Софи от Foodie Boulevard е една прекрасна млада дама, която е вдъхновение! За първи път Софи организира след седмица нещо много любопитно – Щастлива храна за щастливи хора и реших, че ще е симпатично да си поговорим за това пред вас 🙂

Как Софи и храната като творческо-професионален път се намериха?
Краткият отговор е: от зор. Никога не съм искала храната да бъде в ядрото на моята професионална дейност, нито някога съм имала афинитет към готвенето. Образованието и професионалните ми квалификации са в тотално различни сфери – завършила съм журналистика и бизнес и съм работила в ИТ средите, но храната беше основна тема в живота ми още от детството. Прекарах повече от десетилетие в тихи, засрамени и неуспешни опити да се справя с хранително разстройство, което контролираше социалния ми живот и дефинираше самооценката и идентичността ми.
В крайна сметка ми писна да бъда роб на една зависимост към нещо, което за повечето хора е източник на приятни емоции и прекрасни преживявания. В поредния си отчаян опит да обезоръжа най-големия си враг, напълно неочаквано аз го превърнах в най-добрия си приятел. С времето осъзнах, че храната може да ти даде достъп до една необятна вселена, която няма нищо общо с яденето и готвенето.
Освен партньор в грижите за здравето, храната може да бъде пространство за творчество, инструмент за самопознание и механизъм за култивиране на креативност и абстрактно мислене. Винаги съм намирала тези неща за безкрайно интересни, а храната се оказа неочакваният катализатор, който ми позволи да съчетая всичките си страсти, интереси, желания, любопитства и ценности в един общ контекст.

Разкажи ни за началото на Foodie Boulevard? А къде си днес?
Foodie Boulevard се роди като кулинарен блог за здравословни вдъхновения през есента на 2015 година, малко след като едната ми баба почина неочаквано от рак. Блогът беше моят начин да се разсея от мъката и именно той ми помогна да опозная потенциала на храната отвъд храненето.
За по-малко от 5 години, Foodie Boulevard еволюира от безцелно хоби и опит за автотерапия в разрастващ се бизнес, който разработва продукти и услуги в контекста на храната, за да помага на деца и възрастни да развиват своята креативност и абстрактно мислене, а като приятен страничен ефект – да се грижат за здравето си с удоволствие.

Вдъхновението в ежедневието – къде го откриваш за себе си?
Постоянно и навсякъде – в подкастите, които слушам, в книгите, които чета, в комуникацията си с всякакви шарени хора от различни сфери на дейност и експертиза, в посещения на нови места.
За повечето хора е странно, че дейността на Foodie Boulevard е в контекста на храната, а аз ни най-малко не се вълнувам от кулинарни предавания, не чета готварски книги и не следвам професионални готвачи. Но за мен храната е просто един от езиците, на които комуникирам. Тя не е моят основен фокус.
Посланията, които споделям през нея, всъщност имат съвсем малко общо с готвенето и яденето и много повече с начина, по който човек възприема, интерпретира и използва заобикалящия го свят. Начинът, по който се отнасям към храната, е напълно сходен с фундаменталната ми философия за живота – винаги избирам любопитството пред предразсъдъците, куража пред играта на сигурно и креативността отвъд конвенционалните рамки.

Ако би могла да синтезираш всичко и дадеш 3 най-важни съвета за здравословно хранене днес кои биха били?
1. Никоя крайност не е здравословна, нито съществува понятие като универсално здравословно хранене. Човек трябва да търси баланса на всеки етап от живота си. Като във всяка друга сфера, в храненето балансът също е динамично състояние и изисква адаптиране според нуждите на организма и според възможностите, които обстоятелствата ни позволяват.
2. Единственият начин да създадем трайни навици за пълноценно хранене е да си го направим максимално лесно. Колкото повече усилия ни коства нещо, толкова по-голям е шансът много бързо да се върнем към старите си поведения.
3. Дори да съществуваше най-здравословен начин на хранене, ако поддържането му ни причинява хроничен стрес и тревожност, в крайна сметка организмът ни губи повече, отколкото печели.
Какво да очакваме от курса Практично готвене за заети хора и кой е поканен да се включи?
По време на курса участниците ще се научат да приготвят салата, предястие, основно ястие, десерт и закуска за общо 60 минути. Събитието е насочено към хора с много задачи за вършене, малко време за говене и напълно аматьорски умения в кухнята.
Поканен е всеки, който има динамично ежедневие и иска да приготвя вкусна и пълноценна храна бързо, лесно и бюджетно. Без значение дали човек е месояден, вегетарианец или веган, практичното готвене ще улесни живота му и ще му помогне да пести десетки часове от готвене и стотици левове от храна месечно.

