Ура за Мадлен и InspireMe Conf Petrich 2017

21191971_1848225788538913_7083145193044011435_n

Мадлен Стойчева е от тези засмени, слънчеви същества, които няма как да не те усмихнат и теб. Сега започва втората си година в университета, но вече е разбрала, че иска да помага и подема две мащабни инициативи в подкрепа на младите хора. Говорим си тук за първата (скоро ще представим и втората) – този уикенд в Петрич Мадлен организира вдъхновяващо събитие InspireMe Conf. От сърце й желая успех!

Как се роди идеята за InspireMe Conf?
Всъщност идеята за InspireMe Conf Petrich 2017 се роди след поканата ми към Стоян Костадинов да бъде лектор на FutureU – друго събитие за професионално ориентиране, което организирам тази есен в гр. Пловдив. Тогава Стоян сподели с мен, че има идея за мотивационно събитие в нашия роден град Петрич.

Защо в Петрич и защо Мадлен се занимава с това?
Както вече споменах Петрич е градът в който съм израстнала. Година след завършването ми на Гимназия „Пейо К. Яворов“ в града и преместването ми в гр. Пловдив, ясно осъзнавах нуждата от подобно мотивационно събитие и наистина се радвам, че и двамата със Стоян решихме да го осъществим.

Какво научи през последната година и как можеш да го предадеш на другите?
През последната година аз бях откривател. Преоткривах себе си, света, мечтите си… и всичко започна от едно събитие – Походът на Вдъхновителите в гр. Сандански през март 2016 г. И сега всъщност и събитията, които организирам правят точно това. Предават нататък наученото!

Кого каниш? И още помощ нужна ли е организационно?
Каня всички ученици, както и студенти, които все още нямат идея в коя посока да поемат в живота си. Силно вярвам, че InspireMe Conf Petrich е събитие където можеш да намериш вдъхновение!
Когато започнахме бяхме само двама. В момента имаме екип от доброволци с който се гордея и страшно много им благодаря. Разбира се, ще се радваме на ентусиасти, които биха искали да ни подкрепят. 🙂

Какво си пожелаваш?
На първо място здраве, за да имам възможност да продължа да се уча и да предавам наученото. 🙂

Ето сайта на събитието – https://inspiremeconf.com/

А ето и фб, за по един лайк най-малкото

Браво Мадлен! 

Тонове вдъхновение и мечти в действие „Аз мога – тук и сега“

IMG_0052

Тези дни се провежда поредната СУПЕР лятна академия Аз мога тук и сега. И аз отново съм тук, в Девин. Срещаме се с 40 прекрасни млади хора между 7 и 12 клас и заедно с 10-15 ментора, лектора от топ ниво (Гео Линков, Жоро Малчев, Вася Атанасова, Цвети Тенева, Ники Тенев и още и още) и правим заедно това чудо насред планината.

Започнах лекцията си нетрадиционно днес и помолих участниците да напишат по една своя мечта. Събрах листчетата пълни с мечти. Уау! Впечатляващо! Затова и споделям!

Трите най-алтруистични мечти:
Да оставя света едно по-добро място
Да обучавам и помагам на другите
Да съм възможно най-полезен на другите хора

Следват най-конкретните и най-забележителни с това мечти:
Да правя филми в LA, NY
Успешен бизнес с автомобили
Собствен моден бизнес
Уеб дизайн фирма
Да имам успешен Amway бизнес
Да създам най-добрата игра в света
Да бъда технологичен визионер
Да направя иновация в изкуствения интелект
Да създам екип водещ в технологиите с изкуствен интелект

Следват професионалните мечти:
Да правя анимации
Да се реализирам професионално в България
Да стана Android developer
Мечтая да стана капитан
Да стана маркетинг експерт
Do what you love, money will follow
Реализиран PR

И по-общите:
Хубава работа, семейство
Успешна кариера

И още по-общите:
Свобода (няколко пъти)
Успех (няколко пъти)
Щастие (няколко пъти)
Хармония
Промяна, революция

Много се радвам на мечтите. Те не са на някого конкретно, макар отделните хора да ги записаха на листчетата си. Те са общи. Затова и ги споделям. Те са големи. Всяка от тях. Заедно – още повече. Тези мечти (могат да) променят света.

