В България жената работи, готви, чисти, глади, изглежда добре и чат-пат се кара с мъжа

femisnot
Говорим си днес с Марин Мермерски на тема равенство между половете и феминизъм. Един дълбок разговор, по тема, която някак никога не е на дневен ред в обществото ни.

Има ли разлика, според теб, във възприемането и в реалната равнопоставеност мъже-жени в Европа и в България? Какво е по-специфичното у нас?

Европа не е хомогенна. Последните години са много динамични. Държавите имат нужда от свежа кръв в работната сила. Обществената съзнание се изменя в полза на жените. Например, преди 4 години исторически патриархална Франция въведе изискване до 2017 г. да се достигне 40% женско представителство на ниво управителен съвет в големи и/или публични компании. В края на 2014 г. Германия благослови сходно законодателство с малко по-различни параметри. На ниво ЕС виждаме подобни цели: 40% – 2020г. И бащинството става все по-популярно.

Жените в Западна Европа – изключение правят Скандинавските държави – обаче са исторически по-назад от българките в еманципацията си на пазара на труда. Може би също и затова там се обръща силно внимание върху равенството между половете.

България – предполагам поради социално-икономическия път, който е извървяла – е приела в по-голямата си част, че жената работи, готви, чисти, глади, изглежда добре и чат-пат се кара с мъжа. Отсъстват често срещаните в западните медии статии, фокусиращи върху трудностите и пречките пред жените вместо върху ползите от разбиването на тези пречки. А съгласи се, трудно е да си топ мениджър, успешен предприемач или добър спортист, ако си обезкуражен.

По отношение равенството. Нека се спра на пазара на труда на по-обобщено ниво. Съгласно ЕВРОСТАТ през 2013 г. средно 69.5% от мъжете и 58.9% от жените в ЕС (на възраст от 15 до 64 години) работят (1). За България: 62.1% (мъже) и 56.8% (жени). Ние, обаче сме нацията в ЕС с най-нисък брой нейни представители работещи на непълен работен ден: 2% от мъжете и 3% от жените (2). Стойности за ЕС: 8.7% и 32.5% съответно. 58.6% от българските жени, които не работят на пълен работен ден биха желали да работят на пълен такъв. Този процент при другите европейки е над двойно по-нисък (26.1%) (3). Съответно аналогичните съотношения за българските мъже и другите европейски мъже изглеждат така: 65.8% и 40%. Равенството в заплащането между мъжете и жените у нас също е доста над средното за ЕС през 2013 г.

Това, в което сме назад е по-скоро липсата на ясно разграничаване между работното място и личен живот. Чувал съм за случаи на сексуален тормоз от работодатели/преподаватели от една страна и за случаи на „едни гърди напред“ от друга, които биха били немислими на запад.

Често се споменава „стъкления таван“, наистина ли го има и до каква степен?

Да започнем от страната на неограничените възможности. Според изследване на ЕY върху 1371 публични компании в САЩ, през 2013г. 85% от местата в управителните съвети се държат от мъже. Според изследване на Европейската комисия (ЕК) върху най-големите публични компании (общо 587 компании) в страните членки на ЕС, 83.4% от местата в УС се държат от мъже. Дори в Норвегия – чието правителство изиска в далечните 2002г./2003г. от публичните компании да достигнат 40% женско представителство на ниво УС, което бе достигнато 2009г. – към 2013г. нямаше нито една жена изпълнителен директор в най-големите 32 публични компании. В България 84.8% от местата в УС на 15-те публични компании, които ЕК е разгледала, се заемат от мъже.

Има и големи секторни различия. Съгласно проучването на EY споменато по-горе в медиите и търговията около 20% от членовете на УС и около 15% от висшия мениджмънт са жени, докато в нефтената и газовата индустрия съответните числа са 10% и 5%.

Има ли все пак тенденции на промяна в последните години?

Определено. От една страна големи компании се ангажираха с изследвания в тази сфера. Жени започнаха активно да се събират и да правят женски професионални срещи/организации, което е изключително важно, тъй като едно от пречките, които често се посочват за професионалното развитието на жените е, че имат доста по-малка мрежа от контакти от мъжете. Има силно желание на правителствено в редица страни в Западна Европа да се облекчи държавния бюджет, като силно женско присъствие в работната сила и предприемачество са две възможни решения.

Но за мен промяната ще дойде от това, че жените могат да ни помогнат да подредим света, в който живеем и да го направим по-социално отговорен.

