хей, здрасти.

знам, че си объркан точно колкото мен. нищо, че не го казваш и показваш. чудиш се защо се получи така. чудиш се до къде ще отведе. признаваш, пред себе си, че е лудост. следиш случващото се, нищо, че даваш вид, че не ти пука.

знам, че ти пука. защото си тук и нямаш път. защото и ти, като мен, си в кочината затънал и няма излизане. и дори да вдигаш рамене и да казваш, че нищо не можеш да промениш, че нищо не зависи от теб, дълбоко в себе си знаеш, че не е така.

чувстваш се като това дръвче – появил си се на неправилното място. нямаш шансове да оцелееш. но си тук. ти си тук и сега. и живееш, тук и сега. знаеш ли – има неща, които зависят от теб.

например това да гласуваш. мда, на онзи 12-ти май някак много те домързя да минеш до изборната секция. нямаше за кого да гласуваш. или пък гласува както винаги – за сигурното, макар да не ги харесваш тези. абе всички са маскари.

а сега – доволен ли си от резултата? харесва ли ти г-н Пеевски като депутат? а като шеф на ДАНС? не, нали?!нищо, че не го признаваш – ние с теб мислим еднакво.

скрил си дипломата за инженер дълбоко в чекмеджето. караш такси или зареждаш търговски обекти с минерална вода. а пееше Бийтълс, в училище, тайно. днес пиеш горчиво кафе и хвърляш фас след фас, докато събираш пари да изпратиш дъщерята да следва навън. и се надяваш никога да не се върне в родината-мащеха.

иска ми се пак да изгледаме заедно Коса или Обществото на мъртвите поети. иска ми се да възвърнеш смисъла, който поизгубихме из пътя. иска ми се дори да не излезеш днес на площада да отидеш да гласуваш на следващите избори. и ама наистина да не играеш да жмичка, а да помислиш сериозно.и може би някак ще отлепим. някак ще променим заедно нещата. няма да е лесно. но може би някъде след като завърши, дъщеря ти сама ще пожелае да се завърне. и тогава ще разбереш, че е имало смисъл. и тогава ще поплача с теб от радост. обещавам ти.

само заедно ще успеем. събуди се.