едва ли можех да си избера по-хубава книга за тези два дена, в които суетата наоколо и празничното настроение някак вече са ми в повече и леко чужди – прочетох Преследване на дива овца на Мураками

wow! като двоен червен aftershock на екс

след очарованието от птицата с пружината и кафка на плажа и норвежка гора, както и разочарованието от на юг на запад преследването на овцете ми дойде прекрасно

лутането, безвремието, наслагването на времена, спокойното надбягване с времето, липсата на имена, липсата на нужда нещата и съществата да имат имена, котката, този път в по-скромна роля, само в рамката на романа, липсата на себе си, търсенето и евентуалното намиране, овце, овце, овце, малко военна история, за подправка, пак срещана и преди, самота и липсата й, екзистенциализъм, мистика, философия, мъдрост, Кафка,  пътуване, невероятно

и съвсем без връзка с горното – според Йордан Ефтимов Харуки Мураками се харесвал повече от жени?! хм.