И какво си пожелаваш?
Обичам да казвам, че докато печелиш чужди битки, винаги ще бъдеш губещ. Пожелавам си никога да не губя куража да се движа по собственото си трасе, за да продължавам да се състезавам в игрите, които сама създавам, колкото и неразбираеми да изглеждат те за околния свят, защото там се чувствам най-щастлива, осмислена и себе си.

––

Успех, Софи!

Това е Ом. Тя е прекрасна дама, която живее в Катманду и работи към www.volunteersinitiativenepal.org за насърчаване на женското предприемачество.

VIN са разработили изключително устойчива и широка мрежа от малки общности в различни части на Непал, в които жени (които по традиция в Непал не работят и са в силно неравнопоставено положение) изработват различни стоки, имат взаимоспомагателна каса и са като цяло създали прекрасен клъстер, с което дават сили и увереност и средства на над 500 жени. И Ом координира тези дейности.

Доброволци от различни места по света идват и обучават жените, помагат им в организацията и реализацията на идеите им.

Овластяването на жените (Women Empowerment) чрез обучение в правата им, разговори и образование на тема женско здраве (в това относително силно консервативно общество – не лека задача, писах тук за Сънджу), усвояване на различни умения, защита, изграждане на кооперативи, насърчаване на предприемачеството сред женските общности, превенция на трафика на жени – това са относително нови теми, които са изключително важни за жените в Непал.

Затова и се радвам на Ом, отдадена напълно на тази не лека задача и на организацията на VIN. Голямо Браво! за тях! Истинско вдъхновение са!

p.s. Скоро ще разкажа за друг техен конкретен проект.

Запознахме се с Ася Райкова на едно обучение в Гарбово за предприемачи. Разбрах, че е борбена, енергична, всеотдайна и усмихната, минала е път за себе си, който иска да сподели и с други жени. И ето, затова я поканих на този разговор в блога ми.

Как стартира Здрави заедно и каква е посоката ти днес и за 2020?
„Здрави заедно“ стартира през 2012 година на остров Тенерифе. Започнахме като дистанционна програма за по-добра физическа форма чрез изграждане на здравословни навици в храненето и движението. През 2013 продължих на живо в град Несебър, а от 2017 година комбинирам дистанционната работа със събития на живо.
Съвременната жена се нуждае от повече увереност и енергия, отколкото от постигане на отлична форма. Затова и посоката на „Здрави заедно“ днес е подкрепа за българските жени да изграждат начин на живот, който ги зарежда с енергия. Помагам им да се чувстват добре в тялото си и да се харесват.

Вече си майка – какво промени у теб майчинството и какво се промени по отношение на работата ти по Здрави заедно?
Станах по-търпелива, разбираща и присъстваща в настоящето. Научих се да ценя енергията си и да се грижа за себе си, така че да се грижа по-добре за другите. Започнах да си поставям приоритети и да не действам на всяка цена.
По отношение на „Здрави заедно“, майчинството ми помогна да разбирам по-добре жените, с които работя, както и да подхождам още по-индивидуално. Старая се да слушам повече, отколкото да говоря, и да посрещам нуждите на всяка една със съпричастност и загриженост.

Грижим ли се за телата си достатъчно и кои са трите най-често срещани грешки, които допускаме в тази си грижа?
Рядко срещам жени, които истински се грижат за себе си. Често си мислим, че го правим, но отдолу стои желание за бърза промяна и за манипулация на тялото.

Трите грешки:
1. Сляпо следваме масовото и популярното, без значение дали е добре за нас в дългосрочен план. Така прескачаме от едно нещо на друго, храним се и се движим по начини, които не ни харесват. Грижата за себе си не е нещо, което трябва да се принуждаваме да правим, а нещо, на което да се наслаждаваме.