Протестирам винаги, когато някой безотговорно каже, че от младите хора в България нищо не става, че нямат мечти, амбиции и желание за нищо. Това не е вярно! Горният списък е добро начало за оборване на всеки негативизъм в тази посока!

IMG_0055

Благодарна съм! Поздравления за организаторите и всички участници! Продължавайте!

p.s. За утре съм приготвила супер специална презентация по подсказка на Вася след днешната ни тема за това какво е успехът. Темата ми утре е за неуспеха. Ще споделя свои грандиозни провали.

Ура за Ясмина Тал. Можем ли заедно? Можем само заедно.

DSC_6878

С Ясмина ме срещна нейната и моя активности из социалните мрежи и извън тях. Разбира се – видяхме се и се харесахме! Войната ли, съдбата ли я отвеждат при нас в София през август преди точно 21 години. Тогава градът ни й се струва „тооолкова сив и дори злокобен!“. Сега вече го е обикнала, работи и живее тук. Прави всичко с усмивка и лекота.

Какво правиш напоследък? Как се развиват проектите ти?
Напоследък правя нещо, за което до тази година все не ми оставаше време. Забавих темпото, уча се отново да почивам, да отделям повече време за важните неща, за хората, които обичам, за отлаганите пътувания, мързеливите уикенди, прашни пътища. Както каза една скъпа за мен приятелка, когато се видяхме тази пролет на кафе в Тузла – време зa връщане към началата, back to basic. За мен Тузла е специално място – това е градът, в който се научих да бъда наистина свободна. И тази година отделям доста време за да изнамеря и да общувам с хората, които на времето мислех, че съм изгубила заради войната. Дори намерих хора, които се оказа, че ме помнят като дете, че са познавали мен и семейството ми. Малко като да се кача на тавана на старата къща и да намеря изгубеното съкровище и още повече… Един вид, наслаждавам се на постиженията на високите технологии, интернет и пътища. Често чувам хора да казват, че заради „висенето в интернет“, като визират основно социалните мрежи, зарязваме „истинска“ комуникация. Но повярвай ми, за мен това наистина не е „висене“, а възможност да споделям, да общувам и да се свръзвам истински с хора, с които не мога да се видя на живо. А те са важни за мен. Затова обичам технологиите :). Още през 1992-1994, докато навън бушуваше война, намирах нови приятели и свързвах разделените хора, семейства, роднини, благодарение на радио-станцията. Чатила съм дори използвайки телеграфия. Сега може да звучи странно, но това беше единствената връзка със света за хората в родния ми град. Тогава едно от любимите ми действия през съботните нощи е било да настройвам радио-станцията, тъй като всяка събота срещу неделя доброволствах в клуба и бях на работа. Страшна любов беше :).

Проектите ми се развиват добре :). Те си имат свой живот. Като екип в Адрио стигнахме до етапа, в който можем да подишаме, да не бързаме, като знаем, че най-турбулентните времена минаха. Вече шест години сме тук, имаме устойчивост на бизнеса и знаем точно кое работи, как работи и какво е нужно нещата да бъдат още по-добри. Това дава едно усещане за спокойствие. Вече по-лесно се диша.

Един от най-важните ни проекти, Impossible Markets, след четири години е на път да излезе извън рамките на България, но ще разкажа повече, когато имаме конкретни дати и формати. Иначе, в началото на октомври предстои специалното издание на събитието, посветено на предизвикателствата на крос-културния мениджмънт на човешките ресурси. Щастливи сме да получаваме силно положителни отзиви от участниците, в същност идеите за съдържание, теми и развитие на формата идват от тях. Изключително приятно е чувството да видим познати лица на Impossible Markets, година след година, и да знаем, че всеки път сме били по-добри от предишния. На края коктейлът се превръща в парти със стари приятели, прекрасна атмосфера и много настроение. Затова и планираме да организираме по-чести, специализирани събития освен традиционалната годишна конференция.

