Опашката на Захари Карабашлиев – роман, който разказва за бъдещето, което, усещаме го вече, е леко странно и мътно, плашещо и обезкуражаващо.
Много актуален е романът. Заради изборите, които са след няколко дена. Заради пандемията. Заради реалността, която вече е друга.
Чете се лесно, макар темите да са доста сериозни и да бъркат дълбоко. Зак умее да интригува.
Не искам да издавам много за сюжета, достатъчно е издадено на четвърта корица, на различни места. Заглавието издава доста също.
Няколко цитата само като тийзър:
„Ние сме виновни, за това че те са виновни за това положение сега. Затова трябва да се върнем там, където ни е мястото. Трябва да участваме. Защото – щем, не щем – участваме. Дори с нежеланието си да участваме, ние участваме. И след като участваме – ние трябва да сме управлението, а не управляемото.“
„“Епидемиите са унизително напомняне, че никой от нас не е толкова специален, колкото умът го заблуждава; всички сме банални средноаритметични единици от човешко семе.“
„Ние не сме нищо друго, освен сенки на своите избори.“
„Няма по-тежко робство от миналото.“
„Усещането за свобода никога не е и не може да бъде колективно изживяване.
Усещането за свобода не може да дойде отвън и не може да е резултат от какъвто и да е акт на освобождение.
То не е „къде“, а „кога“.
И не идва „защото“, а често „въпреки“.“
–
През 2008-ма се запознахме със Зак, писах в блога ми за 18% сиво и правихме със Захари Карабашлиев интервю за Kafene.bg. Снимката, която тогава му направих в сладкарница Росиче по-късно бе многократно използвана в различни медии, но си я обичам и качвам отново 🙂
Захари Карабашлиев, 2008 г.
Дамян Дамянов е автор на корицата и тя е великолепна.
До изборите има 10-тина дни, локдаун е (времето за четене е повече), книжарниците работят, онлайн поръчките също – каня ви да прочетете Опашката именно сега.
Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.
Follow