлицата, обл Сливен
  • Соколата, обл Благоевград
  • Чамджа, обл Пловдив
  • Изгорялото гюне, обл Пловдив
  • Габра, обл Кюстендил
  • Казъл черпа, обл Кърджали
  • Адрачлъка, обл Сливен
  • Боровец, обл Кърджали
  • Чамлъка, обл Кърджали
  • Шабаница, обл Смолян
  • Вълчи проход, обл Варна

Снимките следва да са с енциклопедична, информационна стойност. Снимки с хора, с лица по тях по-скоро не са подходящи. Както и снимки с воден знак на тях.

Всеки може да участва с колкото желае снимки. Няма изискване кога да са правени снимките. Единственото важно е да са авторски – твои. И да си съгласен да ги споделиш с отворен лиценз.

Личното ми мнение е, че не е нужен конкурс, както и награди, за да се допринася за Уикипедия. Но ако самото допринасяне не е достатъчно за теб като основание – ето го – ще има и награди! Срокът е до края на юни.

Знанието трябва да е свободно. Само така е споделено и живее пълноценно.

Хайде.

Email, RSS Follow

Ура за Марина Стефанова и CSR Advice Box

by Justine

Interview_Justine

Марина Стефанова е от борците за по-устойчиво и по-зелено бъдеще. Занимава се от много време с популяризиране на „корпоративна социална отговорност“ сред бизнеса в България. Да, преди няколко години заедно написахме първата (и като че почти единствена на български език) книга за КСО (CSR на английски).

Та Марина смело продължава да работи по темата и да споделя натрупания в годините опит. Така се роди, започна проекта CSR Advice Box. Тук си говорим за него:

Защо CSR темата е важна за теб, Марина? Кое ти дава сили да работиш така активно по темата?
Корпоративната социална отговорност като част от стратегическия мениджмънт е не само моя професия, но и моя философия на живот. Аз искам да живея в среда, в която ценности като честност, отговорност, трудолюбие, съпричастност, взаимопомощ и партньорство изграждат правилата на съжителство и бизнес.
Вярвам, че всеки професионалист носи отговорност да си върши работата добре и да участва в развитието на своята професия и общност. Това е моята отговорност – към колегите, към компаниите, към децата си. Натрупала съм достатъчно опит и знание и не мога да не го споделям. Не съм от хората, които отлагат днешната работа за утре.

Какво още не прави бизнеса, за да е светът по-добро място?
Темата за отговорността на компаниите е особено актуална. Днес хората са не само потребители. Те са едновременно граждани, медии, клиенти. В тази среда бизнесът, който иска да бъде успешен за дълго време, повече не може да си “заравя главата” за темите, които вълнуват обществото. Този процес е чувствителен и изисква специфични познания, които повечето от заетите с управление на процеса „корпоративна социална отговорност” нямат. Затова те взимат „сигурни“ решения, които преповтарят поведението им. Понякога с години. А реално „живият“ бизнес може да предложи умни, устойчиви и печеливши решения за повечето социални или екологични предизвикателства на днешния ден. Стига да разпознае в тях пазарни възможности, а не да ги възприема като „разходи“.

Големият бизнес по-голяма отговорност ли носи от малкия?
Аз бих казала, че очакванията към големия бизнес са по-големи. Отговорността е спрямо отпечатъка. Всеки носи отговорност за ефектите от своята работа и тя не се измерва в обороти, заети лица, дълготрайни активи. Подобна отговорност лесно се вписва в законите и се превръща в съответствие и законосъобразност. Това големите го умеят по-добре – както да го спазват, така и да го заобикалят по елегантен начин. Но, ако не е въплътено в културата на служителите, това е измислена отговорност, неосъзната, насила.
Аз вярвам в силата на Давид да променя света към по-добро. Малките екипи са по-сплотени, по-смели и гъвкави. Те могат бързо да внедрят всяко иновативно решение. Те имат отговорността да впрегнат своите креативни сили и да се възползват от предимствата си, за да може повече хора да живеят по-добре, сега и за по-дълго време. Това нищожен брой големи компании го умеят.

