„да се откажеш навреме, да знаеш на какво, кога и как да сложиш край не е лесно, но това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни… Съзиданието се ражда от чистия край. Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш.“ – Мира Баджева

„затрупани сме от фалшиви кумири, които те превръщат в скот, който ходи в Мол-а“ – Андрей Райчев

„бунтуващите се по света са два вида – едните са недоволни от света, какъвто е, а другите са недоволни от това, че той престава да е такъв, какъвто е. но има и друг бунт – бунтът против потребителското общество и той е страшно важен. но той изисква не политици, а пророци“  – Андрей Райчев

„главният извор на свободата на съвременния свят е в душата на потребителя. България, допълнително страда от още една несвобода – медийната стопанска несвобода“ – Андрей Райчев

„политиците слушат само какво шепне тъплата, а тя шепне – дай стоки! по този път сме в кучи гъз“ – Андрей Райчев

„новият агент на несвободата – желанието. у нас несвободата е свързана със страх от загуба на потребителски възможности, т.е. отново може да бъде сведен страхът до желанието. себепознанието е условието за освобождаване“ – Харалан Александров

„хората трябва да отвоюват бъдещето си себе си, от своите алчни, ненаситни фантазии.“ – Харалан Александров

„трябва да озъптим примитивните страсти и мераците и паралелно с това да освободим умовете си. в момента сме направили обратното – оковали сме умовете и сме развихрили страстите.“ – Харалан Александров

последното предаване Отпечатъци на Мира Баджева – най-силното, според мен. тежък разговор. задължително да се изгледа от край до край. видеото е тук

още – при Йовко

Follow

след предния пост за книгите (с цифрите и фактите) и размислите за тях

ми се ще да обърнем внимание и на другите изкуства – всички, или почти всички са избутани в последна глуха

е, напоследък има раздвижване. киното живна, макар и доста да се комерсиализира и брутално да нахлуха продукт плейсмънти, за да се изплаща. музика и театър – държавата субсидира, макар и с малко, но има пари за всеки продаден билет, което пак доста ги комерсиализира (разговор по темата – тук)

останаха книгите. при бурните промени преди 20-тина години Държавата безшумно се освободи от книгоиздаването и заниманията с книги. предаде ги изцяло в частни ръце. няма лошо. на всичкото отгоре около 2000-та вместо да освободи всички книги от ДДС, тя добави ДДС и на учебниците. прекрасно. и за връх не отпуска никакви средства за закупуване на нови книги за библиотеките. съответно последните замират, разчитайки само на случайни дарения. това е геноцид.

ясно е, че нямаме културна политика. а и политиците ни от култура не се интересуват.

хляб и зрелища. а книгите, изкуствата – ярета ги пасли.

Follow

„Аз съм се занимавал доста с психиатрия. Работил съм това. Знам как болният човек добре заживява в болестта си и извлича изгода от нея. Казах си… ха!  Та не е ли омразата болест? Разбира се! Болест е! Аз съм християнин – знам, че омразата е тежка болест! От която сърцето гние и изпуска отровни мехури газ… Дали моите сънародници – приятели, познати и непознати – не извличат полза от тази болест, подобно на пациентите, които съм наблюдавал?“

Калин Терзийски за DW – цялото – тук

Follow

когато бях малка моята баба много се грижеше за мен и за това да ме научи на възможно повече неща, ходехме редовно из парковете, спирахме се пред паметници и тя ми разказваше за героите на България, после, вечер, на картата търсехме родните им места, учех ги, както и стихове за тях. за жалост днешните баби са обсебени от сериалите и рядко проявяват подобна инициатива за своите внуци, поне такива са общите ми наблюдения

за моя радост днес имах хубав повод да поговоря със сина си за Васил Левски, родолюбието, честта. Томи знаеше за него – явно в първи клас още се учи. разпита ме за инициативата ни за паметниците, колко вече са станали (за последните два дена научихме за 6 още паметника) и първоначално се учуди, защо само 14 има в чужбина, след което сам си отговори – „ами те там си имат свои герои и сигурно на тях им правят паметници“ …

днес на паметника на Апостола в Борисовата градина, по повод 172 години от рождението му имаше група военни, духов оркестър, поканен от Столична община, пенсионерско дружество и няколко случайни минувачи, както и 5-6 тв камери
нашата група от Kafene.bg поднесохме цветя първи, последваха венци от институциите, никой от височайшите, чиито образи още висят по сайтове, билборди и непочистени плакати не забелязах, може би дори не помнят кой е казал „ако загубя, губя само себе си, ако спечеля …„, може би им е непонятно … или неловко.

паметниците са “създадени не толкова за мъртвите, които са си въздигнали паметник неръкотворен с делата, колкото за живите, за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства, които дават на един народ право да живее” казва Вазов

ако в твоя град има паметник на Апостола, моля пиши на info@kafene.bg, за да го ключим в Картата на родолюбието

Follow

е, тези месеци поне се нагледахме на банери с лика на Бойко Борисов не платени от Герб, а от кой ли не, ето последните са си директно от БСП, поне аз попаднах на него току що

Follow

а къде по-лесно от в Интернет, закацаха из социалните мрежи, ICQ-та и Скайпове, мейли и форуми (хайде сега и из блогосферата) като найлоновите пликчета из храстите и дърветата на цяла България

ето днешната – любимата Министърка.
отговорът е добър.

Follow