Нашата кочина си е наша

IMG_3402

Живеем в една кооперация. Заедно. Всеки – в своята клетка. Имаме домоуправител, които избираме пак заедно. И касиер. И него избираме заедно.

Да, но никак не сме доволни какво се случва в кооперацията. Някой краде крушките в асансьора, друг драска стените между етажите. Единият съсед бие жена си. Другият изхвърля боклука през терасата си.

Ден след ден сме готови да подминаваме всичко това. Защото така ни е удобно, защото така ни е по-лесно. Всеки бърза към своите дела. Кооперацията – какво толкова, нали моят дом си е добре.

Е, да, все още смрадта от боклука пред входа не се е разнесла. Издрасканите стени в тъмното никой не ги вижда. Пък и който и да стане домоуправител – оправия няма в нашата кооперация. Та нека си кретаме както си е.

И в държавата ни така. Ама точно така. Докато не ни пука какво става около нас, докато и пръста си не мърдаме, за да променим нещо – ще си тънем в кочинката. А тя, в крайна сметка, си е нашата кочинка …

Анди от Нова Зеландия обича България

IMG_0022

Анди е от Нова Зеландия, около 40 годишен. скромен, усмихнат, ведър. преди пет години Анди идва в България и се влюбва в родината ни. купува си къща в малко селце близо до Велико Търново. в селото има още няколко чуждестранни къщи – руснаци, французи, има и два „смесени“ магазина, а кръчмата я държи един англичанин.

Анди живее тук по 6 месеца и за 6 месеца се прибира в другия си дом, където се занимава със земеделие.

Анди е изключително любопитен за близкото ни минало и обикаля страната, за да разглежда соц-артефакти. постепенно увлича с това си хоби и други чужденци и често организира екскурзии до Бузлуджа, например. хората харесват разказите му, слушат го, а той говори за всичко тук с голяма любов.

попитах Анди защо много от хората у нас не харесват или дори мразят страната си, а той отговори семпло: „вероятно защото не са излизали извън страната и мислят, че навън е по-различно. аз харесвам България – тук се чувствам много по-сигурен и спокоен, отколкото в Нова Зеландия. харесвам и хората тук, приятелското им отношение. обичам и природата ви!“

на днешния трети март

IMG_6196

  • на днешния трети март Националният исторически музей не работеше, макар да имаше много желаещи родители и деца да го посетят;
  • на днешния трети март София бе окичена със знамена, но като цяло по-малко отколкото турски знамена се веят из Истанбул в обичаен ден;
  • на днешния трети март разбрах, че 100-те Национални обекта са брендирани с Дачия;
  • на днешния трети март група добре изглеждащи и ентусиазирани българи се бяха отправили към Боянската църква, наша гордост, призната и от Юнеско, но като разбраха, че входният билет е 10 лева се отказаха;
  • на днешния трети март пространството около Свети Александър Невски беше нелепо окупирано от Атака;
  • на днешния трети март имаше хора с цветя, които обикаляха паметниците на Левски и незнайния войн с почит;
  • днес разбрах също, че вече внасяме детегледачки и домашни помошнички от Шри Ланка (!!!);
  • на днешния трети март много българи се почувстваха по-българи, защото изписаха БЪЛГАРИ с главни букви след честит празник на първия си за деня статус във фб;
  • повечето хора в туитър пък бяха скептични и освириха горното;
  • из блоговете имаше привърженици на двете крайности;
  • и за оптимизъм накрая нещо от Камелия в туитър днес: „Родината се обича не затова, че е велика, а затова, че е своя.“