Публика, сцена и аплодисменти. Наблюдения от театралните зали.

IMG_2566

Много обичам театъра. Чест зрител съм. Обичам модерните решения, а и традиционните, новите пиеси, а и класическите, добрата игра, добрата сценография, добрите костюми, добрите грим, прически, музика, хореография, осветление, всичко, което прави магията на театъра истинска.

Но този пост е не за театъра, а за неговата публика. Преди година пак съм мрънкала по темата (Театърът. Начин на употреба). Та тук си продължавам с мрънкането, защото понякога много ме е срам да съм в публиката …

Ползване на гардероб. По-класическите постановки са редовно пълни с ученици. Което само по себе си е чудесно! Нооо да, учениците са шумни, понякога и доста невъзпитани. Допълнителен смут в системата всяват учителите, които често опитват да им правят забележка и става още по-драматично. А повечето учители, които явно също не ходят редовно на театър, както и учениците не са научени да ползват гардероб и това зимно време създава доста дискомфорт за околните.

Шумене в залата. Представленията в София започват с около 10-15 минути закъснение. (Изрично пиша София, в страната започват доста по-стриктно в обявения час). Ясно е – голям град и хората пътуват. Не пречи да се почака в залата. За мен това е чудно време да се отърси човек от света навън и да се подготви за прекрасно театрално преживяване. Но не мисля, че е нужно в това време да се вика, да се тропа или да се чака до последно навън.

Ръкопляскане по всяко време. Да, има чудни сцени, които ни разсмиват или прекрасни монолози. Но ръкопляскане спонтанно по всяко време извежда представлението от ритъм и прави трудно концентрирането на актьорите. В края е повече от желателно, но не и когато ни хрумне.

Мобилните телефони звънене. Наскоро в Армията в Много шум за нищо, актьорите великолепно отиграха едно звънене от първите редове с репликата – „Ооо, Мистър Нокия се обажда!“ … но не винаги това им е възможно, а и е крайно нелепо, ненужно и невъзпитано от страна на хората в публиката да не си изключваме звъненето …

Мобилните телефони цъкане. Лелееее … хората не могат да издържат и два часа без да си гледат какво става из социалките … Не, в този случай не говоря за ученици, а за съвсем зрели хора, пък и не рядко вече и пенсионерите го правят … Това може да не пречи толкова на актьорите на сцената отпред, но е повече от смущаващо за хората около блесналото в тъмното устройство …

Та не случайно съм сложила тази снимка от началната сцена на Тартюф, отново в Армията – публиката ни все още има нужда от водене, от помощ, от указания как се използва театъра. Нищо, че салоните ни са доста пълни.

И за да не е само мрънкащо да споделя, че
Франкенщайн в Театър София е в задължителните за сезона постановки за гледане
за Калигула в Народния и до края на януари всичко е продадено
за деца препоръчвам Пипи, Роня, Мери Попинз в Театър София, Хензел и Гретел в Младежкия, а вече и Снежната кралица на Дефисто студио на Камерна сцена на Народния.

Приятно гледане! Дано уцелваме и на добра публика! За добрите представления – гарантирано е!

P.S. на ATOM theatre

17384

независимото изкуство – в него има толкова много заряд и вдъхновение!
ATOM theatre е независима танцова формация, която поставя P.S. по мотиви от стиховете на Яворов

един спектакъл изпълнен превъзходно, синхрон, страдание, музика, емпатия, движение, докосване, лекота, тегоба, душа, чистота

едно различно преживяване във всеки смисъл. препоръчвам

Ян Бибиян. Театър София

zx450y250_2245170

Ян Бибиян вече е на голяма сцена в театър София в едно великолепно, живо, усмихващо, цветно, вълнуващо, замислящо, забавно, хвърчащо, танцуващо, пеещо представление за деца.

чудни декори и сцена. прекрасни актьори в сложни, но убедително изиграни роли. красива музика и ефекти.

много ми харесва и това, че виждам български класик поставен на родна сцена по модерен и адекватен начин.

силно препоръчвам. при нас от 4 до 12 годишни бяха много усмихнати след това.

още за постановката – в Kafene.bg

напразните усилия на любовта

BIG_PHOTO_BIG_4883

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.