Как те прие България преди години, когато дойде и как те приема днес?
Точно на днешния ден (14. август, 1996) преди 21 години дойдох да следвам тук. Помня как мама дойде с мен за да види „къде ме оставя“. Преди това бях сама на кандидат-студенстките изпити, но мама, може би защото по онова време така или иначе не живяхме заедно вече две години, реши да дойде с мен. Помня горещината в Студентски град, в който освен трева до рамене и кучета почти нямаше нищо. Мама, която е работила като социален работник цял живот, само каза: „Влизала съм в затвори, лудници, болници, домове за сираци… Но такава мизерия не бях виждала никъде.“
Мисля, че това нейно изказване беше по-страшно от суровия сюрреализъм на София през най-трудните години, 1996-1997. Бях щастлива обаче, че градът, макар и с огромен шок, все пак ме прие. Тогава да следвам психология в София беше единствената цел. Мислех си, като завърша, ще замина да живея в Канада. Но така и не заминах. След първите две години, които бяха изключително трудни, както за мен така и за хората тук, осъзнах че обичам това място. А това е заради хората. В същност, както не веднъж съм казвала, извадих страшен късмет с хората в София. И това продължава все така. Някак си, темпото с което раста си пасва с темпото на града. Вярвам, че нищо не е случайно и че това, как ме е приела България на времето отразява някак си и как аз я приех тази страна. И се променяме взаимно, на по-добро. Вече сме преплели съдбите си, нещата не опират вече до „как се приемаме“, а какво още можем да направим един за друг. Да кажем, че връзката ни е станала по-зряла :)).

Чувала ли си репликата „Бизнесът не е за жени“ и как отговаряш на това?
Ако отговарях на всякакви глупости, които хората говорят, няма да ми остане време за важните неща, които искам да кажа :).

Коя е супер силата на хората на Балканите? Знаят ли те за нея? И как да я подсилят?
Да се свързват. Да изграждат силни, смислени и дълбоки взаимоотношения. Да се обичат. Не зная дали го знаят, може би някои са забравили, но е така. Любовта ни прави силни. Песните ни, музиката ни, напомнят за това. Мъдростта на дедите ни е в тях.

Можем ли заедно?
Можем само заедно.

Какво си пожелаваш?
Типично по балканско-славянски, пожелавам си да са здрави и щастливи близките ми, да съм здрава и щастлива и аз с тях, да работим умно и да имаме все повече време за споделени мигове. 🙂

 

Ура за Байчо и 9 Academy! И покана за включване в Сезон 5

baycho

Байчо Георгиев е от тези хора, които скромно, с усмивка, но и проактивно и без отказване намират и работят за промяната. Без мрънкане. С действие, увереност и професионализъм. Той и група прекрасни млади хора като него стартираха преди 5 години 9 Academy – Бизнес академия, в която в рамките на 9 модула по около месец всеки. Имам честта да срещам всяка година тези чудни хора и да водя обучение по онлайн комуникации, с което искрено се забавлявам и радостта е голяма. Намирам 9 Academy за много смислен, зареждащ и на практика работещ проект и затова го подкрепям.

В момента тече регистрацията за 5-тия сезон на Академията. Поканих Байчо да поговорим за това. Заповядайте!

Разкажи ни за 9 Academy – как дойде идеята, която стартирахте?
Идеята се роди на база на реалната нужда, която беше назряла преди няколко години и това беше голямото количество неструктурирани обучения и лекции на различни теми и без конкретни резултати след тях. Заедно с другите основатели на Академията имахме богат опит в образователната система и организирането на обучения, което беше естествена причина да се опитаме да решим наболелия проблем пред младите професионалисти. С изключителен ентусиазъм работихме по първи сезон – първият вариант на методологията, чрез лични контакти и приятели намерихме подходящи лектори и събрахме екип от 15 доброволци, които обезпечиха Академията. И така вече предстои 5 сезон, 200 участници завършили академията, над 200 организирани събития, над 50 обучители и общество с общи ценности като взаимопомощ, споделяне един с друг на възможности, отношението “предай нататък”.