Как, според теб, ще се случи тази промяна и какви фактори биха ускорили този процес?

Не помня коя феминистка бе казала “Equal does not mean the same.”, тоест: “Равна не означава еднаква“. Отлична мисъл. Много голяма част от дискурсите и политиките за еманципация на жените фокусираха и все още фокусират върху едно чисто механично равенство с мъжете на работното място без да показват в какво средностатистически жените и мъжете се допълват и какво могат да научат един от друг. Например: Говорим за квота на жени в УС, а не за промоциране на „женското“ мислене в УС.

Мисля, че е редно в известна степен да изместим фокуса от равенството към ползите от различието и то не на ниво биология, а на модели на мислене и вземане на решения. Мисля, че е редно да не очакваме, че средностатистически мъжете и жените ще са еднакво добри във всичко. И мисля, че свободния пазар може да види ползи от тази по-голяма възможност за диверсификация и да е дори по-добър коректив от държавата. Трябва да внимаваме, обаче да не прекалим с обобщаването и стереотипите, тъй като работим с уникални хора, а не със средностатистически величини. От тази гледна точка е редно да минем над ниво биологическа единица, а по-скоро на начин на мислене. Особено в днешно време, в много мъже се засили „женското“, а в жени „мъжкото“ възприемане и мислене.

Мисля и че не можем да говорим само за жените и да подминаваме мъжете. Преди години видях, че приятел е на митинг за правата на бащите. Има син в Канада, който губи при развода, защото по негови думи има стереотипи. А тези стереотипи не са ли същите, които безгласно казват – Как ще работиш, нали имаш дете, мамче?

В ЕС започна да се говори активно по тази тема. Много ще се опитат да наложат тяхното си парченце истина, като представляващо целия пъзел. Но с оглед икономическите и социални динамики в нашето общество очаквам, че в рамките на 5-10 години този дискурс ще даде зрели решения, които ще са и важна част от решенията на редица икономически проблеми.

Крайният феминизъм е някак непопулярен у нас. Това добре ли е, според теб?

Крайният феминизъм първо е доста обща категория, тъй като има различни видове феминизъм: социален феминизъм и всякакви други, които имат малко общо и често и не се харесват помежду си. Така е още от Клара Цектин нататък. Нека да разгледам стереотипния краен феминизъм с неотваряне на врати, небръснене на крака и т.н.

Първо, всяко общество е като жив човек със своята си история опит и реакции. Трудно е да очакваме една българка, която работи като вол и си мечтае тайно, тайно най-накрая мъжът й да се сети аджеба да й подари едни цветя и да й каже колко е хубава, да вдигне скандал, че й е отворена врата. Крайните видове феминистки са имали своята роля в редица страни – и има и положителни, и отрицателни резултати от техните действия.

Лично аз съм скептичен към крайни течения, който се базират на отричането на нещо, защото имат потенциала да те превърнат в гротеска на това, което отричаш. Например, преподавател от САЩ имаше позната, която бе правила изследване върху лесбийките и се оказа, че има такива, при която едната изпълнява мъжка роля и за да се наложи, бие другата. Казвайки това е редно да отбележа, че има ситуации, в които единственият начин да се промениш е пред вратата ти да има 100 гневени жени с плакати. Така, че не може изцяло да отречем крайния феминизъм.

мултифункционалните ние

IMG_1694

Сигурно всеки ще се съгласи, но е ясно и да се каже, освен че витае във въздуха – ставаме все по-мултифункционални. (Почти) не познавам човек, който да се занимава само с едно нещо. Таксиджията онзи ден ми каза, че успоредно има автосервиз с брат си и оправят коли, когато не е зад волана. Познавам лекари, които имат успоредно онлайн магазин или пък други уеб проекти, учители, които в свободното си време за още доходи готвят, журналисти, които допълнително ПР-стват, ПР-ри, които допълнително правят моден дизайн.

Често, когато се запознавам с нови интересни хора те казват „Давам ти тази визитка, макар тя да е свързано със съвсем друго …“.

Мисля на глас за всичко това не с критика, макар да знам, че много хора веднага ще кажат с носталгия за старото време, в което хлебарят е правил само хляб – ама какъв! А обущарят е правил само обувки – ама какви!

Ако приемем и се подготвим за мултифункционалното ни време, ако знаем, че то е такова и опитаме да му отговорим вероятно ще ни е една идея по-лесно, по-успешно и по-добре. На всички. Май това е част от промяната. Да видим.

