Малката морска сирена в Театър София – вълшебен танц на емоции

dsc_8487

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

dsc_8246

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и сцена), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

dsc_5256

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down