2. Опитваме се да променим прекалено много, прекалено скоро. Промяната изглежда като война, за която нямаме сили в и без това пренапрегнатото ежедневие. Предпочитам да ползвам мирни, естествени подходи – с уважение към това, което сме сега и с удоволоствие и наслада от новите навици, които градим.

3. Разчитаме на някой отвън да ни каже какво да правим. Това е нежелание да поемем отговорност за своята промяна. Най-често го правим, защото сме изтощени и не искаме да мислим, или защото се страхуваме да грешим. Проблемът е, че няма как друг да знае кое е най-грижовното нещо за мен в този момент. Разбира се напътствията, подкрепата и споделянето с учители, специалисти и треньори е важно – но единственият начин да се променим устойчиво е когато това се случва отвътре навън.

Спорт, фитнес, диети – има ли формула, която препоръчваш?
Да : )

Уверено – да опознаем тялото и да разпознаваме нуждите му от хранене, движение и почивка. Това дава свобода и увереност, че във всеки момент правим най-доброто за себе си.

Умерено – да се научим да отговаряме на нуждите си (храна, движение, почивка) адекватно, без да изпадаме в изтощаващи крайности. Това помага да се освободим от самокритиката и да сме добре там, където сме.

Енергично – да се грижим преди всичко за добра енергия през целия ден. Енергията е показател за физическо и психическо здраве. Помага ни да останем в добър емоционален баланс, с висока работоспособност и да се чувстваме по-удовлетворени от живoта.

Ако сме породили любопитство у някои дами – как могат да те намерят и какво им предлагаш?

Страницата ми е zdravizaedno.com. Във Фейсбук ще ме намерите като Asia Raykova, а в Инстаграм като asiaraykova.
Можете да се запишете за бюлетина „Здрави заедно“, в който – освен полезна информация – публикувам подробности за предстоящите курсове и събития на живо с мен. Също така съм на разположение за безплатна 30-минутна консултация с всяка жена, която желае да обсъдим нейния индивидуален случай.

Пожеланието ти за всички читатели на моя блог?
Бъдете смели и поемете отговорност за своята промяна – отвътре навън. Живейте умерено и се грижете за себе си, за да имате енергия за хората и нещата, които обичате.

Запознахме се с Дими около Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята й е толкова любопитна и нетрадиционна, тя е смела да започне нещо ново без значение от възрастта, само защото силно вярва, че това, което прави е добро. Нямаше как да не ви запозная с Дими и нейните ръчно правени, сертифицирани, не вредни за човека сапуни. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да правиш био ръчни сапуни?
Преди около 4 години, на 50 рожден ден си дадох някаква равносметка … , мислех си, че природата край нас ни е дала всичко което ни е необходимо за да си решим някакъв здравословен или козметичен проблем. каквото било- било… трябва си по- осъзнато отношение към мен, децата, бъдещите поколения. Прочетох си съдържанието на козметиката, която ползвам и честно казано се ужасих. И влязох в сесия по химия, четене, учене, бъркане, проби…
Харесва ми да правя нещо с ръцете си и да чакам резултата – разни билкови настойки, отвари, извлеци, мехлеми…и някак си стигнах до сапуна. Всъщност реших да го превърна в бинес, след като съпруга ми каза, че супер… косата му не е била толкова мека от както е бил малък, мъжа на дъщеря ми я прати по тъмни доби да вземе сапун, че му свършил и няма да се къпе с купен сапун в никакъв случай, на сина ми изчезна едно много упорито кожно раздразнение….
Не се страхувам да започвам нов бизнес или да променям сферата на дейност, стига да ми е интересно и да виждам, че има потенциал от пазарна гледна точка, с бонус – естетическа наслада и здравни ползи за клиентите ни .

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Нашето не е промишлено, серийно производство. Когато формулирам рецепти гледам да съм в отлично настроение и физическа форма (установих, че това се предава на продукта). Продуктът, който искам да създам, го виждам как искам да изгежда, какви съставки и аромати да има или да няма, какво да е действието му и се започва…………. щипка от това… лъжичка от нещо друго…. малко… за цвят, за мекота… за … аромат…. и се получава крайния резултат.
Много увличащо е…, като се започне- няма спиране. И искаш, и още и още нещо да опиташ… Гордея се със себе си, че успях да се спирам, като мина здравословната граница на любопитството ми.
В известен смисъл си е магия. Във всяка партида влага човек собствената си енергия, емоции, любов. Усеща се дори визуално в крайния продукт. Те затова са толкова различни всички партиди.
Тайните ми не са в съставките (защото козметичния Регламент ни задължава да се обявят на етикета), по-скоро имам тайни в технологичния процес и в …щрак – щипката вълшебство, която добавяме към продукта 🙂

