успехът в наше време

какво е да си успешен в наше време:
да имаш много пари?
да видиш снимката си на корицата на Мениджър или да се появиш в сутрешния блок на bTV?

интересни разсъждения на Alain de Botton в TED

няколко щриха:

  • ако видите човек във ферари, не вярвайте, че е по-щастлив от вас
  • не оставяйте на другите (в т.ч. медиите) да дефинират разбирането ви за щастие и успех
  • разберете какво ще ви направи вас лично щастлив и въврете в тази посока
  • не може да си успешен във всичко, печелиш нещо и в същото време губиш друго

чувам постоянно хора да се оплакват от работата си, от живота си, оплакват се от едно и също с години, а не предприемат нищо, за да променят ситуацията:

  • хора, които постоянно казват, че мразят София, но с години живеят тук
  • хора, които вечно се оплакват, че са претоварени, че от работа не им остава време за личен живот, за семейството и децата, защото се бъхтят от сутрин до вечер, но не променят нищо, а времето минава
  • хора, които честичко заявяват, че искат да започнат свой бизнес, но все не им стиска да напуснат работата, при която имат добра и сигурна месечна заплата, служебна кола и всякакви благини
  • хора, които мрънкат и споделят, че не харесват застоялия си, скучен живот, но не променят нищо, не сменят посоката, а страдат, бият жената и детето или пият, уж за да забравят

е, на всички осмелили се да намерят своята дефиниция за щастие и да я следват – мисля, че сте на прав път! успех!

още един „нормален“ ден за България през погледа на новините

wв днешното меню: разбит трезор, кран се срути, трима се удавиха, разследване на убийство …

но няма нищо, спете спокойно деца!

предния виж тук

за хората, които обичат дома си

p9160050

днес Сашо ме светна защо толкова ми харесаха гръцките селца – защото хората, които живеят там са спокойни и положителни, обичат дома си, мястото си и се грижат за него – не го цапат и не изхвърлят боклуците си до / около селото / дома си, поливат дърветата дори да не са в техния двор и замитат тротоарите си, правят мястото уютно и добро

не се въздържам и ще спомена и за нас, чета Майките на Теодора Димова и една от героините там е цитирана като потънала в собствената си трагедия и доволна от това не иска да излезе от това си състояние – е, ние тук сме така – забравили да обичаме себе си, да обичаме дома и мястото си, за всичко обвиняваме другите и чакаме спасение от някъде, без да се сещаме, че може би спасението ни дебне в самите нас

кризата през кражбите или кражбите през кризата

след спокойните няколко години напоследък кражбите от всякакво естество наоколо ми зачестиха

неизбежно правя връзка с кризата и настъпващата безработица

едно. преди около месец – разбита вила край София – откраднати стара печка, старо радио, градинарски инструменти, килим + разправиите

две. преди две седмици на мои роднини разбит магазина, отнесена стока за поне 20 000 лв + разправиите

три. вчера през деня около офиса – откраднат акумулатор от колата на колега + разправиите

бонус. за връх на черешката местният доставчик спамва потребителите си със заплашително писмо, че кражбите по домовете зачестяват и предлагат видеонаблюдение (за справка в магазина е имало 6 камери и за минута и половина екшън с маски не са послужили тези 6 камери за нищо, освен да се знае, че действащите лица са били четирима)

или е случайно съвпадение или нещата наистина загрубяват