Пепел в снега на Рута Сепетис – очаквах този роман да ме развълнува и наистина – не успях да го оставя, докато не го прочетох и историята на Лина и семейството й от Каунас, Литва, екстрадирано от дома и отведено към Сибир и лагерите отвъд Северния полярен кръг през юни 1941 година ме потресе.

Признавам, макар да се интересувам от история и всичко около Втората световна война, знаех, но не в подробности за съдбата на хиляди хора от Литва, Латвия, Естония и Финландия. Романът разказва за безмерните жестокости на съветската власт (в текста обобщени под „НКВД“) към невинни хора, които са считани за заплаха за властта и с това – екстрадирани и безмилостно третирани до смърт.

За хората, които не познават от първо лице социализма / комунизма вероятно всичко описано звучи пресилено и страшно. Но знам, че макар наистина много страшно, всичко това е било истина. Дори вероятно въображението ни е бедно да си представим ужаса, изживян от невинните жертви на този човеконенавистен строй.

Много ми хареса и бележката от авторката в края на книгата.

От Рута Сепетис четох и „Сол при солта„, чиято история бе още по-смразяваща.

Follow

Моя небесна избранице на Марийке Лукас Райнефелд ме свари съвсем неподготвена. Този роман ме прободе, потресе, провокира, ядоса, смири. Не бе лесен за възприемане, макар много красив за четене.

Музикалните, филмовите и литературни препратки ми помагаха да преглътна тесните и задушаващи на моменти части от романа. Линията с Хитлер, Сталин и падането на двете кули 9/11 също ме държа като спасителен пояс. Личната отговорност и правото на щастие, границите в любовта, размити от първичната страст – отведоха ме далеч тези теми.

„ти кимна вяло и на свой ред ме попита дали историята би се развила другояче, ако Хитлер имаше жена, дали щеше да е все така зъл, ако беше влюбен, защото откакто скъсахте с големия ми син, си била сърдита на всички, дори на клисаря, който се грижел за светлината в дъното на църквата – сърдеше му се, сякаш той е виновен за мрака в теб, сякаш е угасил свещите в главата ти, а аз отвърнах, че не е имало начин Хитлер да се влюби, защото не е обичал себе си“

Безкрайно лъкатушещи изречения и мисли, преливащи една в друга по красив и нежен начин. Плетеницата в главата на героя Кърт, която повтаря лабиринтите на неувереността на живота, мистерията на смъртта, привличането, абсурда, бъркан с любов.

Благодаря на издателство ICU за подбора, както винаги – прецизен и с усет, за прекрасните превод – Мария Енчева и корица – Таня Минчева.

Follow

вятърът, духът, дъхът на румънската писателка Андрея Расучану разказва по много живописен и детайлен начин времето на Чаушеску, диктаторът на Румъния по време на соц-а, чрез съдбата на едно разделено семейство

мъжът бяга, заедно със свои приятели, през Дунава, другите са застреляни в този опит за бягство

как жената и детето успяват да живеят сами, да оцелеят в глада и трудностите на късния соц, как духът устоява на всички предизвикателства

красиво написана история, която може би не успях да разбера изцяло

великолепна корица на София Попйорданова, уловила духа на романа лаконично и коректно, прецизен превод, предполагам никак не лесен на Лора Ненковска от румънски и браво за издателство ICU

Follow

Сянката на щуреца на Юлия Спиридонова Юлка го очаквах много, защото харесвам всички предишни романи на Юлка и бях любопитна и за историята и за подхода й в новия й роман. Знаех, че ще е много хубав тийн роман, но след като го прочетох разбрах, че не е само тийн роман, а много повече.

Романът мисля е идеален за млади хора на възраст 12+ и също е много хубав за техните родители. Чете се на един дъх и е наистина много, много смислен.