#продължавамеНапред

по-малко стрес, повече страст

1486718_1502830056637344_2955407122981773330_n

много ми е трудно да приема, че има хора, които работят единствено за пари. хора, които не изпитват радост от труда. хора, които подлагат себе си, а и хората около себе си, от там цялото общество на неимоверен стрес.

ние сме свободни да избираме. в цялото мрънкане, в цялото оплакване колко сме зле, колко зле са нещата, всеки от нас има избор. винаги, през цялото време. избор между хиляди възможности.

стресът прави хората кисели, непоносими, мрънкащи, мрачни, затворени, агресивни, начумерени, безразлични, арогантни до цинични, пресметливи, избухливи …

разумни и свободни хора сме, за да правим избор. да избираме къде да работим, с кого да работим, какво да работим. да знаем къде са ни силните страни, кое ни носи радост, кое ни ядосва, натъжава, фрустрира. ако познаваме по-добре себе си ще знаем по-добре как да направим своите избори. ако обичаме себе си, ще ценим повече свободата си и ще уважаваме изборите си. с нова няма да си позволяваме стрес, а ще търсим нещата, които ще правим с повече страст.

хайде, пожелавам ви го.

по-малко стрес,
повече страст

Дони: В Аспарухово има работа за месеци напред.

10409445_10152558155674853_2841283441112416764_n

Дони и Денис са от Варна. Научават за случващото се там и тръгват веднага. Помагат вече няколко дни на хората в Аспарухово. Освен с лопатите Дони информира в социалните мрежи от какво имат нужда хората на място, дава сигнали, споделя къде се съборат помощите.

Как решихте да тръгнете и какво заварихте в Аспарухово? Още в петък ли бяхте там?
Нямаше как да не тръгнем при първа възможност, просто не можехме да седим и да гледаме безучастно какво се случва в родния ни град. Пристигнахме във Варна в петък през нощта и в събота сутринта се включихме да помагаме с каквото можем

Кой помагаше?
Помагаха младите. В автобусът с доброволци, който тръгна от Катедралата в събота всички бяха до 30 – 35 г.

Какъв беше духът на хората на място?
Хората бяха преодолели първоначалния ужас и вече имаха само една цел пред себе си – да оправят нещата.

Сипят ли хората обвинения, или се бяха мобилизирали да помагат?
Не чух оплаквания, всеки гледаше да си върши работата без да се разсейва с приказки за това кой е виновен. Все пак всички знаеха чия е вината и че едва ли ще има последствия за виновниците, така че нямаше смисъл от обсъждане, а само от работа.

Какво още може да се направи в идните дни, за да сме от помощ?
Който може да отиде на място и да помага, да го направи – там има работа за месеци наред. Който няма как да се включи с кофа и лопата, да изпрати пари. Струва ми се, че има достатъчно бутилирана вода и дрехи, но като че ли тепърва ще трябва да се правят ремонти на къщите и да се купуват мебели от първа необходимост – матраци, столове.

Вярваш ли, че събраните средства ще се използват целесъобразно? Какво е най-важното, което да се направи сега?
Не вярвам 100%, че всички събрани пари ще отидат, където трябва, но пък се надявам …
Най-важното е да се работи на място и да се работи по превенцията на подобни трагедии не само в засегнатите населени места, а във всеки град и село в България, иначе тепърва ще има такива „природни бедствия”.

Какво пожелаваш на хората от Аспарухово?
Пожелавам им да заживеят в по-добра държава.

А в блога си е споделила: „Впечатлена съм от хората, които тръгнаха от София още същата нощ. Не Ви познавам, но Ви се възхищавам! Хората от Червения кръст бяха загрижение за доброволците, настояваха да си вземем храна и вода. Имаше и такива, които обикаляха по улиците с щайги със закуски и айряни и ни предлагаха да си вземем. Не чух нито една дума за оплакване, за трагедия – всички работеха в калта без да мрънкат.

Дони, на теб и всички, които помагате във Варна, в Добрич – Респект! И благодарност!

стабилност, доверие и здрав разум

„България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум.

трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема – икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата – на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество – да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.“

великолепен, спокоен, аргументиран, смислен коментар от блога на Йордан Матеев
целият текст – тук

и още нещо в допълнение:

„Но трудностите за българите ще продължат, докато българите хленчат. Докато очакват друг да защити правата им. Докато стоят в манталитета, който мрази, завижда, мързелува.

