вреден спад на познанията

IMG_7470

картинката е от представянето на Webloz ’11 (състезание за ученици уеб дизайнери и уеб програмисти) на Съдбата на диктаторите – много актуален сайт, разработван в последните 7-8 месеца от Омар Али и Стайко Димитров от 12 клас, Професионална гимназия по електроника и автоматика, гр. София

„Целта на проекта е да обогати общата култура по история на интернет потребителите и особено на по-младите сред тях, при които се наблюдава вреден спад на познанията им.“

още впечатления от състезанието – в другия ми блог

чалга шоу на големи колела

чух го доста преди да го видя с периферното си зрение – огромният лъскав черен (естествено) джип, с надуто на макс чалга парче, с отворените прозорци на мощното возило,  с облечения в шарена ризка на златна възраст
чакаше на светофара, демонстративно, изискваше внимание, вниманието на всички наоколо
очевидно се кефеше на колата, на музиката, на доста натуралистичните краски, в които се лееха в прав текст сексуалните ищения на лирическия герой

лято. някъде из България

присещам се за сходна случка в Париж, метрото, преди няколко месеца
типът беше около 30-те, едър и трениран, мургав
слушаше от мобилния си увеличен на макс турски ритми, без да се съобразява с околните, демонстративно, изискваше внимание, отговаряше със зъл поглед на всеки, осмелил се да му каже нещо по въпроса
хората наоколо бяха недоволни, но не смееха да му реагират

когато на поредната спирка слезе всички въздъхнаха с облекчение

соц културата живее и днес

невероятен материал на Петър Добрев за соц културата и живота й днес!

искрени поздравления за Петър и смелостта да пише за това! за първи път виждам подобен „прочит“ на явлението Лили Иванова и напълно го приемам, дори с риск да скандализирам някои приятели, които са й големи фенове, както и на всички останали цитирани и нецитирани соц страшилища, които вилнеят на родната „културна“ сцена и до днес, изцяло в поддръжка на неизменно управляващите леви и незаменими без значение от политическия контекс!

съгласна съм, че култура през соц-а и нямаше и имаше, или поне ми се иска да вярвам че е било така, отвъд казионните, подпомагани от „партия и родина“ „творци“ има и други

ще ми се да вярвам, че унищожаването на интелигенцията и завирането й в лагери, „запушването“ на устите на мислещите все пак е оставило мислещи, творящи хора; малкото такива отвъд го доказват и се радвам, че ги има

и защото не писах за филмите в К15, може би тук дори пак с риск да съм не много популярна с това им поставяне в подобен контекст ще споделя, че очаквах повече, наистина повече
този, който остана след гледането на всички за мен е филмчето на Шошо – поздравления за него, както и двата на Богданов и Мисирков, които може би бяха с най-преки послания