след Националната кръгла маса. училищните библиотеки

данни, споделени днес от Пенка Иванова, Директор Дирекция „Достъп до образование …“ в МОМН

в България има 2770 училища (държавни, общински, частни, всичко)

едва 524 от тези училища имат училищна библиотека

в тези училищни библиотеки работат 525 библиотекаря (във всяко има по един, само в Американския колеж има двама)

тъжна статистика.

България без

тематично, три неща, без които мисля, че България ще е едно по-добро място за живеене, а темите са важни и са теми на деня:

  • България без цигарен дим на закрито, без значение от часа, типа заведение и т.н. Вярвам в здравия разум на хората тук.
  • България без задължително вкарване на децата в учебни заведения от 4 годишни – могат да се намерят по-разумни начини да образоваме децата от т.нар. „рискови“ групи. Трябва да се намери решение.
  • България без повече АЕЦ – и Козлодуй ни стига, но по темата ще пиша още, че е важна. Категорично.

писах и за Коледа без

всичко е до човека. има и чудесни училищни библиотекари.

наскоро Ането ми сподели, дори го сподели в ефира на БНР, че библиотекарката в училището им е нелюбезна, не дава да се ходи в междучасието в библиотеката, не дава книги на децата от подготвителен и първи клас, вика на децата и никак, ама никак не ги мотивира да се върнат в училищната библиотека. това ме натъжи. знаех си, че тази жена е някакво изключение. днес се запознах с другия тип библиотекари – обичащи и обгрижващи книгите и децата

на първия ден от конференцията за библиотеките и младите хора във Варна срещнах още (след срещите по време на пътуванията на Забавното лятно четене) силно отдадени на каузата четене, детско четене, книги хора от библиотеките в Добрич, Стара Загора, Разград, Ловеч, Шумен, Хасково. ще пиша скоро за тях

но ме впечатли най-вече споделения опит на Соня Янчева, училищен библиотекар в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна и бързам да споделя за вдъхновение на всички, замесени с децата и книгите. вероятно няма да опиша всичко добре, ще пропусна неща, но Соня кани всеки, който иска – да й отиде на гости в училище и тя ще сподели

Математическата гимназия във Варна има богат книжен фонд – над 30 000 заглавия! граден с години. основно научна литература. и един библиотекар, но достатъчно инициативен, деен и креативен – Соня Янчева. имат активности, на които доста окръжни библиотеки могат да завидят:

  • онлайн каталог с книгите в библиотеката;
  • издават месечен бюлетин с новите книги и събитията в библитеката, качен е и на сайта на училището;
  • имат фб страница, където успешно комуникират с децата за нови книги и събития;
  • виртуална справочна служба – всеки ученик може да изпрати запитване по мейл и Соня отговаря с прикачени файлове, линкове, информация;
  • имат Училищен библиотечен съвет – учеиците сами го инициират и доброволно по 10-15 четящи ученика се включват ежегодно в този съвет, чиято основна цел е да търси средства за книги (художествена литература) за библиотеката; цел им е също да наложат библиотеката като фактор в училищния живот – правят плакати, флайери, развеждат новите ученици из библиотеката; агитират библиотечни застъпници – учители, кмета, които да помагат на библиотеката в дейността й

децата в това училище четат много. за всяка нова книга се появява списък с чакащи

учениците организират кулинарни търгове, на които родителите приготвят вкусотии, всички си ги купуват и събраните пари отиват за нови книги, художествени, за библиотеката. на последния са събрали 860 (wow!) лева! подобни търгове правят два пъти в годината

отделно събрали от списания плакати и ги продавали на търг отново на учениците в училище и събрали за книги още 300 лева!

учениците пишат своя обща книга. отделно имат книга, в която всеки споделя мнение за прочетеното. имат клуб „млад библиотекар“ и четири доброволци-библиотекари, добре обучени, които помагат на единствения библиотекар в училището – Соня.

имат клуб „любители на европейската литература“ и „писателски клуб“

не насърчават даряването на книги, които никой не чете. на всяка дарена книга отзад се слага надпис „книгата е дарена от … и той Ви я препоръчва!“

Соня Янчева е убедена, че „има четящи деца, когато имаме какво да им предложим. има ли хубави книги – децата идват“

аплодисменти за Соня Янчева. блазе им на учениците във Варненската математическа. дано има повече библиотекари като Соня. респект.