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Първо – годините ми. Бизнес риска в моя случай не е толкова във финансово изражение (защото инвестицията не е милиони), предизвикателство е да правиш нещо, което го няма да се произвежда в България (като например сапуните ни за бръснене).
Предизвикателство е пазара, нагласите, очакванията на потребителите.
Предизвикателство е да опиташ да формираш някаква култура или вкус – повечето хора са свикнали да миришат първо козметиката, а не си дават сметка че истински натуралната (чиста, без парфюми) няма силно изразен аромат.

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казала?
Миналага година 2019 през пролетта точно предприех конкретни действия по реализацията на идеята ми (след една мъничка забележка от семейството – че съм си избрала доста скъпо хоби). Издирих в нета оценител на козметични продукти (все пак човек трябва да се довери на професионалсти). Звъннах на първия, който ми „хвана око” и казах, че имам една мечта …. обясних си мечтата и зачаках отговора на специалистите. След няколко часа ми се обадиха с отговора – Госпожо, ние и вие заедно ще сбъднем мечтата ви!
Вече стях се познаваме лично и всеки път им казвам, че сбъдват мечти.
От дете майка ми, светла й памет винаги ми повтаряше Екзюпери – „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му”.
Та на всеки, който иска да почне нещо свое, бих казала да мечтае и да работи много за сбъдването на мечтите си. Понякога може и да не се получи от първия път, но всеки опит ще доведе до поне една стъпка на горе и ще се приближи към мечтата си.

Пожеланието ти за 2020?
За нас (екипа) си пожелавам: освен здраве разбира се, да видим произведенията си на най- търсените щандове за натурални продукти. Да успеем да нотифицираме и другите ни формулирани нови продукти и да ги предложим на пазара.
Да не се разпиляваме толкова в експерименти (които носят огромно удоволствие), а да се фокусираме в правенето на бизнес. Повече дисциплина не е навредила никому.
За всички нас: по-осъзнато ползване на природните ресурси, да не са (сме слагам в това число и себе си) агресивни и безотговорни консуматори. Да се грижим повече за собственото си здраве, с ползването на доказано натурални подукти и храна.

---

Ето ги във фб – за лайк и повече.

Ето и сайта им с всички продукти и красоти – ДжиВая – натурална козметика.

Браво Дими! С теб съм! Успех!

Камен е млад, пъстър, действащ, мечтател, планинар, цветар, предприемач, образован човек, който решава да се върне на село и да започне свое производство на цветя. Прави го със страст. С малки стъпки. Прави го. Все по-успешно (виж долу снимката).

Запознахме се с Камен Бакърджиев на обучение, което водих за комуникации за Академията за местни предприемачи на Rinker. Историята му ме плени и затова реших да ви запозная и вас с него. Ето, в това интервю:

Как се роди идеята ти да се занимаваш с цветя и да оставиш големия град?
Цветята са страст. Занимавам се с тях и ги изучавам още от дете в градината на баба ми на село, а малко по-късно и в университета, където придобих степен магистър Ландшафтен архитект през 2011 г. По препоръка на преподавателката ми по цветарство, бях назначен на позиция Технолог цветопроизводство в голяма столична оранжерия, където по-късно бях повишен в Мениджър. (бившата вече Озеленяване ЕАД) . Натрупаните опит и контакти използвах, за да разработим с приятел малките оранжерии в парк Врана. Исках обаче да погледна как е и от другата страна и се върнах стъпка назад като започнах работа като продавач-консултант в сектор Градина на голяма верига хипермаркети- дотогава партньор, днес- конкуренция. Научих повече за бизнеса и клиентите и решех, че съм готов да приложа знанията, работейки за себе си. Локацията избрах неслучайно. Тъй като смятам, че Камен-ът си тежи на мястото, а семейството е единственото, което безусловно те подкрепя, се завърнах в родното си село Орешник след 12 годишна изневяра със София. С малко спестени средства от последната заплата си построих малка оранжерия в двора на къщата си, в която произведох първите си цветя, които впоследствие успях да продам.

