самота в мрежата

5147сред книгите, които започнах отдавна и не успявах да дочета бе и Самота в мрежата на полския писател Януш Вишневски

тези дни я дочетох, заля ме с цял куп истории в историите, информация от всякакво естество, чувственост, емоции. признавам си, че плаках на няколко места.

разочарова ме малко – много е женска или женствена, а очаквах по-мъжка книга от мъж автор (тук донякъде Вишневски ми напомни Мартин Ралчевски). не липсват разсъждения, но емоциите винаги взимат връх

запознах се с автора когато бе в България за представянето на книгата си през март и бях истински очарована от него, което донякъде подсили горното разочарование

главният герой е много противоречив, въпреки че много се говори за Бог (отново прилика с Ралчевски), достатъчно много се говори и за наркотици и секс (в което само по себе си няма лошо, но на моменти идва в повече), виртуалната връзка надмогва над реалната (в което също няма лошо, но отново е леко пресилено)

все пак за лятно четиво не е лош избор