Колко стъпки си планирала да изминеш към CSR и кои са най-трудните от тях?
В дарителската кампания #CSReverywhere, чрез която споделям как всеки може в ежедневието и работата си да бъде по-отговорен, реших да измина първите 100 000 стъки към устойчивото развитие. За мен не е изненада, че няма нищо сложно в това да си осъзнат за въздействието си върху другите хора, върху пазара и околната среда. Всеки го може. Тук и сега.
Дълбоко в себе си ми е трудно се съглася с поведението на хората, които знаят какъв е „техния отпечатък“, но не се променят. Това са интелигентни хора, които в името на статуквото правят компромиси. И ми е трудно да обясня, че за действията ти „сега“ няма „утре“. Но те постъпват с всичко по този начин. Не само с отговорността.

Имаш ли надежда, че посланието ти ще бъде чуто, ще намери публиките си?
Не мога да извървя стъпките на всички хора. Това е техен личен и свещен избор. Да живеят така, както живеят. Но не мога и да спра да ги изчакам, само за да бъдем заедно. Затова вървя онези 100 000 стъпки, подаваща ръка и споделяща своя опит с всички, които търсят да научат повече; да направят нещо по-смислено и устойчиво; да бъдат по-полезни на себе си и на другите. Знам, че и тях ги има. Срещам ги постоянно – на живо и онлайн. Ще се намерим, само трябва да се заявим без да правим компромис с нашето настояще и бъдещето на децата си.

Всеки може да подкрепи Марина:
лайк във фб като минимум
дари за каузата
или сподели информацията за CSR Advice Box 🙂

Благодаря! Успех Марина!

Email, RSS Follow

Диета. Дигитална диета. Моята дигитална диета.

by Justine

18199436_10155293713158988_1707234569387704121_n

Диета?! Дигитална диета! Виждам лицата ви, като се заговори на подобна тема. Ето като това по-горе 🙂

Как може съвременният човек без дигитални устройства, без Интернет. Още повече ако човекът е Жюстин и работата й е да е онлайн. Ами може! Ето ще поразкажа как и защо.

Преди две години имах своята първа и то доста сериозна дигитална диета. Изкарах август месец 2015-та без устройство. В този пост съм разказала по-подробно за този мой експеримент.

А тук разказвам за моите първи 7 дена без мобилен телефон.

Е, това бе преди две години. Мислех си ежегодно да го правя, но явно съм прескочила 2016-та 🙂 Затова пък сега преди Великден 2017-та изкарах едни 10 дена със силно редуциран достъп до социални мрежи и Интернет. Имах максимум по 15 минути на ден онлайн (все пак в работно време) и използвах най-вече служебната си поща и банкиране. Е, отрази ми се чудесно. Пък и Томи ме научи как да следя на мобилния си телефон колко време съм отделила дневно и седмично за twitter, instagram и facebook.

Като цяло не беше трудно да намаля времето в този период.Основната трудност идваше от това, че много, наистина много хора, непознати и познати, ми пишат по всевъзможни теми и е някак невъзпитано и не добре, според мен, като не им отговарям на хората.

Самата аз, макар наистина работата ми да е свързана с Интернет и комуникациите, силно се дразня, когато виждам хората да пренебрегват живото общуване за сметка на взиране в устройството си. Не ми е симпатично да има на съседна маса в заведение родители и деца, които цъкат, наместо да си говорят. Безумно е да срещам малки деца, които за да се хранят трябва да са пред таблет и да гледат анимации, защото иначе не ядат. Пристрастяването към социалните мрежи е мнооого досадна работа. Трябва да полагаме съзнателни усилия да не го правим, като човечество говоря, не конкретно за някого.

Може би тук е ред да споделя наблюдение за себе си, че доста по-малко време давам на facebook. Става скучен и монотонен, особено на моменти. Вероятно защото вече е мейнстрийм.