Историята е в днешния ден, няколко тийнейджъра се забъркват, разбира се, в приключение. Не липсват смартфони, социални мрежи, битки за лайкове. Всичко на фона на серия атентати из големи европейски столици. Дали не е ред и на София? Дали има как деца да предотвратят атентат? Дали възрастните въобще им обръщат внимание – и като родители, и като учители, и като власти, и като общество.

Текстът е разделен в къси глави, равномерни и това прави четенето още по-лесно и приятно.

Корицата е … ехаааа! Няма как да не е – дело е на Капка Кънева. И е наистина прекрасно, силно допълнение на този великолепен роман.

Юлка, благодаря ти!

Надявам се всички познавате творчеството на Юлия Спиридонова и взимате книгите й за децата си. Ако сте пропуснали – силно препоръчвам: за по-малките Къде си, слънце, Страната на сънищата – всички истории, Приключенията на Джиго, Графиня Батори: Как се става разбивачка на сърца, за по-големите – Кронос, тоя нещастник, Макс: всичко на макс!, Тина и половина.

Follow

Това е Троя в моята любима Книжарницата зад ъгъла – мястото, на което намирам повечето книги, които купувам и чета :)

Хващам се, че често познати ме питат за книги от български автори, които да им препоръчам. Из читателските групи виждам също този въпрос не рядко. Поне половината от четящите ми приятели май и те не са посягали много много към съвременна българска литература. А за мен е доста любопитно да откривам новите творби на любими съвременни автори. И тук ще опитам да събера на едно място книги на родни творци, които препоръчвам. Давам си сметка, че списъкът не покрива съвсем всичко от прочетеното, някои вероятно съм забравила без да искам, други може и да не съм чела, така че да не се сърди някой. Не са пласирани по никакъв начин – изброени са. Детските ще изнеса отделно в пост скоро.

Исторически – за соц-а

Това е период, който доста живо ме вълнува. И вероятно тук списъкът би бил дълъг, но извеждам няколко ключови (за мен) романа:

• Късна жена на Станчо Пенчев е сред много любимите ми романи за този период, много силно ме докосна
• Глиненият цар на Добромир Байчев е също сред важните за мен романи, празказващи епохата на соц-а и лагерите
• Сестри Палавееви на Алек Попов
• Остайница на Рене Карабаш е мнооого дълбока вода, много любим ми е, смел, интимен, оставящ следа
• Поразените на Теодора Димова е болезнен разказ за безчинствата при идването на социализма в България
• Зелените очи на вятъра на Здравка Евтимова
• Кротките на Ангел Игов също е в топ личната ми класация за романи за соц-а
• Урания на Блага Димитрова е романтичен и красив роман
• Мавзолей на Ружа Лазарова – често споменавам за този роман, силно ме впечатли

• Анна и Aлената глутница. Мила Искренова
• Аз живях социализма. Георги Господинов
• Соц гурме. Албена Шкодрова
• Задочни репортажи за България. Георги Марков
• Майките. Теодора Димова

• Романи за 90-те и до днес
• Превъртане на Петър Денчев – колкото тривиална действителност да описва, толкова и по интересен начин, чудат и шамарест, на много нива, силно актуален днес, излезе 2021-ва година и сякаш Петър я е предвидил в романа си, от същия автор препоръчвам и Малкият бог на земетръса
• Граница на Капка Касабова – всичките й книги са чудни, но този специално, документален разказ влиза мноооого дълбоко и силно препоръчвам
• Черна кутия – ниско прелитащи кучета на Алек Попов – много силен разказ за емиграцията и връзката с България на хората, които решават да заминат през 90-те
• Стъклената река на Емил Андреев е приключенско-мистична история за северозападна България и тайните, които тези земи пазят, от същия автор и Проклятието на жабата
• Виенски апартамент на Радостина Ангелова е роман за любовта, човешките взаимоотношения, от същата авторка силно препоръчвам и Имаго.
• Егон и Тишината на Емануил Видински
• Свети Вълк на Елена Алексиева
• Апарат на Васил Георгиев
• Господ слиза в Атина на Александър Секулов, за любителите на ювелирни текстове – и всички други книги на автора
• Ангелски езици на Димитър Динев
• Хотелът на спомените на Златко Ангелов
• Свети Никола и Залива на подковата на Екатерина Костова
• Добавено лято на Евгени Черепов