Какви хора идват обикновено и има ли промяна в годините?
Участниците в Академията са пъстри и разнообразни, което е една от най-големите добавени стойности. В Академията се срещат на едно място ученици от 11 и 12 клас, студенти, млади професионалисти, маркетолози, търговци, счетоводители, юристи, младши мениджъри, хора със собствен бизнес, служители в големи международни компании, майки с деца и др. Магията да се срещнеш с толкова различни хора и да се чувстваш защитен и да имаш възможността да учиш от всички тях според нас е безценна.

Имате ли обратна връзка за успеха на личните начинания на курсистите в годините?
Успяхме да изградим силен алумни клуб и се опитваме да следим развитието на всеки един от участниците, независимо дали разработват собствен проект или се развиват кариерно. Неведнъж вече станахме свиделите на участници, които след Академията решиха да се преквалифицират и да сменят работа, участници, които наеха други участници на работа, лектори, които наеха участници на работа или участници да започнат работа във фирми партньори на Академията.

Кого каните да се включи в новия сезон?
За 5 сезон каним да се запишат всички, които искат да придобият нови знания и умения в някой от деветте модула, всички, които имат желание да получат знания и са готови да допринесат и споделят своите знания и умения с останалите участници. Академията дава достъп до общество от проактивни млади професионалисти, които постоянно търсят нови предизвикателства, учат нови неща и се развиват.

9Academy_season2 (10 of 147)
Кога и как е регистрацията, какви са тънкостите в подготовката на кандидатите за участие?

Регистрацията за сезон 5 вече е отворена и всеки участник може да попълни формуляра за кандидатстване тук. Регистрацията ще бъде отворена до 30 септември. Важно нещо, което трябва да се има предвид при попълване на регистрацията, е, че повечето въпроси са отворени и участниците е добре да отделят време и подготовка за попълването им. След подбора по документи, отличилите се ще бъдат поканени на лична среща. След провеждане на интервютата, ще бъдат избрани и новите 50 в сезон 5 на 9 Academy.

Къде да се намери още инфо по темата?
Информация за сезон 5 на 9 Academy може да бъде открита на сайта на Академията, в официалната страница във Facebook цяло лято ще публикуваме интервюта и впечатления на участниците от сезон 4, а там може да се намерят снимки и видеа от всички предни сезони на Академията. Всички заинтересовани могат да се свържат с нас или през социалните мрежи или да ни пишат на електронната поща: info@9academy.com

Какво е новото в новия 5-ти сезон?
Сезон 5 няма да бъде изключение с изненадите и новите неща в програмата – лектори, нови специални събития и инструменти, които ще използваме за създаване на обучителната среда. През новия сезон ще продължим развитието на специалния допълнителен модул за личностно развитие.
Друга новост още на етап кандидатстване е, че 10-ма от желаещите да се включат в новия сезон ще имат възможността да спечелят стипендия в размер на 50% от таксата за участие. Допълнителните критерии ще бъдат обявени на по-късен етап.

Какво пожелаваш на екипа на 9 Academy и какво на хората, които ще прочетат това интервю и ще проявят интерес?
На екипа на 9 Academy пожелавам една изпълнена с емоции кампания за набиране на нови участници и безброй незабравими мигове през новия сезон, който ние истински съпреживяваме с участниците. На всички, които проявят интерес да кандидатстват, им пожелавам да бъдат дръзки и смели, и да се възползват от всяка възможност, която се отвори пред тях.

