Харесвам епизоците на подкаста Ratio – серията на Стоян Ставру Vox Nihili. Затова и щом мернах тази книга из стелажите с книги в библиотеката на НБУ, докато търсех друго, веднага я грабнах. И споделям с вас тук за и от нея.
Три основни презумпции:
„По-добре е да знаеш, отколкото да не знаеш“
„Действай, за да разбереш“
„Дай, за да получиш“
„Знанието не е предмет, който се дава, предава и взема. Знанието е състояние, което се постига. То не може да бъде нищо друго, освен лична отговорност на всеки един от нас.“
„Вярвам, че най-силното по своята интензивност удовлетворение е пряко свързано със съучастието ни в щастието на другите.“
„Когато си намерил това, което търсиш – изживей го, сподели го, радвай му се, поеми отговорността за него, отстоявай го.“
Още презумпции:
базисни
„Картата не е територия.“
„Всичко в света съществува като система.“
оперативни
„Светът е дружелюбен.“
„Не можем да не общуваме.“
„Смисълът на общуването е в реакцията, която предизвиква.“
Още интересни концепции, които си записвам, за да си имам:
„незнанието е ресурс“
„саможертвата на изтритото“
„дали светът, в който могат да ни намерят, е светът, в който ни търсят другите?“
И още малко за „Всичко в света съществува като система“:
- Системата се управлява от най-гъвкавия елемент в нея,
- Всеки проблем има решение,
- Пречките не се премахват, а се интегрират.
- Няма безполезен опит.
„Въздействието върху част от системата се отразява върху цялата система.“
В допълнение на лаконичния, забавен и с това доста четим стил на автора, книгата е богато илюстрирана със симпатични карикатури, голяма част от които вероятно са авторски (не намерих указване по темата).
Много ми хареса как Стоян си е надписал дарението за университетската библиотека. И като цяло, че е дарил книгата. И че книгата изглеждаше четена. И препоръчвам да я прегледате и вие – лека и забавна, смислена и усмихната.