Магия ли е това? Имаш ли своите тайни?
Магия, страст и любов са нужни, за да създаваш живот. Засявам семена, треперя над бебета, отглеждам подрастващи и когато съм сигурен, че са достатъчно зрели и здрави, за да се справят сами ги изпращам при приемните им семейства. Именно погледът ми над цветята като живи същества, всяко със своите нужди и характер определят тайната на моя успех.

Кои са най-големите предизвикателства за предприемач като теб специално в този бизнес и по принцип?
Както казах, работя с живи продукти, които имат за цел да даряват радост, възпитание и култура. Това според мен е изключително отговорна задача. Като повечето малки предприемачи, стъпили на една от сцените, които винаги ще бъдат актуални, аз се сблъсквам и с конкуренцията, с която трябва да се съобразявам, за да бъда актуален на пазара. Лично за мен предизвикателство е да не загубя цветния си дух, обръщайки цялото си внимание върху печалбите. Всеки бизнес трябва да е в полза на обществото, не по-малко, отколкото в лична.

Къде могат да те открият хората и да видят прекрасните ти цветя?
Мога да бъда открит във фейсбук страницата ми „Цветята на Камен”, която за сега нямам особено време да поддържам, в групата „Цветя от производител/и”, където в сезона могат да разглеждат актуални снимки на произведените от мен цветя, както и на място в оранжерията.

За всеки, който сега решава да опита нещо свое какво би казал?
Бих казал: „Давай смело, лесно е!”. Пет лева в джоба, спечелени от собствен бизнес, в който гориш имат много по-висока стойност от десет, заработени като обслужващ чужда идея! Свободата, която собствения бизнес ти дава да изразиш себе си е безценна!

Пожеланието ти за 2020?
За 2020, освен здраве за мен и близките ми си пожелавам още повече цветя, още повече доволни клиенти и да не загубя пламъчето, което ми носи удовлетворение от бизнеса(работата).

---

Искрено желая успех на Камен!

Ива е сред най-засмените хора, които познавам! Преподава сугестопедия испански и прави този специален курс Испански за Камино в 7 ключа.

Ето какво казва Ива, че можете да научите по време на курса

Мога да ви науча да правите чудесна сангрия и то докато спрягате глаголи по испански. Шегувам се, досега не сме правили сангрия в курсовете ни, но защо да не опитаме?! Есперанса Верде де ла Монтаня (т.е. Зелената Надежда от Планината), това е сугестопедичното ми име, обожава сангрия.

Какво е по-различното при ученете чрез сугестопедия?

В сугестопедията имаме роли и нови самоличности, което подпомага пречупването на езиковата бариера и отпускането. От първия ден в курсовете по сугестопедия нашите курсисти си припомнят какво е отново да учат без да бъдат осъждани за допуснатите грешките.

Разликите са толкова много, че не знам дали няма да е по-лесно да разкажа за приликите. Методът на проф. д-р. Лозанов, създаден преди повече от 30 години, бива признат за най – ефективният и хуманен начин за изучаване на чужди езици от ЮНЕСКО. Сугестопедията e учене чрез преживяване. Процесът се подчинява на 7 закона. Първите три са свързани с етиката. Всичко започва с Любов. Човеколюбието е основата на общуването в курса. Следващият закон е Свободата. Всеки е свободен да се включи или не в предложените дейности. Увереността на преподавателя, че нещо необикновено се случва е третият ни гарант за успех. Това усещане поражда вдъхновение, което неусетно се пренася у курсистите. Следващата група закони са свързани с педагогиката. Имаме многократно увеличен материал, от 3 до 5 пъти, който се поднася чрез връзката част-цяло и цяло-част, т.е. всичко е част от контекст. Като да вземеш парченце от пъзел и да видиш мястото му в голямата картина. Всичко това се случва в хармония подчинена на златната пропорция, наречена още божествена. В курса тя се изразява в разделянето на времето и ритъма на дейностите. Седмият и последен закон е дело на проф.д-р Евелина Гатева, музата на д-р Лозанов. Женската нотка прави целия процес да бъде и красив. Гатева привнася класическото изкуство и естетика в сугестопедията. В учебните зали винаги има свежи цветя и красиви картини, а новите сцени (уроците) се четат на фона на специално подбрани класически симфонии, които стимулират паметта.