The Righteous mind. Защо добрите хора са разделени

IMG_5586

The Righteous mind. Why good people are divided by politics and religion от Jonathan Haidt бе книга, която нямаше как да подмина в книжарницата и жадно зачетох веднага, щом се сдобих с нея. Четох я бавно и с много връщания напред-назад. Много пластове в човека и обществото ни разнищтва авторът, задава убави, дълбоки въпроси и захвърля настрана, подлага на силно съмнение своите (либерални) виждания, за да опита възможно най-обективно да намери отговор на въпроса аджеба защо не могат умните и добри хора да се сработят, защо все позволяват да има линия на разделение между тях – я от религии, я от партийни принагделжности или политически възгледи.

„A landmark contribution to humanity’s understanding of itself“, както пише за книгата New York Times.

С мои приятели в последните години много сме обсъждали темата, извеждали сме различни хипотези, защото въпросът за разделението между нас, хората, силно ни вълнува. Търся обяснения в много книги. Тази е от тези, отговорила на много въпроси и намерила не малко важни детайли по темата.

Разсъжденията са най-вече за морала, моралните устои на човек, как се създават, как се променят. За това как и по-скоро защо съдим другите. Как решаваме кое е добро и кое – лошо. Защо уж сме цивилизовани, пък допускаме войни, реч на омразата и разделения.

Няколко много любопитни морални дилеми са споделени в книгата, част от голям набор подобни, с които екипът на Хаид е правил задълбочено проучване, за да изведе основните тези в книгата. С тях не веднъж напоследък забавлявах успешно (до силно изчервяване на част от компанията) приятели при събирания. Провокативни, измерващи границите ни и показващи, че всичко е процес. И процесът има нужда от провокации, за да се движи напред.

Екипът на Хаид проучва хора от различни места по света, за да сравни как те изграждат своя морал. Хора, от различни прослойки, образование, професии. Unexpectedly, the effect of social class was much larger that the effect of city. Well-educated people in all three cities were more similar to each other than they were to their lower-class neighbors.

Кое е правилно? Кое е вярно? Кой решава? Къде са твоите граници? А моите? А общочовешките? Кое ни прави хора? А кое – цивилизовани такива?

Като Спиноза, авторът, а и читателят в мое лице поне, се опитва не да се присмее на човешките помисли и действия, не да ги критикува, не да ги мрази, а да ги разбере.

Ето малко откъсчета от книгата:

„morality is the extraordinary human capacity that made civilization possible“

„morality is self-constructed by children on the basis of their experiences with harm“

„we’re born to be righteous, but we have to learn what, exactly, people like us should be righteous about“

„moral communities are fragile things, hard to build and easy to destroy“ – всеки, занимавал се с опити за това у нас е наясно, при мен опитът е доста пресен и болезнен

мисля, че това е доста важно за нас тук и сега: „many nations are failures as moral communities, particularly corrupt nations where dictators and elites run the country for their own benefit. If you don’t value moral capital, then you won’t foster values, virtues, norms, practices, identities, instructions, and technologies that increase it“

„moral capital leads automatically to the suppression of free riders, but it does not lead automatically to other forms of fairness such as equality of opportunity“

„if you are trying to change an organization or a society and you do not consider the effects of your changes on moral capital, you’re asking for trouble … (this explains why liberal reforms so often backfire and why communist revolutions usually end up in despotism)“ – тук има цяла, много задълбочена и любопитна част от книгата, в разгръщане на тази теза и защитата й, която ще оставя любопитните сами да прочетат

вероятно с това ще се скандализират доста хора „rather than building more prisons, the cheapest (and most humane) way to fight crime may be give more money and authority to the Environmental Protection Agency“

„as long as consumers are spared from taking price into account – that is, as long as someone else is always paying for your choices – things will get worse“

„the miracle of spontaneous order that emerges when people are allowed to make their own choices“

„anything that binds people together into dense networks of trust makes people less selfish“

„diversity makes people turn inward and become more selfish, less interested in contributing to their communities“

„emphasizing differences makes many people more racist, not less“ мисля, че е много важно да разберем това

и много хубаво за финал на този пост изречение от книгата „If you really want to open your mind, open your heart first“

p.s. макар четенето й да отне много време, оставям си я на нощното шкафче за още минавания и съм благодарна, че я срещнах тази книга

Jen Sincero: You are a badass

IMG_5384

От време на време човек е хубаво да минава някоя надъхваща мотивационна книга – „You are a badass – как да спреш да се съмняваш в своето величие и да започнеш да живееш страхотен живот“ на Джен Синсеро. Ама от качествените. Е, тази е именно такава. Мисля, че е доста симпатична и за начинаещи и за напреднали – по елегантен начин припомня доста напомпващи истини.