Романи за днес и бъдещето

• Времеубежище – най-новият роман на Георги Господинов – всички са чували името на Георги Господинов, може би сте си купили Физика на тъгата – изключително хубаво четиво, което прославя автора си и ппоставя България достойно на европейската и световна литературна сцена, но каня и да ги прочетете – поне тези два романа на Господинов, а след това и другите му – четат се бавно, от тях боли, но са необходима глътка въздух в днешния ден, времеубежище са
• Крайни мерки на Любомир Николов – изненадващ, различен, актуален
• Яна Шарана 2.0 на Ваня Кирицова – ако се лутате из корпоративния свят, трудно ви е и искате да дишате – този роман е за вас, забавно сериозен
• Мисия Туран, новият от 2021 роман на Алек Попов – също забавен, по неговия си омаен начин, както и доста актуален, покрай изборите ни и случващото се тук и сега в България, но ако не сте чели от този автор нищо, препоръчвам да започнете с Черна кутия – ниско прелитащи кучета (има ново издание с друга корица), но много харесвам и дори често цитирам едноименния разказ – Телесни плевели
• Опашката, новият роман на Захари Карабашлиев – също право в 10-ката, сюрреалистичен, но и брутално реалистичен, но ако не сте чели още този автор препоръчвам да започнете с 18% сиво
• Мир вам на Емилия Дворянова е магичен, много ме отнесе този роман

Исторически за Освобождението на България

• Възвишение на Милен Русков, а от същия автор за една епоха по-късно – Чамкория
• Грехът на Малтица на Лиляна Михайлова
• Калуня Каля на Георги Божинов

От целия преглед из блога виждам за колко важни книги още не съм писала, но обещавам, че ще опитам да наваксам 🙂

Писах още за: Пет съвременни български писателки, чиито книги си заслужава да имате

Follow

Грехът на Малтица на Лиляна Михайлова попадна неочаквано при мен, като подарък от издателя на българска литература Лексикон – Георги Георгиев. Даде ми го след като казах, че жените в българската литература са кът, както и това главна героиня в български роман да е жена. Подаде ми книгата и уверено каза „Това е най-добрият роман за Освобождението. Написан е от жена!“ Учудих се много, защото уж следя съвременната българска литература, наистина се старая да следя какво се случва, а се оказва, че толкова важно съкровище съм изпуснала – романът на Лиляна Михайлова Грехът на Малтица.

Поразрових се из Интернет – хмм дори хората, чиито мнения за книги уважавам и следя, които влияят и на моя избор – дори те не са казали и дума за романа. Значи не са го чели. Значи не им е познат.

Да, в Goodreads има много прекрасни думи за романа. Проверявам след като съм изчела и се съгласявам с всички добри думи, написани за него и авторката.

Ето какво казва Деян Енев: „Грехът на Малтица” е най-добрият ни роман за Освобождението, който съм чел. Вътре няма безчинстващи орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища, освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката.“

Наистина това е най-добрият роман, който съм чела, свързан с темата за Освобождението. Майсторски написан, чете се с лекота. Красив език, с достатъчно архаизми, за да звучи автентично, но все пак да остане разбираем за нас. Естествен, жив, земен. С много баланс в сюжета, в представянето на двете страни. Честен до болка (вероятно на мнозина по-патриотично настроени няма да се харесат някои детайли, като например къде отидоха парите „за револуцията“, които Малтица честно предаде след Освобождението).

