семейство

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.

by Justine

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

Email, RSS Follow

Какво е семейството.

by Justine

IMG_8708

Много хора подскачат при споменаването на думата „семейство“. Прочитат я като нещо задължително, нещо страшно, лимитиране на свободата, прекалена отговорност или кой знае какви беди над личността. За сметка на тях като че има друга, по-малка вероятно, група хора, които намират семейството за върховна ценност и го издигат в култ, треперят над него.

Семейството, в моето разбиране, е отвъд тези две крайности. И ми се иска да споделя по темата.

Семейството на първо място е грижа, в добрия смисъл на думата, загриженост без тежест. Грижа за другия. Грижа за другия, през която човек се грижи и за себе си. В този смисъл другия може да е всеки. Не е канон кой да е той.

Познавам хора, на които искрено се възхищавам, които прекрасно се грижат за своите семейства и с това са щастливи. Понякога това са семейства от баща, майка, деца, както е по традиция. Но друг път това са семейства в друг състав. И там грижата, любовта и щастието са не по-малки. Може да е само баща с дете, може да е баба с внуците си. Може да прозвучи не на място в нечии уши, но мисля, че Събина е прекрасна майка на Вух и цялото им семейство е готино!

Семейството е този, който те приема и различен, и с разчорлена коса, и с всичките ти хрумки на деня. То няма свян, тайна или нужди. До просто е. То ти дава криле, но и те държи на земята.

Семейство е този, който е с теб, когато се търкаляш със смях по поляните, с който се гмуркате в морето в гоненица. Семейство е този, с когото можеш да си помечтаеш, да си поплачеш или с когото просто можете да си помълчите заедно. Семейството те чака на вратата с усмивка и тича да те прегърне. Семейство е този, на когото звънкаш, за да кажеш „Пристигнах“ след дълъг път или пък просто „Обичам те“ по средата на работния ден.

Семейството е време заедно по всякакъв начин. И не количество време, а качество време.

Семейство са всички, който са заедно и с грижа един за друг. Без значение от всички останали подробности.

И може да е идеалистично или наивно, но ако и там където работиш го чувстваш с грижа, ако наистина ти пука, като за твое семейство – би било чудесно. Пък ако и политиците чувстваха България с грижа, като семейство – ехеее …

p.s. несемеен кодекс – позицията на ДЕОС

Email, RSS Follow

5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday

by Justine

10298666_710633272328082_2645287399689260345_n

искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.

в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.

– хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;

– по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;

– повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.

– сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;

– всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.

чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.

ето така при нас. а при вас как е? 🙂

писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно :)

Email, RSS Follow

професия майка или SOS детски селища – добра грижа за децата без семейство

by Justine

темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

sos-logo

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org

–
писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ

Email, RSS Follow

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

by Justine

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

Email, RSS Follow

най-яките 5 анимационни филма за деца на тема семейство

by Justine

brobear-bunbbarth-l-7508-625x0

направихме класация на най-готините детски анимации на тема семейство. и я споделяме.

Братът на мечката. От тези великолепни истории, които те оставят без дъх. Филмчето е музикално и всяка от песните се запява лесно веднага. „Кажи на всички, че идвам аз, и вървя напред и все напред! А пък слънцето ярко ме топли с лъчи и усмихнат съм все до уши! Кажи на всички, че идвам аз …!“

Майло на Марс. Сладурска история за Майло, който спасява майка си, отвлечена от извънземни. За обичта, която е най-важното нещо, за да съществуваме.

Лило и Стич. Лило си няма родители, а само по-голяма сестра. Двете търсят пътя една към друга, но към семейството се присъединява извънземното Стич и нещата се заплитат и разпликат по забавен начин. От тук е репликата „Никой не е изоставен, когато имаш семейство“

Замръзналото царство. От всичко напоследък Замръзналото царство е фаворит и по изпипана и ярка анимация и по сюжет и разработка. Двете сестри, разделени от любовта и събрани от нея в края. Чудно пътешествие!

Цар лъв. Вероятно най-познатата и класическа история в тази колекция. Красива анимация. Силни моменти. У нас винаги се разплакваме на това филмче поне два пъти.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

писах още за най-яките детски анимационни филми на еко тема тук

Email, RSS Follow

протестът като семейство

by Justine

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia

Email, RSS Follow

сготви. сподели. изживей.

by Justine

Food-Revolution-Day-300x300вероятно си чувал вече за Джейми Оливер – един симпатичен млад британец, който обича да готви, прави го с лекота и зарибява всички. е, Джейми започна от онлайн, за което много му се радвам, но вече е световна звезда и по списния и телевизии и като такава прави мисията си още по-устойчива като създава този Food Revolution Day

тази година Food Revolution Day е днес, а на 19-ти май (че е неделя) ще се отбележи официално и у нас, за първи път .

Food Revolution Day е световен ден за отбелязване значението на истинската храна.

децата на не малко познати семейства не обичат готвена храна. най-вече защото не познават готвената храна у дома и нямат навика да се хранят с качествена храна. нямат навика да се хранят заедно, бавно, всички заедно, с любов. това е тъжно. тъжно е на децата да се дава готова храна или полуфабрикати. вредно е за здравето им, за мисленето им, за бъдещето им.

нищо, че Обединеното Кралство не се слави с най-добрата кухня на света, докато ние имаме доста по-добри традиции в това отношение, нека вдъхновението да сготвите сами храната си у дома, семейно, с децата, дойде при вас от Джейми Оливър, или от Ути или от Звездев или който и да е. наистина домашната храна не може да се сравни с никоя готова. помисли само за натриевия глутамат, който е наблъскан във всички готови храни и това трябва да те откаже завинаги от тях.

хайде, в неделя, сготви, сподели, изживей своя ден на food revolution 🙂 и го превърни в ежедневие

–

апропо вчера споделих две рецепти – за сладкиш с орехи и за бонбони от сини сливи и ядки – тук, а тук Ади разказва как готвихме козунак за Великден двете

писах още за тайните на хората, които не боледуват, най-злите родни храни, нямане и хранене

Email, RSS Follow

какво виждат децата ни онлайн?

by Justine

keeping-kids-safe-online

не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно

НО, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

  • какво пишем ние на стените си във фб (защото твърде вероятно са ни приятели там);
  • какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали);
  • какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
  • виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията Сърфирам безопасно бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
  • и да – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
  • да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем …

т.е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. оправят се добре в нея. тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. а училище за това няма.

Email, RSS Follow