Личностното развитие не е права, която се движи само напред и нагоре. По-скоро е силно нагъната линия, която понякога може дори да прекъсва. Процес е, не от лесните. Затова книгата е полезна. Няма откриване на топлата вода, разбира се, но има с хумор и лекота добре структурирано мотивиращо съдържание, което се чете бързо, попива се и със сигурност помага.

Еееето споделени малко мъдрости:

  • The only failure is quitting. Everything else is just gathering information.
  • Love yourself. You can do anything.
  • When you up-level your idea of what’s possible, and decide to really go for it, you open yourself up to the means to accomplish it as well.
  • The more you have, the more you have to share.
  • One of the best things you can do to improve the world is to improve yourself.
  • Nothing has any value other than the value we put on it.
  • Money is an exchange of energy between people.

Мерси на Вася, че сподели книгата с мен!

Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Човек може много. „Пенкелер“ е отживяла дума

IMG_5152

Не рядко пъти чувам „Е стига де, и от това ли разбираш“ или „Ама и с това ли се занимаваш“. Леко с подигравателен тон, укорителен, съмняващ се, обиден. Чувам да се говори така и за други хора. И намирам това за доста демоде мислене. Лимитиращо и говорещо само за тесния хоризонт на изказващия се.

Някъде в соц-а си мислех преди, но всъщност от първата индустриална революция, а дори и от преди това сякаш специализацията на човек, тясната специализация се е ценяла още и още и е била издигана в култ. Специализацията явно е тясно свързана с отнемане на всякакви други способности, интереси и възможности на човека, за да задобрее в основната си област.

Да де, в соц-а имаше понятие „всестранно развития индивид“ и това бе върхът на сладоледа и само в истинското социалистическо общество можеха да съществуват такива индивиди. Да бе да.

Днес обаче, да се мисли едностранчиво за човека е крайно неприемливо и обидно. Да му се слага един етикет. С което се изключва всичко друго, което той е. (Елиф Шафак говори много добре за това в този си TED talk)

Например един човек да е дамгосан с етикет „гей“ и да не знаем нищо друго за всички негови качества, умения, способности, емоции, сили. Защото за него се казва само „гей“, „гей“, „гей“. Същото се случва и с „учен“. Или пък „инвалид“. Или пък „многодетна майка“. (примерите за думи не са случайни и могат да продължат още и още)

От нас зависи дали ще си сложим само един етикет. Дали ще позволим да ни сложат само един етикет. Дали другите ще виждат само едно нещо в нас. Или ще ни виждат в цялото ни многообразие. Цветни. Многоцветни. Каквито всъщност сме всички ние, хората.

Познавам прекрасен бизнесмен-предприемач с голям бизнес с повече от 500 служителя, който е лекар-психиатър по образование.

Познавам чудна дама социален предприемач, преподавател, вдъхновител, която е юрист по образование.

Познавам строителен инженер по образование, който професионално е програмист от топ ниво.

Познавам Анжела, която е с ДЦП, но е актриса, написала е книга и днес танцува на сцената на театъра в НБУ (на снимката).

Познавам минен инженер, голям капацитет в областта си, който отглежда пчели и вади мед, а отделно от това пише фейлетони и комични истории.

Познавам майка на три деца, която е радио журналист, а в свободното си време доброволства по много каузи.

Познавам смела жена, която освен международно известен математик в БАН е един от най-ключовите хора в българоезичната енциклопедия.

