най-скъпият подарък

pc240045

Коледата е за да подаряваш. да но …

най-скъпият подарък не е този, който си купил срещу най-голяма сума пари, а този, който си намислял, подготвял, правил дълго, в който си вложил мисъл, желание, емоция, с който си се забавлявал и накрая се е получило нещо наистина добро. поне така мисля. е, може да не издържи до другата Коледа, но пък със сигурност ще е по-траен от масовките произведени в Китай. освен това ще има едно огромно предимствоще е уникален и никой няма да има друг именно такъв подарък! и това го прави безценен.

досадно е да получаваш подаръци, които никога няма да използваш, защото не ти харесват или просто не ти трябват. подобно на Лидия намирам повечето подобни подаръци за налагане на чужди виждания и вкус и яростно навлизане в личното пространство. този вид подаръци са или агресивни (искат да те променят, да ти наложат чужди възгледи и начин на живот) или фиктивни, формални (просто за да отбият номера). затова и съдбата им е предрешена. според мен трябва подобни вещи да намерят пътя към други хора, на които биха били от полза или които биха им се радвали. ужасно е да се трупат ли трупат излишни непотребни вещи. не е еко, не е рационално, не е икономическо изгодно, не е морално. освен това, както вече споменах – е изключително досадно.

ето защо съм фен или на първите, т.е. скъпите подаръци, а в последно време и аз като Лидия стигам до извода, че е по-добре да се подарят вариант а) пари, отколкото скъпо (или не), но непотребно нещо. или пък вариант б) – нещо за ядене, но задължително вкусно 🙂

на снимката – един от изработените от нас с Томи коледни подаръци тази година – купа от непотребни хартийки. забавлявахме се около две седмици да я направим. и ние си я харесахме и баба я хареса много!

а вие какви подаръци подарихте тази Коледа?

седалката на Дядо Коледа

„седалката на Дядо Коледа“, така Али (3 г.) нарече този стар фотьойл, злополучно изхвърлен сред куп ненужни вече никому следколедни елхи – Овча Купел, 25 януари 2009 г.

p4130019

старите играчки за Коледна елха

обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми

всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян

двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!

p3150043sm

p3150046sm

предколедни дядоколедовски

Дядо Коледа отново подхвана блога си, а от седмица вече приема и желанията на децата отново, за 6-ти път в електронен вариант на Az-deteto.com. Може да ви изглежда рано, но на джуджетата им трябва време да изработят всички играчки, все по-скожно-технологични. Дано родителите се включват с малко помощ, че белобрадия старец изнемогва 🙂

полезният линк за децата, които още не са изпратили писмото с Коледните си желания е тук – писмо до Дядо Коледа