Много места в книгата съм си маркирала, но ще оставя всеки да открие своите любими пасажи. Споделям само няколко:

„В къщата отдавна всички я наричаха Фелакет (Нещастие), но тя не знаеше. А жените от селото я наричаха сестрата на Рифат и тия чорапи, дето им ги плетеше срещу шепа брашно, махленките поръчваха не толкова от нужда или от липса на време, а за себат на душата си и защото и в най-голямата си беда човек неволно се успокоява, като знае, че има на Аллаховата земя и по-нещастни от самия него.“

„научи се да гледа човешкото страдание очи в очи и да обича нещастния, без да го съжалява; позна търпението пред болката и разбра как може да бъде скривана тя“

„Людете ли се повтаряха на тази грешна земя или мислите им?“

Единственото изречение, което ми идва странично, декларативно и извън духа на книга а е на страница 102, но ще оставя любопитните да намерят и ако искате драснете дали и вие не сте съгласни с него, като мен.

Този роман показва, разказва толкова много, по толкова ненатрапчив и красив начин.

Как съм пропуснала тази книга?!

Не я пропускайте.

Не съм уверена, че има тираж или се намира из големите книжарници. Но силно препоръчвам. И ми се иска да се знае за нея.

p.s. допълних малко статията за авторката в Уикипедия, дано повече хора научат за творчеството й

Follow

Превъртане, новият роман на Петър Денчев, прочетох два пъти, преди да мога да пиша за него тук. Както в много други произведения на изкуството, така и тук има стряскаща доза пророчество. Романът излезе преди малко повече от месец, а звучи с всеки изминал ден все по-актуално. Ако сте в питанка, както вероятно мнозина сме, защо се случва така в нашата политика, живота ни, толкова години не я превъртяхме тази игра – ами Превъртане може да даде част от отговорите.

Защо го четох два пъти ли? Ами защото ме ядоса, именно с тази детайлна картина на човека тук и сега, трупал, трупал лукавство, алчност, парвенющина. Детайлна картина на невъзможността да се измъкнем от собствените си слабости. Липсата на воля. Търсенето на лесното решение. Плъзгането по повърхността. Защото познавам, знам че има толкова много хора като тези, описани от Петър в романа.

Хора, на които светът, новият свят не им е отредил роля и това ги назлобява още повече.

Хора, които с огромна ловкост манипулират другите с чувството им на вина.

Хора, на които „все някой друг им е виновен за собственото им нещастие“.

Хора, „които мразят това, което обичат“.

Хора, „влюбени в своето окаяно състояние“.

Хора, „които искат по-добър живот, но не искат да променят себе си“.

Петър Денчев го умее това, да събере и опише в детайл неща, които сякаш само миг преди това ги е гледал отдалеч и в мащаб и после е зуумнал и ни ги показва под лупа. Да ни озадачи и ядоса, като в същото време синтезира случващото се и отговори на въпроси, трупани с години.

Сега, преди изборите, третите избори за тази година, е идеалното време да прочетете този роман. Наистина.

Браво за корицата на Христо Гочев, на редактора на романа Борис Минков и на ИК Жанет 45.

Писах още за другите книги на Петър:
Малкият бог на земетръса, която много ме разтърси
и за Тихото слънце, една много специална история.

Книгата си купих от Хеликон на Съборна.

Follow

За романа Живи на Ю Хуа научих от един от любимите ми подкасти на български език – Бележка под линия. Стефан Русинов прави подкаста, а също е преводач на романа Живи. И като цяло инициатор за превеждането и издаването му на български език.

Ясно е, че китайската литература не е много популярна у нас и май нямаме никакъв почти поглед върху нея.

Поглеждайки назад си припомням и други китайски автори, които съм чела в последните години – Иун Ли с Хиляда години молитва и Ма Дзиен с Майсторът на фиде. Много, много силни и различни книги.

