в деня на детето ми се иска да помисля за това добри родители ли сме? и да поразсъждавам на глас. ще ми се да не се сещаме за децата си само на рождения им ден, Коледа или 1 юни. а да сме с тях, наистина с тях, не формално физически, а отдадени, загрижени, влюбени, забавляващи се, обичащи, усмихващи се ежедневно, т.е. всеки ден.

в деня на детето с болка гледам към младите майки, които не спират да пушат, докато носят детето си и после не го кърмят, защото е по-лесно. и които се събират по градинките не за да са с децата си и да играят с тях, а за да пушат и пият кафе с другите майки, обсъждайки цените по моловете и поредния сериал, докато децата им наоколо се самовъзпитават и израстват в самота.

в деня на детето с учудване  чувам за майки, които пускат децата си в биг брадър или пускат децата си да гледат биг брадър, вместо да поиграят с тях, пък ако ще и пред компютъра, но заедно, хора, които под оправдания от всякакъв вид, като например че нямат пари не завеждат детето си поне в парка или в планината, а го оставят на самотек из кварталните улици.

баба ми казваше „лесно майка се не става“, визирайки някои от по-трудните моменти от бременността. истината е, че наистина не се става лесно майка. няма идеална майка. но може би капчица повече старание, целувка сутрин на раздяла и вечер преди лягане, желание за разговор и споделяне и поне по едно искрено „обичам те“ всеки ден ще сложи повече усмивки на лицата на нашите деца. и така утре ще има повече усмихнати хора по улиците.

Follow