сигурни признаци, че нещата се променят

IMG_6070

пред все повече блокове пространствата са обгрижени и уютни

IMG_6480найлоновите торбички се продават, което ще намали вероятността да украсяват дърветата след всеки по-силен вятър, в много градове забраниха продажбата им

290462_10150314020703988_636708987_7819536_986774455_oградовете ни все повече заприличват на човешки градове, обитавани от хора с грижа  /още много снимки на променяща се София – тук/

parking_mall_sofia

на много места има стойки за паркиране на колела – в университетите, в моловете … /снимката е от Mall of Sofia, Velobg.org/

голямата промяна идва с промяната в малките неща, които се случват на различни места от всички нас. макар и бавно България се променя към едно по-добро място. знам, че е така.

форум Промяна е тази събота, 26 ноември, очертава се като най-любопитното от всички любопитни събития, които Горичка правят. ела.

писах още: Варов. Горичка. промяна, форум Родителство, красивата непозната София,

и още малко за храната

IMG_6510

няколко прости правила за храната, които се опитвам да спазвам в нашето семейство:

домашна храна – приготвена от основни материали, без добавки чудни и полуфабрикати, просто продукти, подправки, всичко сготвено у дома е по-добро от всяко, внесено от вън; храна без опаковки – добра храна;

прясна храна – всеки ден нещо различно, не консервирано, не замразено – хем по-вкусно, хем по-здравословно; и с любопитство;

сезонна храна – всеки сезон върви със своите храни, така и ритъмът на ежедневието е по-лек; есен – тиква и праз, пролет – ягоди и череши;

сурова храна – което може сурово – нека е сурово, всяко хранене – поне по нещо необработено термично на масата – салата, плод, ядки;

българска храна – произведеното тук е по-добро, най-вече произведеното на село, на чисто; пропътувалата хиляди километри храна не е прясна, не е добра, защото само доставянето й е коствало огромен ресурс;

био храна – или organic, по възможност, защото често е трудно да се намери, или е доста скъпо, но винаги, когато може, с отговорност към нашето здраве, с отговорност към здравето на планетата.

Този пост е посветен на Blog Action Day 2011 – FOOD

Писах още:

усмихни се.

265192_2132660243428_1453705047_32347535_5161114_n

Интернет ми подари тази снимка преди малко и реших, че е важно да я споделя.

На всички, които се опитват да те ядосат и да ти свалят готината усмивка от лицето отвърни с още по-голяма усмивка. Не им се давай.

нещата са ОК

IMG_3069

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат „ъндърграунд писател“), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи

думи за гения. гения (аз дописвам – истинския човек), който е като  голяма река и следва да върви по пътя си, не да се съобразява с малките лодки, които плуват по нея (сиреч модата в писането, критиката, угодничеството)

и ми припомни отнова време, в късните 80 как слушахме неспирно Бийтълс и Дорс и Ролинг Стоунс и пак и пак и беше хубаво време, нищо че беше и мътно време

и ми сподели, че иска да вижда по улиците на София и навсякъде в България, не заспали непукиси, добродушно-равнодушни, незаинтересовани от нищо хора, а иска да среща крещящи, различни, ентусиазирани, променящи света хора. и тук.

мисля, че нещата са ок. малко след като си поговорихме с Калин сутринта срещнах из софийските улици такива хора. не един. не двама. да, нещата са ОК.

променящата се България. България в крак с времето.

няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.

четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.

има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.

боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.

децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!

сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.

виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите
.
как виждаш света зависи само от теб
.

чужденците за нас

две изключителни видеа от последните дни – все чужденци, все говорещи с любов за България

тук Terry Randall разказва за София с толкова емоция и позитивност, колкото на цял отбор социанци на куп. Тери живее в София от десетина години. и харесва града ни, много. сам за себе си казва, че е социанец.
половин час разказ, красиви кадри, град, в който да се влюбиш. моят град.
благодаря, Тери, за тази разходка и припомняне колко е хубава и богата София

тук пък Steve Keil, който също от доста години е в България, говори блестящо за „баба фактор“ и доста негативни неща от заобикалящата ни действителност, но говори за себе си като българин и иска нещата тук да се оправят. смята, че ако играем повече ще има и повече смисъл в живота ни. и с това можем да променим към добро страната ни

и двете видеа са задължителни за гледане. и после – много материал за размисъл. и действие.