Докато си въобразяват, че успехът е нещо, което се полага на всички поравно, а не нещо, което всеки постига с труд и лишения. Случаен успех няма. Случаен траен успех няма. Успехът е работа и отговорност. Всеки ден. Защото пилето не пада печено от небето заедно с картофките.

Всичко останало са оправдания. За които никой не е виновен.“

целият текст Докога ще се оплаквате бе, хора – тук

да се разбуди семейният и дребен бизнес

photo

едно от нещата, които най-трудно се случват в последните години, откакто отново е възможно да има бизнес у нас – това е създаване на малки и семейни фирми. от една страна липсва каквато и да е политика в тази посока, макар тук-там да се мяркат приказки за това. от друга страна като че предприемаческият дух тотално е закърнял и изчезнал, за жалост.

силата на България преди „соц-а“ е била именно в семейното предприемачество. животновъдство и земеделие, свободен износ към Гърция, Турция, Европа. всичко това от 1944-та насам е прекъснато.

едно на ръка, че почти го няма, но последните правилтелства на България подкрепят големите корпорации и силно притискат в ъгъла малкия и семейния бизнес.

„българите са дребни собственици по манталитет. те са във вихъра на танца в своето, малкото, дребното, но частно, свое“

„без обръщане на 180 градуса на икономическата политика и тотална подкрепа на дребния собственик сме обречени!“

още силни думи по темата има тук

писах още за бизнеса като екосистема и за да си добър предприемач

снимка: семеен архив

Q&A по предприемачество: предприемач или наемен работник?

IMG_8214

по приятелско запитване отговарям на серия въпроси, свързани с предприемачеството.

ако се чудиш – могат да ти дадат посока. но знай – решенията си взимаш ти.

предприемач или наемен работник:

В кой случай ще печеля повече?

в краткосрочен план вероятно като наемен работник. ако си успешен предприемач вероятно до година-две-три ще печелиш повече отколкото като наемен работник. но не тръгвай с идеята за колко се печели.
В кой случай ще съм по-незавсим?

дори да изглежда, че като наемен работник си зависим, знай, че като предприемач ще си много по-зависим. да, ще можеш да избираш работно време и почивни дни, но все пак ще си роб на клиентите си, проектите, идеите и тогава няма почивен ден. отново – в краткосрочен план вероятно като наемен работник ще си по-независим. имаш шанс в дългосрочен план като предприемач да извоюваш по-голяма независимост.

и все пак отговорността, която отнема независимостта остава – да си в час със законите, данъчните, да правиш правилните избори за хора, екип, дейност, контрагенти, доставчици, клиенти, настояще и бъдеще …

Колко време ще трябва да отделям на бизнеса си?

много. много повече от 8 часа само в работните дни. (почти) без отпуск. (почти) без почивен ден. особено в началото (първите 4-5 години)

В кой случай ще ми е по-интересно?

интересното си го правиш сам – и двете може да ти омръзнат или да са ти супер интересни. вероятно все пак предприемачеството може да е една идея по-интересно, доколкото зависи само от теб и избираш сам посоката. но интересното върви ръка за ръка с риска. ако рискуваш повече може да ти е по-интересно.

В кой случай ще се запознавам с повече успешни личности?

зависи с какво се занимаваш конкретно – равни шансове.

Колко пари трябва да съм си заделил, преди да започна бизнеса си?

зависи какво си намислил. може да се започне и с малък капитал и да се напредва постепенно с реинвестиции.

Мога ли да управлявам фирма – админстрация + екип + клиенти?

докато не опиташ не можеш да знаеш можеш или не можеш да управляваш фирма. ученето не идва със съвети, четене на книги по мениджмънт, макар да са полезни. ученето идва с практика.

В кой момент ще трябва да наемам хора?

ако се справяш добре – много скоро. отново – зависи от бизнеса, който захващаш. възможно е от самото начало да са нужни поне 1-2 души, екип.

Мога ли да съчетавам собствен бизнес и почасова работа като наемен служител в някоя фирма?

за можене – може. но според мен така не даваш шанс нито на едното от двете. половинчата работа. ако истински ще правиш бизнес – скачаш смело с двата крака. трудно начало, но после има шанс нещата да се стабилизират и наклонят везните в твоя полза.

Няма ли да ми е по-изгодно да упражнявам дейността си на граждански договор вместо да регистрирам фирма?