Какво не бива да очакваме от този курс?

Много от курсистите, които идват при нас казват, че искат само да научат езика и аз искам да науча български. Научаването на език не е еднократно действие, говорим за жив организъм, който се изменя непрекъснато и не мисля, че може да бъде доминиран на 100%. Ето защо сравнявам ученето с пътуване без крайна спирка. Стандартните сугестопедични езикови курсове траят 5 седмици, аз се занимавам с испански от 15 години, от 7 го преподавам и не твърдя, че съм достигнала финала на това пътуване. За 2 седмици, колкото трае курсът “Камино”, можем да се подготвим за онези типични ситуации, които са свързани с пилигримското ежедневие. Да придобием езикови умения, да си поръчаме храна, да се настаним в алберге (така се наричат пансионите, в които нощуват поклонниците), да се ориентираме във време и пространство, да споделим какви са климатичните условия или нашето настроение, да посетим местните забележителности и да научим интересни факти за испанската култура. За по-малко приказливите това е напълно достатъчно и да заживеят в Испания. Курсът е подходящ и за хора, които пътуват в испаноговорящи страни, макар основата му да е Камино, много от ситуациите са сходи с туристическите нужди.

Какво е Камино и защо испански за Камино?

Камино е мрежа от поклоннически пътища в Испания. Път от пътечки със средна дължина 800 км, всяка от които води до мощите на Свети Яков. Макар да е започнал като религиозен, малка част от хората, които го изминават имат религиозни подбуди. Някои тръгват, за да останат насаме със себе си или да го намерят това “себе си”, други за да срещнат някой друг или просто да се откъснат от натовареното ежедневие, всеки има своя личен мотив. Предполагам, че причините за изминаването на Камино са колкото са и хората, които поемат по пътя, а те са близо 2 милиона годишно. Камино е една от неизживените ми мечти и потърсих своя път към Сантяго, именно чрез това, което обичам да правя. Написах учебник и езикова програма, които да са като моята първа крачка по Камино. Казват, че пътят на пилигрима започва от вратата на дома му, аз смятам, че започва от сърцето. Освен това местните рядко говорят чужди езици и понякога това създава големи трудности в комуникацията. Мои познати, изминали Камино, са ми разказвали истории, в които малките думички на подходящия език спасяват ситуацията. Затова вярвам, че основни фрази и базисен испански са нужни за Камино почти колкото удобните обувки.

Още подробности 

Курсовете ни се провеждат в една среда, която се доближава до картина на класически автор. За това допринася и интериорът на невероятна къща на ул.“11 август” номер 10 – Сугестопедична къща “7-те ключа”. Всеки е добре дошъл, за да се разходи из красивите стаи, които напомнят за някогашна красива София и да разгледа прекрасните картини от изложбата, която краси стените. Освен курсът “Камино”, домът на сугестопедагозите предлага още курсове по английски, италиански, немски, руски и български за чужденци. 

Ура за Ива и този курс! Успех!

Дайте по един лайк тук и се запишете – дори да не направите Камино ще ви е полезно!

Има такива хора – млади, красиви, борбени, които променят, макар и с малки стъпки, но с голямо упорство и постоянство средата ни, местата ни, живота ни. Такава е Сребрина от Фондация Генерация, която прави чудеса в Лом, за да насърчи момичетата там в предприемачество. И успява!

Моля разкажи ни за това как с фондацията ти работите в последните години за насърчаване на жените-предприемачи?

Женското предприемачество влезе като тема в работата на фондация „Генерация“ през 2018 г., когато за първи път работихме по програмата wENTPower в Лом. В пилотното издание, подкрепено от Българския фонд за жените, помогнахме на 10 млади жени и момичета с разработване на бизнес плана им, с осъзнаването на предприемачеството като възможност за подобряване на живота им, за постигане на финансова независимост и в крайна сметка – за така модерното „овластяване“. Две от момичетата получиха стипендии, с които ще се включат в Предприемаческата борса на фондация „Каузи“ в София на 19 ноември, където ще могат да търсят финансиране за реализиране на идеите си. Между другото, до 6 октомври всеки, който има предприемаческа идея, може да кандидатства за участие в Борсата на „Каузи“. Нашите момичета прескочиха етапа на предварително кандидатстване и получиха правото да се срещнат с потенциални инвеститори, като ние покриваме разходите им за път и престой в София.