за успеха на всяко дете

„само образованието може да ни помогне да се измъкнем“ Кристалина Георгиева

„качеството на образователната система не може да надвиши качеството на преподаване в клас“ корейски експерт

„лидерите са отговорни да случат реформата“ Етиен Деноел

„държавата не е отговорна за образованието, всеки от нас е отговорен“ Ирена Соколова (НС)

„всички – родители, учители, общественици, държавата заедно сме отговорни“, „всички трябва да работим за повишаване авторитета на учителя“, „призваните да работят с хора – да влизат в училище, успелите хора в общността да влизат в училище“ Саша Безуханова

„учителите трябва да се трансформират в лидери“, „високите очаквания към учениците са много важни“, „промяната трябва да дойде от хората в училищата“, „решението не е нито в смяната на системата, нито в смяната на програмата, решението е в лидерството – лидерите в клас, в училище, в общината, в държавата, от тях зависи промяната“ Уенди Коп

това са част от записките ми от днешната конференция Образование2012, проект на Заедно в час и Forbes. имаше много официални лица, много говорители, но за жалост липсваше дискусията. до мен седяха учители, които често бяха несъгласни с изказваните мнения. най-често виним или държавата (твърде безлично) или учителите (твърде лично). от гледна точка на родители най-рядко сочим към себе си. а и най-рядко системата ни взима предвид

успокоителното, което много хора не разбират е, както и Уенди Коп каза – предивсикателствата пред образованието са пред всички ни, пред големи и малки държави, пред богати и бедни. има нужда от промени, смяна на парадигмата. за момента не е ясно как. но е ясно, че трябва да се случи

междувременно българските ученици на 15 знаели колкото средно европейските на 13 или тези във Финландия на 12

наред с много силни единични представяния на родни ученици има и много силно изоставащи

ако си от образовано семейство шансът ти да си успешен в училище е много по-голям

ако си от необразовано семейство шансът ти да си неуспешен е много по-голям

и родната орбазователна система няма механизми, по които да смали тези различия и даде равен шанс за успех на всяко дете

за училището с любов

IMG_8672

първият учебен ден си е голямо вълнение за всички. нещо като масова истерия, но позитивна

обичам първия учебен ден, защото е празничен, има много щастливи деца, захилени, че виждат своите приятели и учители, има цветя, има смях, има и първия символичен звънец

мисля, че част от проблемите на училището днес идват от родителите. родителите, които пазят не добри спомени от своето ученичество и ги предават на децата си. родителите, които набеждават училището и учителите за много от собствените си неволи

родители и учители сме на една страна, а не във война. дори с децата сме на една страна, а не във война. колкото по-свободно и с любов подхождаме всички – толкова по-освободени и щастливи ще растат децата ни

затова – да ходим на училище с любов! и ще ни се получи 🙂

няколко тенденции, които не ме усмихват:

– специалните прически дори за подготвителен и първи клас … това не го разбирам – моят призив – хайде да оставим децата си по-дълго деца! 🙂
– неученето в първия учебен ден – моят призив – да започнем от първия ден, да не го отлагаме за втория! 🙂
– масовата тенденция след разпускането на учениците (малко преди обяд) – хайде в макдоналдс … – моят призив – хайде да храним децата си по-здравословно, ако всички го мислим и правим ще е по-лесно за всеки поотделно! 🙂

и една покана – да дарим поне 1 книга на училищната библиотека – нова и която нашето дете харесва, да я изберем заедно и то да я занесе 🙂

какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

деца извън шаблона

IMG_7112

държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …

ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи

държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!

но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора

в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене

„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца

емпатия в семейна и училищна среда

Денят е посветен на учителите и родителите и търси единството на връзката родител-учител-дете при възпитаването и отглеждането на децата. Съответно денят включва както представяне на емпатичното образование, така и част от теорията на ненасилствената комуникация за възпитаване на деца. Част от програмата е възможност за среща и неформално обсъждане на проблемите на родителите и учителите, обмяна на опит и намиране на общи решения.

Втората половина от деня включва практически срещи за учители и за родители, като всеки участник на форума ще може да участва на две последователни практически занимания, за да придобие личен опит с представения материал, да зададе своите въпроси и да получи нови гледни точки и насоки като родител или учител. Гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау – обучител и мениджър на Европейски проекти за образование от Германия, която ще представи срещата между родители и деца като среща на две култури: на децата и на възрастните.

25 март 2012г., от 9.00ч. до 18.00ч

регистрацията е тук

поканих те и на Емпатия и емоционална интелигентност в бизнеса

защо не вярвам в алтернативното образование

IMG_7072
алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

е-учебниците ли?!

на родителската среща преди началото на учебната година опитах да повдигна темата и да прокарам предложение някъде, в даден момент в не много далечното бъдеще нашият клас (4-ти) да опитаме повече с е-книги и учебници. е, не се справих добре, идеята бе възприета като досадна  (уф, още разходи), натрапчива (стига с тези компютри!), екстравагантна (е-какво?!). всички това от родителите повече, отколкото от учителите. явно още ни е мнооого рано за е-учебници.

радостно бе, че учителите знаеха, че западните учебници ги има всички и за киндъл. докато, разбира се, родните учебници дори в читанка.инфо ги няма, камо ли легално. мда, мнооого ни е рано за е-учебници.