за учителите – с любов, за образованието – не толкова

с Марин Бодаков имахме задушевен разговор в едно от култовите студиа на Националното радио следобеда и говорихме за родителството, училището, зверската необходимост от промяна там, кога децата ни спират да са любопитни и защо студентите, които учат няколко години подред до Ботаническата градина не са влизали никога в нея и подобни

веднага след това получих обратна връзка от слушател. млад човек, на 32 години, бивш и бъдещ учител. беше засегнат от разговора ни. дълбоко засегнат. затова е и този пост – за извинение и уточнение

респект към учителите, които съвестно, с желание (мерак) и отдаденост са се впуснали в приключението учителстване. не е лесно. наистина една от най-трудните професии. особено в днешния контекст на образование разчекнато между стари устои, нови деца, променени родителски нагласи и изисквания, променени изисквания на бизнеса и обществото като цяло. на учителите никак не им е лесно. най-често те обират парсата. от неуредиците в системата като цяло, морално остарелите изисквания, капризите на времето. респект.

горното не отменя факта, че сме в задънена улица с образованието, масовото. не само ние. много други eu и отвъд eu държави. за всички, които не са разбрали – времената драматично се промениха. драматично.

предефинираха се или имат нужда от спешна предефиниция много понятия. като например авторско право, собственост / интелектуална собственост, интелигентност. появиха се енциклопедия, списвана от хиляди неизвестни доброволци, най-мощният плод на колективния човешки разум до момента (wikipedia), място, в което всяка клюка, новина, емоция биват споделени и  чути моментално от хиляди неанонимни хора (facebook), място, в което вместо да издириш правилното изписване на сложни думи в дебели речници имаш резултата за части от секундата, плюс още много (google) и т.н. и т.н.

нещата не са същите от преди 10, 5, 2 години. образованието ни е поне от 20 същото. с леки козметики. и има нужда не от реформа. от обръщане на 180 градуса. и трябва да се започне от учителите та до децата. скоро, ако ли не вендага.

какво мислиш?

писах и преди по темата:
каквото повикало – такова отвърнало
и има ли шанс за промяна в масовото образование

проблемите с образователната система не са само в България

както скоро писах – масовото образование има нужда от реформа. голяма, дълбока, радикална. веднага.

проблемът е навсякъде. става ясно от това доста добро видео по темата. enjoy

нещата в бг наистина вървят на добре

p8210001

харесва ми да виждам оптимизма у другите, да знам, че не съм сама на този фронт. а захващането с подобна тема изисква много смелост. радвам се, че Юлиан Попов я има и споделя с всички ни забелязаните малки неща, които се променят в България, че понякога улисани в ежедневието не се досещаме да спрем за малко и да се погледнем отстрани

харесва ми, че хората по улиците са по-спокойни, една идея по-усмихнати и по-масово замениха черното с по-цветни дрехи, затова пък шофьорите на големите джипки са все по-нагли

харесва ми, че хората са из планините, в парковете и въобще сред природата и ценните места на България, но не ми харесва, че оставят масово боклука след себе си, а не където му е мястото

харесва ми също да виждам из кътчета на страната ни „смесен магазин“ вместо поредния Mall, но не ми харесва, че учениците в свободното си време обикалят из същите тези молове

харесва ми, че рокът има някакво ново възраждане и доста младежи са на тази вълна, но не ми харесва, че чалга културата все още владее по-голямата част от населението тук

харесва ми, че пред блоковете се появяват все повече оправени цветни градинки и зелени площи, но не ми харесва боклука из деретата около всяко село

харесва ми, че се появяват модерни нови сгради из градовете, но не ми харесва, че това често е за сметка на стари хубави постройки

списъкът е дълъг. всичко това не е в ръцете (само) на политиците. всичко е в ръцете и най-вече в главите на хората. а там промените стават бавно. хубавото е, че стават.

снимката е правена вчера във Варвара.

разлетяха се кирливите ризи

а къде по-лесно от в Интернет, закацаха из социалните мрежи, ICQ-та и Скайпове, мейли и форуми (хайде сега и из блогосферата) като найлоновите пликчета из храстите и дърветата на цяла България

ето днешната – любимата Министърка.
отговорът е добър.

maslarova