Деца – предприемачи в Серендипити

11873992_10153548716883988_1205903045_n

Неусетно тази седмица отмина и второто издание на лятната академия за деца – предприемачи в Серендипити – изпълнено с вълнения, усмивки, идеи и забавление!

Няколко извода в края:

  • не, на 10 не са малки, за да се говори с тях за бизнес, напротив – готови са;
  • децата искат да работят, творят, създават, само трябва да им осигурим условия за това;
  • децата имат идеи, както и много възрастни, но за разлика от много възрастни децата са готови да работят неуморно, за да реализират идеите си и наистина не бива да им пречим;
  • успяващите деца са тези, които имат около себе си подкрепящи ги възрастни;
  • и да – създаването и работата са забава за всички, още повече когато се работи в екип!

11850964_10153548518343988_1561230780_n

От 9 идеи за бизнес избрахме този път три, т.е. децата избраха след обсъждане – игра с карти на отбор Асоциирай ме, био веган бонбони на отбор БиоБон, играчки и бижута на отбор xMake, но творческата искра бе запалена у децата и дойде и четвъртият, доста класически проект на отбор Лимонче – лимонада и оранжада.

11857556_10153548716943988_1788407308_n

Моля забележете старанието, с което са създадени и опаковани био бонбоните – продукт, лого, опаковка, етикет, плакат! Всичко бе изумително добре намислено и реализирано от екипа Миа и Божена!

Деси, Поли и Мая работиха бижутата и плюшените играчки с много творческо вдъхновение!

Ники и Тео изцеждаха лимони и портокали с такова старание, все едно навигираха самолет, а продуктът им бе идеален за жегата!

Митко и Самуил хвърлиха огромен труд в намислянето и създаването на играта Асоциирай ме. Смятам да я предложим на някой издател да мине в масово производство.

11872813_10153548716533988_1870067477_n

Имахме всички късмет, защото:

  • всички деца от групата бяха настроени да работят отборно, екипно и нямаше солови играчи;
  • всички деца бяха работливи, сръчни и отдадени на проектите си;
  • всички родители бяха много подкрепящи децата си и проектите им и дойдоха на финалната разпродажба, с което допринесоха за успешния финал на курса ни.

Благодарна съм! И вярвам в доброто, защото тези деца ги има!

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Не съм знаела, че някои от вас са били деца

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

Франклин засажда дърво

IMG_1507

Този пост е посветен на Деня на детската книга 🙂

Франклин засажда дърво е любима приказка у дома, за преди лягане. А ние, като родители, имаме доста важна задача да обгрижваме малките си, както Франклин и приятелите му го правят за новопосадените си дървета – с любов и грижа, старание и усмивка. И с книги. Защото без книги няма истинско детство, няма я магията.

Няколко поста от последните дни, а и по-стари, по темата за детското четене:
за кого са книгите

как децата да четат повече

и идея за коте – разделител за книги 🙂

и малко думи за пълноценното детство

и готини книги за деца (и не само), които силно препоръчвам:

Двете Кралства

Приказки колкото усмивка

Мина и магиите

и интервю с приказната съвременна детска писателка-поетеса Петя Кокудева по повод детските книги

Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието

IMG_1199

Новата книжка на чудното издателство Рибка Двете Кралства – разкази за гласовете на Щастието на Катя Антонова с великолепните илюстрации на Мартина Андонова е едно същинско бижу и като история и като книга!
Силно препоръчвам.
Вероятно се намира само в отбрани специални книжарници и места. Знам сис сигурност, че в Серендипити я има 🙂

IMG_1201

Петя и приказките от детството

10958304_10153149281779742_6999534028494743057_n

Петя Кокудева е от най-приказните хора, които познавам и всичко около нея е приказно. Говорим си тук за детските приказки и детството. Ако не сте чели с децата си историята на Петя Лулу – време е 🙂

Четяха ли ти книжки у дома, когато беше малка? Кой? Какво?
Дядо ми ми четеше доста, главно книги за животни, защото аз само такива исках. И сега е така – животните са ми някак по-забавни от хората:) Иначе, майка ми предимно си измисляше – спомням си колко се смеех на една нейна история, в момента, когато гърбавата баба избоботваше: „Тенджери, капаци! Ще се пребия“. Аз направо се напикавах от кикот. Имам почти плътен звуков спомен за собствения си смях тогава. Най-отчетливо помня песните на майка ми – „The house of the rising sun“ (тя я пееше на български, де) и една за „Малко негърче тича в полето…“ – винаги подсмърчах на нея.