Какво правя с освободеното време ли? Е, не гледам телевизия 🙂 Забавлявам се с моите хобита – с градското земеделие, което е моя голяма страст в последните години, повече време за рисуване и за четене, пък и за приятели! 🙂

Та това е анонс. Пак ще съм на дигитална диета. Затова и сега пиша. Предстоят ми 10 дена с още по-силно лимитиран достъп до Интернет. Моля, мили хора, знайте го. Пишете ми след това и не се сърдете ако не отговарям веднага.

Email, RSS Follow

Милена Радева: Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!

by Justine

17629621_1496082123797919_7035097212022944432_n

Милена Радева е смел приятел, който никак не се бои да започне нещо ново, в напълно нова област. Така виждайки нужда и възможност тя се захваща с кодене за деца. Да, да, вероятно за мнозина това е голяма екстраваганца, която отдалечава децата ни от ….мммм много неща. Но аз смятам, че е фантастично децата да учат да програмират, да развиват умения, в добра среда, с нови техники и поглед към бъдещето. Затова и се радвам на инициативността на Милена да се занимава с

За програмирането от вчера и днес…
Моята първа среща с програмирането и компютрите беше преди доста време… в периода 1980-1985 г. /това си е в миналия век… /:-)… Тогава бях почти дете… е, тинейджърка де…
Първите персонални компютри, с които се запознах са вече музейни експонати… Ако не сте чували за Правец 8 и Правец 16, Google и Wiki ще Ви разкажат:-)… Първите си програми написах на Basic и забележете на хартия!
Да не забравя да спомена и за ЕИЦ /електронно-изчислителните центрове/, там се учих на Fortran и огромната машина разчиташе програмата ми посредством перфокарти:-) /и това е в музеиите/…
Алгоритмите/ блок-схемите обаче са актуални и днес! Е, сега по-модерно се наричат road maps. Но независимо от името са фундамент в кодирането /поне аз така мисля/…
Не станах програмист, но технологиите и компютрите са част от ежедневието ми, както в професионален, така и в личен план…

Преоткриване след 30 години…
След едно позакъсняло майчинство, след сблъсък с архаичната образователна система и в търсене на модерни платформи за нови знания за децата /които сега тръгват на учище, отговарящо на нуждите на съвремието/ от екрана започнаха да ми „намигат“ примамливи предложения за една нова грамотност. Така заведох любопитното си хлапе в Robopartans и малко след това в Coder Dojo България.
YES! Хареса му! На мен също. Тук технологиите за деца са разрешени! Нещо повече – насърчават тяхното любопитство и откривателство! Тук се добиват знaния за професиите на настоящето и бъдещето…

Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!
Преоткрих програмирането чрез децата и Scratch – блокчета, които се редят като пъзел и получаваш изненадващо забавни рeзултати… По този начин малчуганите могат да си сглобят анимация, игра, история, при това на много крехка възраст: 7-10 години… Забавяляват се и учат, дори не съзнават, че пишат код… Това постави началото на Програмиране за деца, забавно и лесно като игра!
Рабдотилници, в които добиваме знания по забавен начин.

Какво ли?
Как се направи анимирана поздравителна картичка със звук и персонално съобщение;
Как се рисува обект с основни геометрични форми и как се движи;
Как се измислия игра и как се реализира;
А всъщност …. съставяме алгоритми, пишем код 🙂

Къде?
Провеждаме занятия в малки групи /6-8 участника/ в споделени работни IT пространства, където децата усещат реалната работна атмосфера, в един офис на бъдещето.

Кога?
През уикендите; през ваканциите, в делнични дни… или когато Ви е удобно…

Милена е още по-смела и предлага:
Имате зала, служители с деца, които се чудят какво да ги правят в извън учебно време – ще дойдем при Вас
Образователна ваканция /за родители без отпуск и баби, които да ги поемат/
Индивидуални занимяния за много любпзнателн и сръчни деца…
и още много пъти по толкова хрумвания…
Споделянето на знания е истинско щастие в …
Попитайте на телефон: 0888 705 985

Ето едно видео от работата на децата в група с Милена.

Дайте по един лайк на CodingKids.eu тук

Email, RSS Follow