Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

с Мураками в Страната на чудесата та до Края на света

IMG_6112

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща