Часът на Земята vs Вечността на Земята.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Часът на Земята е днес. Няма какво да си говорим – лицемерно е да го отбелязваме като гасим осветлението си за час. В същото време да си живеем на планета, която сме затрупали с отпадъци. Съвсем скоро ще сме в ситуацията от филмчето Уол-и, създадено само преди 10 години с цел да ни постресне. Ама лесно не се стряскаме.

Малките стъпки, които може всеки да предприеме още днес са ясни:

  1. По-малко употреба на пластмаса (особено тази за еднократна употреба) в ежедневието (за това скоро ще има отделен дълъг пост). Най-дразнещи са сламките, чашките за кафе и вода, лъжички и вилички, бутилчици.
  2. Задължително максимално по възможност разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки в трицветните кофи (аз винаги нося моите до кофи на Екопак, знам, че там ще бъдат наистина рециклирани!) – хартия, пластмаса, метал, стъкло – буркани, кенчета, пликове, картонени кутии, кофички от кисели млека, бутилки.
  3. Повече пеша, с велосипед, с градски транспорт и по-малко с автомобил. Може. И е по-полезно. Ама наистина.
  4. По-малко безсмислено или от леност оставяне на осветление да свети, вода да се лее без истинска нужда от това.
  5. Драстично намаляване на малките опаковки (например минерална вода в еднократна опаковка) и повече насипно купуване на продукти.

От малките стъпки има полза само ако много, ама наистина много хора се включат и достатъчно съзнателно ги спазват не само днес, в Часът на Земята, не само в Денят на Земята, а всеки ден. Всеки ден. Всеки ден.

Ekopak_last last-1

Всичко това може да се направи с лекота от всеки без да се отрази никак на стила му на живот.

Лесно, без никакво затруднение, чисто и с голяма доза удовлетворение.

Само малко желание …

IMG_5156

Следващите стъпки са по-осезаеми и вероятно по-малко хора биха ги предприели. Те включват компостиране (и пак ви казвам – компостирайте), опити за седмица-месец-година с нулеви отпадъци, преминаване на изцяло стъклени бутилки и чаша в чантата, за да не се използват никога еднократнии още и още.

Хайде! Не само в Часът на Земята. А всеки ден.


Писах още: Митове за рециклирането, Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.