вярвам в свободното образование

IMG_6002

„ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред – образовай населението!“ Конфуций

дълго се питах от къде трябва да започне реформата, промяната е образованието. от училище – не. от университета – не. днес дойде просветлението – от родителите! само мотивирани, образовани и обичащо-отдадени родители са способни да започнат и извършат промяна в образованието! желанието на родителите, тяхната настоятелност и търсения ще доведат до решение.

и като говоря за образованието не си мисля за едно семейство, за един клас или едно училище. защото и днес има много „спасени“ от семейство, готин класен или супер училище, но единични позитивни явления и тук. говоря за масово, за училище, което учи, радва, възпитава личности, достъпно за всеки.

представям си свободното образование:

  • със свободни личности в него, учители и ученици, водени от жажда за знания, любопитство, а не от страх и назидание;
  • със свободно и активно участие на родителите на всеки етап;
  • без оценки и без изпити;
  • с постижения и съпреживявания за всички;
  • чрез действие и правене;
  • без 8 часа зад чина;
  • с много книги и четене;
  • с въвличане и вдъхновение.

радвам се, че и в България вече активно се говори за това. радвам се, че се поставиха и първите важни стъпки за случването на свободно образование и тук. поздравявам всички съучастници и ни желая кураж, защото пътят ще е дълъг, но смислен! и само заедно ще успеем!

от туитовете на Деси Бошнакова и Крис Михайлов:

  • To be a teacher is the high level in society you can reach in Finland.
  • Efucation is a live body, is not a machine.
  • Democracy is not when someone in power govern the people. Just the opposite.
  • 4 principles: Pluralistic learning. Democratic community. Dialogic relations. Democratic conten.
  • The first rule if you want to make a change is: not to ask permition from anyone.
  • If you want to achieve something, you have to do a lot of things that you don’t want.
  • To be able to learn from others people experience mean that you have to have confidence in yourself.
  • Reading books is very important, but schools kill our desire to read.
  • Няма статии, в които да се казва, че е добре да стоите мирно на стол по 8 часа на ден 9 месеца в годината.
  • Всички пирамидални структури в организациите ще изчезванет до 20 години.

поздравления за организаторите на тази първа национална среща за свободно развитие на образованието! посоката е ясна. продължаваме!

#nmrbg

отворено писмо: български деца, които НЕ получават държавна субсидия за образованието си

„Съгласно Конституцията на Република България всеки български гражданин има право да получи образование. За всяко българско дете има определена от държавата сума, която субсидира неговото образование, и  това е негово право, гарантирано от върховния закон на страната. Обръщаме се към Вас като родители на деца в училищна възраст – деца, които нямат право да получат държавна субсидия за образованието си, тъй като родителите им са избрали за тях частната форма на обучение. Какви демократични основания може да има за едно такова дискриминационно решение? Нима ние, родителите им, работещи в Република България, не даваме своя принос за тази субсидия? Нима нашите деца не са български граждани? Нима частните училища не са утвърдени именно от МОН?

Всъщност не става дума за училищата, а за нашите деца. Нашите конституционни права ни гарантират, че можем в качеството си на родители да изберем формата на обучение на децата си, както и учебното заведение, на което да ги поверим. Държавната субсидия за образование се полага по закон на всяко българско дете. Не става дума за субсидиране на училища, а за субсидиране на образованието на всеки ученик. Защото ние не искаме да противопоставяме децата на такива от държавни училища и от частни училища, а всеки родител да има възможност да избира най-доброто за детето си. Ако е  необходима оценка за качеството, бихте могли да поискате единна справка за всеки град и да сравните резултатите, постигнати от децата, учещи в  държавните и в частните училища. Изключително лесно е да се измери успехът, тъй като учениците и на частните, и на държавните училища държат едни и същи изпити и след 4-и, и след 7-и, и след 12-и клас.“

целият текст на писмото е тук

изцяло заставам зад този текст! и вярвам скоро нещата ще се променят!

24 май. за детските книги

Screenshot-6

Косьо Йорданов има много пълен и интересен поглед върху книжния пазар. а в това видео говори за детските книги и как те достигат до децата у нас. много цифри, любопитни детайли и добро презентиране на една важна, но позатулена тематика.

видео 1, видео 2, видео 3

след Националната кръгла маса. училищните библиотеки

данни, споделени днес от Пенка Иванова, Директор Дирекция „Достъп до образование …“ в МОМН

в България има 2770 училища (държавни, общински, частни, всичко)

едва 524 от тези училища имат училищна библиотека

в тези училищни библиотеки работат 525 библиотекаря (във всяко има по един, само в Американския колеж има двама)

тъжна статистика.

България без

тематично, три неща, без които мисля, че България ще е едно по-добро място за живеене, а темите са важни и са теми на деня:

  • България без цигарен дим на закрито, без значение от часа, типа заведение и т.н. Вярвам в здравия разум на хората тук.
  • България без задължително вкарване на децата в учебни заведения от 4 годишни – могат да се намерят по-разумни начини да образоваме децата от т.нар. „рискови“ групи. Трябва да се намери решение.
  • България без повече АЕЦ – и Козлодуй ни стига, но по темата ще пиша още, че е важна. Категорично.

писах и за Коледа без

всичко е до човека. има и чудесни училищни библиотекари.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

  • онлайн каталог с книгите в библиотеката;
  • издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
  • имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
  • виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
  • имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

за успеха на всяко дете

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

за училището с любов

IMG_8672

първият учебен ден си е голямо вълнение за всички. нещо като масова истерия, но позитивна

обичам първия учебен ден, защото е празничен, има много щастливи деца, захилени, че виждат своите приятели и учители, има цветя, има смях, има и първия символичен звънец

мисля, че част от проблемите на училището днес идват от родителите. родителите, които пазят не добри спомени от своето ученичество и ги предават на децата си. родителите, които набеждават училището и учителите за много от собствените си неволи

родители и учители сме на една страна, а не във война. дори с децата сме на една страна, а не във война. колкото по-свободно и с любов подхождаме всички – толкова по-освободени и щастливи ще растат децата ни

затова – да ходим на училище с любов! и ще ни се получи 🙂

няколко тенденции, които не ме усмихват:

– специалните прически дори за подготвителен и първи клас … това не го разбирам – моят призив – хайде да оставим децата си по-дълго деца! 🙂
– неученето в първия учебен ден – моят призив – да започнем от първия ден, да не го отлагаме за втория! 🙂
– масовата тенденция след разпускането на учениците (малко преди обяд) – хайде в макдоналдс … – моят призив – хайде да храним децата си по-здравословно, ако всички го мислим и правим ще е по-лесно за всеки поотделно! 🙂

и една покана – да дарим поне 1 книга на училищната библиотека – нова и която нашето дете харесва, да я изберем заедно и то да я занесе 🙂

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али