Познавам театрален режисьор, който решава за лятото да е барман, защото иска да има и тази опитност, и се справя чудесно и с това, разбира се.

Познавам толкова необикновени и разнолики хора, за всеки от които мога да кажа, че са успешни не в една и две области. (Вероятно и ти се досещаш за още примери, нали? Ако е така, чувствай се свободно да споделиш в коментар)

Смятам, че хората го можем. Винаги сме имали сили и капацитет много по-големи от това, което показваме в честия случай. Но днешното време е още по-предизвикателно и ни прави още по-разкриващи възможностите си.

Благодарна съм, че съм в това време.
И ви каня всеки да намери още свои скрити сили.
И да ги развие и покаже на света.

Милена Радева: Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!

17629621_1496082123797919_7035097212022944432_n

Милена Радева е смел приятел, който никак не се бои да започне нещо ново, в напълно нова област. Така виждайки нужда и възможност тя се захваща с кодене за деца. Да, да, вероятно за мнозина това е голяма екстраваганца, която отдалечава децата ни от ….мммм много неща. Но аз смятам, че е фантастично децата да учат да програмират, да развиват умения, в добра среда, с нови техники и поглед към бъдещето. Затова и се радвам на инициативността на Милена да се занимава с

За програмирането от вчера и днес…
Моята първа среща с програмирането и компютрите беше преди доста време… в периода 1980-1985 г. /това си е в миналия век… /:-)… Тогава бях почти дете… е, тинейджърка де…
Първите персонални компютри, с които се запознах са вече музейни експонати… Ако не сте чували за Правец 8 и Правец 16, Google и Wiki ще Ви разкажат:-)… Първите си програми написах на Basic и забележете на хартия!
Да не забравя да спомена и за ЕИЦ /електронно-изчислителните центрове/, там се учих на Fortran и огромната машина разчиташе програмата ми посредством перфокарти:-) /и това е в музеиите/…
Алгоритмите/ блок-схемите обаче са актуални и днес! Е, сега по-модерно се наричат road maps. Но независимо от името са фундамент в кодирането /поне аз така мисля/…
Не станах програмист, но технологиите и компютрите са част от ежедневието ми, както в професионален, така и в личен план…

Преоткриване след 30 години…
След едно позакъсняло майчинство, след сблъсък с архаичната образователна система и в търсене на модерни платформи за нови знания за децата /които сега тръгват на учище, отговарящо на нуждите на съвремието/ от екрана започнаха да ми „намигат“ примамливи предложения за една нова грамотност. Така заведох любопитното си хлапе в Robopartans и малко след това в Coder Dojo България.
YES! Хареса му! На мен също. Тук технологиите за деца са разрешени! Нещо повече – насърчават тяхното любопитство и откривателство! Тук се добиват знaния за професиите на настоящето и бъдещето…

Да! Програмиране за деца – забавно и лесно като игра!
Преоткрих програмирането чрез децата и Scratch – блокчета, които се редят като пъзел и получаваш изненадващо забавни рeзултати… По този начин малчуганите могат да си сглобят анимация, игра, история, при това на много крехка възраст: 7-10 години… Забавяляват се и учат, дори не съзнават, че пишат код… Това постави началото на Програмиране за деца, забавно и лесно като игра!
Рабдотилници, в които добиваме знания по забавен начин.

Какво ли?
Как се направи анимирана поздравителна картичка със звук и персонално съобщение;
Как се рисува обект с основни геометрични форми и как се движи;
Как се измислия игра и как се реализира;
А всъщност …. съставяме алгоритми, пишем код 🙂

Къде?
Провеждаме занятия в малки групи /6-8 участника/ в споделени работни IT пространства, където децата усещат реалната работна атмосфера, в един офис на бъдещето.