Имаше ли си любим герой, който бе дълго с теб?

Май лисицата, дето се прокрадваше всяка нощ в пруста на мечока, да му краде меда. Имах навика да седя по цял ден на един широк прозорец у баба, лятото, и да пресъздавам тези истории с гумени животни – говорех от името на всяко, с променен глас. Баба ми и досега се смее колко „лесна“ съм била за гледане, защото си прекарвах по цял ден сама на прозореца.

Четеше ли ти самата под завивките тайно? Или някоя симпатична случка от детските дни, свързана с книгите?
Не съм чела тайно. Нашите понякога ми казваха: „Стига си чела, излез да играеш“, но в крайна сметка ме оставяха да си правя, каквото искам. Смешна случка, която помня е, че обичах да ям в леглото, точно каквото ядяха героите, за които в този момент четях. Още огладнявам, като си спомня как исках едни огромни бобени сандвичи, които си правеха патетата от комиксите за Доналд Дък. Но то такъв боб няма:))))

Любими заглавия, които още са с теб и до сега?

Ммм, Куба, Бартек и Мецанка. Наскоро чак разбрах, че те били от филмче. Аз обаче никога не съм го гледала. Майка ми всяка вечер ми разказваше за тях – сигурно просто е ползвала героите и си е измисляла истории за тях. Вероятно се забелязва, че не съм останала трайно свързана с конкретни книги, макар че четях доста. По-скоро явно ми е бил важен контактът, участието на възрастния – разказаните истории помня по-отчетливо от прочетените.

–––

Този пост е част от поредицата ми 2015, посветена на детската книга и детското четене :)

Седмица на безопасния Интернет за деца 2015

IMG_7006

Бяха ми останали от миналата година около 100-тина книжки за безпасния Интернет и с едно бързо питане във фб веднага получих над 20 покани да гостувам в различни училища. Темата е важна. Годината е 2015-та и все още никой не говори с децата по нея. А по тази тема работим, в началото чрез Az-deteto.bg, после и с Фондация БГ Сайт от 2007-ма насам.

Родителите се чувстват по-скоро безпомощни и устройствата се явяват лесен спасител и доставчик на малко тишина и спокойствие. И съвсем бързо се явява пристрастеността, от която трудно се излиза. Учителите по-скоро въздишат, вдигат рамене и се тюхкат какво поколение расте.

Обиколих 6 столични училища и говорих с над 150 деца между 1 и 4 клас. И в по-крайни квартали и по-централни, и по-елитни и по-обикновени. Какво ме впечатли тази година:

– Всички класни стаи вече са оборудвани всяка с лаптоп, мултимедиа, колонки. Всички класни стаи изглеждаха приветливо. Всички деца, които срещнах бяха щастливи, усмихнати, жизнени, умни, красиви.

– Всички учители, които срещнах, бяха отворени, с желание за промяна, с грижа към децата и училището.

– Всички деца използват устройства и имат достъп до Интернет.

– В по-елитните училища сякаш децата имаха по-малко време за Интернет или една идея по-регламентирано като време за онлайн. Да, някои деца, много малка час от тях, споделят, че им се позволява с часове да се стои пред компютъра.

– Навсякъде гледахме филма, който преди години направихме с Андрей (Revive Vision) и макар да е вече стар и да има нужда от нова версия, въздействащ е!

– Навсякъде раздавах и книжки – не на всички класове по бройка за всяко дете, защото нямах достатъчно. Но и книжките, макар да ги правихме отдавна – чудни са!

Искам да продължа да доброволствам и обикалям училища, да срещам деца и да говорим по темата за безопасността в Интернет. Това за децата 1-4 клас. Искам да направим нов филм и книжки и за учениците от 5-7 клас. Защото и от това има нужда.

Търся подкрепа. Търся фирми и организации, които да подкрепят каузата.

В предните години сме получавали дарения за филма и за книжките от Майкрософт България, Евроком, British Council, Алфабанк България. Не са нужни много пари, но без пари няма как да се получи. Парите са нужни за производство и печат на тези материали – филм и книжки. Обиколките по училищата сама ги поемам като мой дял в кампанията.

Очаквам подкрепа.

Истинският мъж …

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

10984239_10153124783534571_740438814806785566_n

10407336_10153124783699571_5168976013602663246_n

10989118_10153124783489571_6961145851394799273_n

11000051_10153124783444571_8192573545191020787_n

10403612_10153124783814571_983346389423843311_n

10850178_10153124783544571_2087355127311755943_n

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/