да, ако си фрийлансер може и така. за по-изгодно – няма големи разлики. при всички случаи трябва да се осигуряваш и да плащаш данъци. а и ако го правиш сериозно и със сериозни намерения никоя сериозна фирма няма да гледа сериозно на теб в дългосрочен план за работа с договори. фирмите работят с фирми. но ако начинанието ти дълго ще е от типа на „one man show“ – нямаш нужда от фирма. разбира се, в този случай стои отворен въпроса за това как получаваш по-малки суми (разправии, формалности), какви гаранции получава клиентът ти и т.н.

ако и ти имаш въпроси, свързани с предприемачеството – задай ги в коментар тук и ако мога – ще отговоря. ако не мога – ще потърся отговор сред други български предприемачи

за предприемачество писах още: идеи и крадене на идеи, как да защитим идеите си, предприемачеството е отговорност

екип извън шаблона

imagesтемата за децата извън шаблона е пряко свързана с темата за екипа извън шаблона, към поредицата ми за предприемачество

както е ясно – екипът е основата и най-важното нещо за успеха на всеки бизнес

да се направи екип извън шаблона е трудна, но печеливша стратегия

защо трудна? защото екипът е съставен от хора, обединени от идея, общи цели, единен дух. а хората извън шаблона са по дефиниция по-различни и по-трудно се сработват в екип.

трудна, но възможна мисия – екип с преобладаващо количество мислещи и извън шаблонни хора би генерирал прогрес по-голям от конкурентен екип, в който един централизирано взима всички решения и не се допитва до никого.

в този смисъл – колко често се радвате на хората извън шаблона, с които работите?

първомайско

в деня на труда, празника на работниците, колкото и абсурдно да звучи самият той

ми се иска да подчертая колко работническата класа е надвила над злия капитализъм

януари – всичко е затихнало, капитализмът спи, работниците отмарят от празничните преяждания …
февруари – продължава дрямката от януари, плюс 14-ти, вино и сърца, следва да им се отдаде заслуженото!
март – леко пробуждане, без празник не минава – ден на жената!
април – Великден, малко се кара с деня на жената и деня на работниците, но като е празник, почиваме го!
май – ден на труда и работниците, Гергьовден, после и 24 май, празниците следва да се уважават, почиваме!
юни-юли-август – отпуски, почивката е важна!
септември – два празника, няма значение точно какво беше, идеално да доизкараме моренце, почиваме!
октомври – може би единственият месец в годината, в който работиме, полага му се
ноември – започваме да мислим за празниците
декември – каква работа, празници са, почиваме!

да живее работническата класа! да живей труда!

основните грешки на предприемачите в началото

IMG_0437

всяко начало е трудно

но когато имаш добри идеи, достатъчно хъс и ентусиазъм в началото на своя бизнес – сякаш имаш и крила. не мислиш толкова за трудностите, за грешките, а действаш, за да видиш първите си резултати постигнати по-бързо

в треската на началната фаза от предприемачеството или започването на нов бизнес понякога се допускат грешки. ето основните, които по-вероятно могат да се избегнат:

прекален оптимизъм или прекален песимизъм – и двете не са ок ако си в началото. добрите сметки, обмислянето на нещата, реализмът са първи приятели, не ги омаловажавай;

професионални партньори – в началото с финансите е трудно и това често подхлъзва човек да заложи на самоделки или приятелски услуги на ниска цена, вместо на професионални решения; например добър счетоводител е нужен на всеки етап от развитие на бизнеса, включително и то много силно в началото;

липсата на фокус – в много бизнес книги и статии пише – фокусирай се; така е и това е особено важно в началото, за да задвижиш нещата добре (Денис пише, и съм съгласна, че на следващите етапи човек вече е добре да не е винаги 100% фокусиран, за да опита да развие по-добре бизнеса си или да стартира нов);

непоследователност – мда, сериозна грешка; истината е, че започне ли се бизнес може да се случи така, че да нямаш почивен ден месеци, години наред; ако си от хората, които задължително искат да си имат уикенда за себе си, ако не си готов да вдигаш телефона на клиентите си дори посред нощ или се отказваш при първата трудност – това не е за теб;

личният пример – някои хора, гледали много филми, си мислят, че като започнеш бизнес ставаш шеф и спираш да работиш; истината е, че шеф си завинаги или поне докато имаш бизнеса си; личният пример тук е много важен – идваш първи на работа и си отиваш последен, ако искаш от хората ти да са навреме и да спазват работна дисциплина; сам не правиш нещата, които си им забранил да правят, работиш минимум наравно с тях.

писах още: предприемачеството значи решителност, предприемачество и предизвикателства