От Бележка под линия знаех в аванс неща за романа. Като цяло в по-честия случай предпочитам да не знам много подробности за книга, а да се оставя на приятелска препоръка, лека интуиция, онлайн референция от човек, с когото имаме сходен литературен вкус. За Живи знаех, че е е обявен е за едно от стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на ХХ век. Че преводачът Стефан Русинов много и съвестно е работил върху текста. Че романът ще ми хареса.

Е така е, четох го разтеглено във времето, но наистина Живи ме държа живо доста силно. С обикновения живот на Фу-гуей в Китай по време на идването на социализма на власт (40-те – 70-те години), разказан увлекателно, забавно, земно, леко, живо. Фу-гуей, който в началото е наследник на богати земевладелци, пройдоха, води живот сред жени, мързел и охолство, минава през войник, който по чудо оцелява, връща се при семейството си, където един по един губи най-близките си хора, сам погребва сина си, дъщеря си, жена си и още и още. И след всичко това става истински, загрижен, емпатичен човек.

Повече от сюжета няма да издавам, защото си заслужава всеки да го открие за себе си. Ще подскажа, че романът е екзотичен, с жилав и плътен стил, впечатляващ език.

Много ме учуди и удиви начинът на писане. Не е бил лесен за превод текст. Понякога трудни моменти са придадени с такава лекота и тежка ирония, трагичността на смъртта така линее пред силата на живота. Може да е от вглеждането в детайла, от реализма на картината, но и от липсата на категоричност на времето или сингуларността на гледната точка на разказвача. Нямам представа дали е типично за китайския език, литература, за този автор или само за романа. Но придава една специфична нотка на живост и бълбукане на текста, която ми допада.

Хайде, няма нужда от повече. Романът Живи ще стигне своите читатели и в България, сигурна съм.

„Под небето няма задънени пътища.“
“Дълго време не се чу никакъв гърмеж, до нас достигаха само стоновете на хилядите оцелели, сякаш плачеха, но и сякаш се смееха – това е звукът на нетърпимата болка, в живота си не съм чувал по-страшен от него”.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

До момента в поредицата на Жанет 45 Отвъд са излезли 46 книги. Няколко от тях съм прочела, а за някои и съм писала и защото поредицата е наистина силна, ето кои препоръчвам:
Към Езерото, Капка Касабова
Американа, Чимаманда Адичи
Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън
Граница, Капка Касабова
Ние, удавниците, Карстен Йенсен
Има крокодили в морето, Фабио Джеда
Майсторът на фиде, Ма Дзиен
Мидълсекс, Джефри Юдженидис

Follow

Крайни мерки на Любомир Николов ме изненада. Научих за романа от споделяне из фб и любопитството ми надделя.

Романът е оригинален, странен и забавен, едновременно замислящ и захвърлящ в някакъв нов, успореден на този свят.

Признавам – първата част ме погълна и бе повече моя – самотен остров, човек, решил да се отдалечи от всички и всичко, дебели летящи бръмбари, червена къщичка насред нищото и бебе, растящо в утробата на спяща майка.

Втората част сякаш самият автор се е забавлявал докато я пише повече. Много търсеща и наслояваща още и още. Шантав хирург сглобява наново хора като парчета лего и многото започват да живеят в един.

Няма да издавам повече, защото романът е забавен и се чете бързо и ще оставя всеки да открие подробностите за себе си.

„…искаше да реконструира счупения свят … да счупи повторяемата хармония на глупостта и да преподреди парчетата, но искаше да го направи добре“

„намерението му бе да гледа на живота мрачно, с умерения скептицизъм на реалиста и да работи над себе си, докато прозре какво има извън тази илюзорна реалност“

„всичките ти надежди и мисли са си лично твои, относителни и празни. Те са нищожни, гледани отгоре“

„привидната общност идва от еднаквите думи, не от еднаквите усещания“

„с почуда усети, че може да е радостен“

„женското време е време под налягане“

„някой те иска – значи си жив“

Романът е идеално четиво за някоя мързелива събота сутрин.

Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.

Follow