Пиша този текст с голяма тъга. В дните преди Великден 2023 година загубихме Проф. Борис Минчев. Освен мой преподавател, учител и вдъхновяващ пример, Борис Минчев за мен бе и човек за задълбочени разговори, споделяне, смислени дискусии, обмен на идеи, книги, един от най-интелигентните, същевременно възпитани, благи и добри хора, които познавам.

Борис, освен мой преподавател в университета и съавтор на книгите от поредицата „Законите на Мърфи наопаки“, бе мой добър приятел.

Борис Минчев преподава над 30 години в Софийския университет. Любимец е на много випуски студенти. Няма да забравя когато бяхме първи курс – говореше с плам, бе изкусен разказвач, допълваше с много истории. Наскоро се бе родил синът му и не рядко ни споделяше и за него. В края на семестъра първият ми изпит в университета бе при него. Бяхме много наплашени – зайци първокурсници. А той бе млад, много строг и взискателен.

След като завърших университета останахме в контакт, а по-късно станахме и приятели.

Борис имаше точно усещане за света и се радваше на напредъка, който се случваше. Радваше се на свободата, която бе дошла с първите години на демокрацията. В един наш разговор се роди идеята за първата ни книга „Законите на Мърфи наопаки“. Той бе събрал много оптимистични мисли, поработихме по систематизирането им, допълнихме с още, свързахме се с художничката Веселка Велинова, която сътвори черният котарак и бялото куче, както и кориците, илюстрациите. И така в годините – получи се цяла поредица. Ако трябва да съм честна – имам от него дебел куп чернова за следваща книга. Ще помисля как може да се случи.

Борис ни навестяваше често в офиса – всъщност сменяхме офисите на Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън в годините, но той винаги идваше, намирахме поводи да говорим и по работа. Правехме корици на някои от книгите му, предпечата. По-късно, около 2000-2001 мисля бе му направихме личен сайт, което само по себе си към онзи момент (а и до днес сякаш) си бе доста прогресивно – преподавател да има личен сайт и да го използва за да реферира към учебни материали, библиография и допълнителни полезни линкове за студентите.

 

Насърчаваше ме да пиша. „Да, да, давай, прави го, Жюстин, ти можеш“, все така ми казваше. Радваше се на това, което работя, някак му бе радостно да вижда студентите си да се развиват в различни области. Винаги когато идваше в офиса ни носеше нес кафе и хубави бонбони. За мен и колегите. Разменяхме книги. Пиехме чай или кафе, бе често с кучето си, пооставаше на сладки приказки. Беше уютно и приятелско общуване.

Допълвам тук професионална справка за Проф. Борис Минчев от сайта на Софийския университет:

Той е сред основателите и първите избрани щатни асистенти в новосъздадения факултет за подготовка на детски и начални учители през 1984 г. – Катедра „Начална училищна педагогика“, където се хабилитира. От 1996 г. е сред основателите на новосъздадената Катедра „Социална педагогика и социално дело“, където работи повече от две десетилетия. От 2012 г. е професор по психология до пенсионирането си през 2017 г.

Проф. д-р Борис Минчев е автор на десетки книги, академични учебни пособия, помагала по психология, на множество научни студии и стотици статии. Неговата ситуационна теория за уменията е сред най-цитираните концепции в тази област в продължение на десетилетия. Ръководител е на научни екипи, автор и съставител на множество научни сборници, които са търсени и ценени сред специалисти и студенти в областта на педагогическите и социалните науки. Участва в колективна монография „Академични полета на социалната педагогика“ през 2014 г.

Той е член – учредител в научни организации в чужбина като Международна мрежа по философия на образованието. Член е на СУБ – Секция „Педагогика и психология“ в продължение на много години. Чете лекции в различни висши училища у нас: Русенски университет „Ангел Кънчев“, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски“. В продължение на много години е титуляр по психология във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Фин човек, активен на много фронтове, за да преподава пътуваше из цялата страна, неуморно. Обичаше работата и студентите си много. Държеше да им даде максималното.

Не съм го чула да каже за друг лоша дума. Наивно добър. Отдаден на работа и семейство. Само мислеше как да е полезен на другите, на близките си, на колегите си. Раждаше постоянно идеи. Вярваше в тях. И в хората.

Макар да бяхме приятели толкова дълги години, над 25, до последно ми бе трудно да говоря на Борис на „ти“. От изключителното уважение, което имах към този мой най-бележит преподавател и приятел.

Професор Минчев, благодаря Ви! Благодаря!