Климатични промени. Климатични проблеми. Според данни на Met Office, температурите стават по-екстремни – до +8 градуса в най-топлите дни, сушата се увеличава значително, водата намалява със 70%. Ключова дума: адаптация.
Цената на комфорта е проект на Асен Ненов. Благодарност за предоставената възможност да споделя и тук.
Е, как сме с комфорта?
да, близо е защото
продължавам с няколко бг конкретики:
– все още София (вероятно и страната) преди Коледа е пълна с красиви, но изсечени елхички … през 2012-та!
– купуваме в супермаркета напечатани на брендирани листчета късмети масовки за питките в Святата нощ, вместо да намислим и напишем собственоръчно такива;
– купуваме замразени баници и сладки в кутии, вместо да замесим такива и опечем сами;
– предпочитаме сериала или брадъри, айдоли пред живото общуване помежду ни;
– знаем, че много от нещата, които ядем и пием са вредни, но въпреки това ежедневно ги консумираме;
– отлагаме спортуването за от другия месец и редът му все не идва;
– пускаме енгри бърдс на децата си, за да ги нахраним или вместо да им четем приказка им пускаме филмче на таблета;
– казваме, че любовта ще спаси света, а мразим и завиждаме все повече …
и още и още и още …
преди време прочетох един пост в Горичка с 21 деца, подели различни мега значими инициативи. деца, променящи света. деца.
и ми се поиска да съставя такив списък с български деца с каузи, борбени, надъхани, успяващи. деца – герои. деца – чудо.
представям ви Валя. Валя рисува. и отскоро, по своя инициатива е решила да продава рисунките си, за да помогне на Пеперудените деца и в частност Яна, която страна от генетична болест на кожата и семейството й има нужда от помощ. Валя е дете – герой. не защото рисува добре. не защото иска да помогне (ако питате вероятно много хора ще кажат, че искат да помогнат). Валя е герой, защото наистина го прави и то със сърце!
ако решите да помогнете на Яна и искате да е чрез рисунка на Валя, ако искате да научите повече за инициативата на Валя – тук са подробностите. всички можем да помогнем.
Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.
По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски
–
последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками
„… Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача“
„Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат“
„Преди обичах да им вярвам, но сега знам – когато са още млади, просто говорят глупости, заради половите хормони, Когато годините напреднат, казват, че ни обичат от страх и от самота …“
–
интервюто ми с Кайо (Калин Терзийски) от това лято, след Лудост е тук и се получи добре
едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.
ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.
ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.
предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.
Интернет ми подари тази снимка преди малко и реших, че е важно да я споделя.
На всички, които се опитват да те ядосат и да ти свалят готината усмивка от лицето отвърни с още по-голяма усмивка. Не им се давай.
как виждаме работата си, града си, хората около нас – това зависи основно от нас, не от друго
София е красива в очите на едни и ужасна в очите на други
България е красива в очите на едни и немислимо недобро място за живеене в очите на други
някои откриват романтика и красота в дъждовния ден, други се депресират от него и изпадат в меланхолия, трети намират оправдание в дъжда, за да намразят още повече света и себе си
как виждаш света – зависи само от теб. имай куража да го разбереш и промениш нещо, ако не ти харесва. но не мрънкай. действай.
–
илюстрация: Али „Къщи с любов“
малките сърдити и злобни човечета. на всеки му се е случвало да ги срещне. често и по няколко на ден. от онези, които защото са смазани от шефчето, което е смазано от секретарката на шефа, която е смазана от шефа, който пък е смазан от Големия шеф, който пък е нещастен защото няма още по-голяма кола, още по-молям телевизор и жена му е кисела, защото няма още по-голям бю… както и да е, та онези, които са смазани, именно защото са толкова много смазани ти звънят по телефона, викат ти, събуждат цялата ти фамилия посред нощ на събота срещу неделя да ти държат сметка за нещо си, било то малко или голямо
сещаш се за кои ти говоря. да ти кажа честно, за тях има шанс да се оправят. и те са хора. и тях майка ги е раждала.
предлагам ти да им дадем шанс. може би викат така защото освен че са смазани тотално не те и познават. сигурно и не искат да те познават, за да могат да ти викат. но дай им шанс. усмихни им се. остави ги да се навикат и просто ги погледни чисто човешки в очите и се усмихни, както само ти го можеш. повтори упражнението с усмивката и после, а след това пак. когато се прибереш изпрати един мил мейл, все едно никакво викане не е имало, завърши го с усмивка. продължи така. покажи постепенно на тези малки човечета, че светът има и хубава страна. че животът е прекрасен и спасение дебне отвсякъде. и че голяма работа, че нещата не стават от раз. животът продължава въпреки това. усмихни се. голяма работа, че телевизорът на онзи е по-малък с инч, кажи – ми ние, дето нямаме въобще телевизори какво да правим. усмихни се. голяма работа че и колата му, пардон, джипката не е чак толкова голяма, по-полезно е и по-добре за всички да се кара колело. усмихни се.
така ден след ден, усмивка след усмивка малките злобни сърдити човечета може би ще започнат да се променят. ще започнат да променят отношението си към теб. може би и към света. може да се събудят един ден и цялата тежест дето ги смазва да си е отишла да се рее из облаците. и в този ден може би ще направят тези човечета опит да се усмихнат. ще видят, че слънцето е изгряло. ще ти пуснат мейл, в който спокойно ще ти кажат какво не е наред и ще предложат дори решения, вместо да псуват. и когато се видите ти ще се питаш – ама това онези малки сърдити човечета ли са всъщност. защото те ще ти се усмихват. ама много.
с или без мораториум, ясно е, че ГМО и без законно разрешение си има у нас, да не говорим за вносни храни, не от ЕС (например от Китай)
очевидно генно модифицирани храни у нас има под път и над път, данните са от 2004-та насам, официални
при изследвани соя, царевица, ориз става ясно, че има доста продукти, съдържащи яко (разбирай над допустимите 2%, лошото е че не се казва колко, може да е и 100%) ГМО – вафли, салами, луканки, наденици – все българско производство! тези продукти са на трапезата ни ежедневно …
ето малко цитатче:
„Нестандартни проби, които би следвало да бъдат етикетирани са:
– КРЕНВИРШИ. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Перник, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– СУРОВИ КЕБАПЧЕТА. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Пазарджик, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– КЕБАПЧЕ ОТ СВИНСКО МЕСО. Пробата е постъпила за изследване от РИОКОЗ Сливен, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– СОЕВИ ГРАНУЛАТИ.Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Русе, с резултат над 2,0% ГМО, произход Сърбия.
– СОЕВ ГРАНУЛАТ. Прабата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Габрово, с резултат над 2,0% ГМО, произход Бразилия.
– ВАФЛИ ОБИКНОВЕНИ С ЛЕК ЛИМОНОВ КРЕМ. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Бургас, с резултат над 2,0% ГМО, българско производство.
– БЯЛО СОЕВО БРАШНО „IZZI”. Пробата е предоставена за изследване от РИОКОЗ Пловдив, с резултат над 2,0% ГМО, внос от Сърбия.“
пълните данни тук, на сайта на Национална лаборатория за контрол на ГМО
ГМО вреди, за сега доказано на:
– репродуктивното здраве
– алергии и натравяния
– ракови заболявания – а броят на заболелите от злокачествени заболявания у нас нараства ежегодно!
държа да знам, че даден продукт няма ГМО. моля ако няма – слагайте надпис „без ГМО“! искам да знам, когато дадена храна има ГМО!
Follow