Кога?
През уикендите; през ваканциите, в делнични дни… или когато Ви е удобно…

Милена е още по-смела и предлага:
Имате зала, служители с деца, които се чудят какво да ги правят в извън учебно време – ще дойдем при Вас
Образователна ваканция /за родители без отпуск и баби, които да ги поемат/
Индивидуални занимяния за много любпзнателн и сръчни деца…
и още много пъти по толкова хрумвания…
Споделянето на знания е истинско щастие в …
Попитайте на телефон: 0888 705 985

Ето едно видео от работата на децата в група с Милена.

Дайте по един лайк на CodingKids.eu тук

Гаяне Минасян за свободното училище и човечността

-окт-2015-e1478425865414-206x300И преди съм писала за Гая (цитат за лидерството), защото за мен тя е една от най-вдъхновяващите личности, които познавам лично. Гаяне Минасян е активист за промяна в образованието, страстен защитник на свободното образование и борец за свобода като цяло.

Как обясняваш накратко идеята за свободно училище?

Свободните училища следват програма и имат организация, която е независима от държавните регулации. Те са подчинени на ценностите и образователната философия на общността, която ги е основала – родители и учители. Затова и са много разнообразни. Във всички демократични страни в Западна Европа има такива училища. Възможността за основаване на такива институции произтича от конституционното и човешко право на родителите да избират образованието, което да дадат на своите деца. Един пример за такава страна е Дания, където близо 20% от децата учат в свободни училища. Първият закон, гарантиращ свободата за основаване на такъв тип училища там датира от 1850 г. Държавата финансира 75% от разходите на тези институции, без да упражнява контрол над дейността им отвъд изискването тя да е публична, да се преподава датски език и да се възпитават у децата демократични ценности. Качеството на предлаганите от тези училища услуги се контролира от родителите. През февруари 2016 г. НМР проведе Национална среща за свободно развитие на образованието с участието на датски гости, които представиха тази образователна система.

А има ли готови за това родители, по твоите наблюдения?

Родителите винаги активно търсят и са готови за нещо по-добро за своите деца. Въпросът е да установят дали демократичният или свободният подход към образованието подхожда на техните убеждения. В едно свободно общество е нормално не всички да харесват едно и също; родителите винаги ще имат различни разбирания за това кое е по-добре за техните деца. От тези, които са убедени в предимствата на свободното образование, зависи да печелят и информират хората, които споделят подобни ценности. Начинът да го правят е чрез личния си пример и с работата си по популяризиране на достиженията и опита в тази област.

Кой/ кои са твоите учители и вдъхновители за това?

Първият учител, чиито уроци дълго време стояха скътани, но непрочетени в мен, бе детето, което аз самата бях. Когато се родиха моите деца и още повече когато дойде време да тръгнат на училище, аз се изправих пред дилемата дали да загърбя изцяло тези уроци, или да ги извадя наяве и да се поуча от тях. Дали да се справя с претенциите, които образователната система предявяваше към моите деца без моето съгласие (след като бе оставила отпечатъка си върху живота на детето, което аз самата бях, без да пита за съгласието ми)? Или да й позволя да превземе времето и съзнанието и формира живота и на моите деца. Осъзнах, че ако позволя второто, ще се откажа от вярата в собствената си човечност; а оттам ще предам и красотата, уникалността, ценността и неприкосновеността на всяко човешко същество. Осъзнах, че ако не се изправя срещу тъмната страна на тази система, която лишава децата от радостта от живота и от могъществото на техните таланти в името на тяхното „образование“, аз не съм достойна за човечността, която ми е била поверена – както в мое лице, така и в лицето на децата ми.

Щом веднъж взех това решение, започнах да откривам подкрепа от изключителни автори, творци, учители и деца. Преведох книгите на мнозина, които ми върнаха увереността, потвърдиха уроците от моето детство и обогатиха мирогледа ми. Най-голям извор на вдъхновение и стимул да продължавам е обратната връзка от родители и учители, които вярват в човека и търсят пътища да са полезни за разкриването на неговия потенциал; хора, които осъзнават, че това може да стане само с отношение на дълбок респект, деликатност и удивление пред непознатата му същност.