Благодарение на дарителска кампания успяхме да подкрепим с малка сума за закупуване на материали Мони – професионална гримьорка, която трупа все повече доволни клиентки.

От началото на годината работим по нова инициатива за материално подпомагане на женското предприемачество като този път сме разшири в още няколко града в Северозападна България – Видин, Враца и Монтана. За Фонда, който в момента организираме, се надявам да имаме възможност да разкажем, когато сме в по-напреднал етап.

Защо Лом и как се случват нещата в Лом?

Лом, както може би се досещате, е моя лична страст. Аз и семейството сме свързани с града. Разстоянието между Лом и София е 160 км. Пътува се 2 часа и смятам, че е възможно и достъпно добрите инициативи от столицата да се пренасят и на Северозапад дори не само в Лом.

На място има глад за интересни инициативи, хората, особено младите, не са по-различни от тези в Хасково или Русе. А предприемачество е решение, което е приложимо в условията на града и региона и затова не мога да кажа, че нещата се случват лесно или трудно. Може би ни е по-лесно от гледна точка на това, че там всички се познаваме и информацията безпроблемно стига до тези, за които е предназначена.

Кои са основните предизвикателства при работата по подобни инициативи?

С фондация „Каузи“ отдавна работим по темата предприемачество в София, но все повече и в много градове извън столицата. Бяхме готови за всичко, с което ще ни се случи в началото на wENTPower в Лом. Знаехме, че ще е трудно да започнем да говорим по тема, която досега не е влизала в полезрението на общността там, че ще трябва тепърва да си пробиваме път, за да стигнем до тези, на които ще бъдем полезни. Наложи да се да влезем и в ритъма на града, за да организираме обученията в периоди от годината и от деня, които да са удобни за повече хора. В началото „женско предприемачество“ звучеше странно и ново, но активните дами в града веднага грабнаха идеята и я превърнаха в чудесна инициатива. Сега нещата са по-лесни, защото вече имаме резултати, с които да се похвалим.

В какви посоки тръгват проектите / идеите на момичетата – предприемачи от Лом?

Бизнес идеите на момичетата са свързани с техни хобита, умения или с ресурси, с които разполагат. Например една от тях, която ще участва на Предприемаческата борса, разполага със сграда в едно от селата, през които минава пътят за София. Преди сградата е била ресторант, след това е претърпяла пожар, а сега тя иска да я превърне в място, в което да се провеждат младежки лагери. Екологичната тематика също е интересна за жените-предприемачи. В града има силно еко-общество и има проекти за рециклиране на материали, които дори са в доста напреднал етап.

Опитваме се да накараме момичетата да мисля все повече за онлайн базиран бизнес, за да могат да излязат извън Лом, където пазарът е малък.

Има ли митове, свързани със Северозападна България и развенчават ли се вече част от тях?

Има митове и особено силно това си пролича в началото на проекта wENTPower. Беше ми забавно да виждам погледите на хората, които за пръв път чуваха в едно изречение „женско предприемачество“ и „Лом“. Особено на тези от тях, които никога не са стъпвали в града.

Всъщност Лом наистина е част от най-бедния регион в Европа, наистина селата се обезлюдяват, младите хора отиват в чужбина или в по-големи градове. Но все пак в града избират да живеят и млади хора, да отглеждат децата си, те са неизползван потенциал и заслужават същата подкрепа, със същото качество като всеки един човек, живеещ в центъра на София.

За който чете това интервю и се заинтригува да помогне – как може?

Момичетата се срещат със същите предизвикателства, с които всеки начинаещ предприемач и затова имат нужда от подкрепа. Голямата част от идеите изискват малка инвестиция, за да се реализират. Всеки, който може да помогне безплатни стоки или услуги, може да се свърже с нас на office@generation-bg.org. Като всеки бизнес те се нуждаят от създаване на онлайн идентичност, оборудване на офис или търговски обект, софтуер и хардуер, финансови, юридически, маркетингови услуги.

Какво си пожелаваш и какво пожелаваш на хората от Лом?

На себе си пожелавам ентусиазирани жени и момичета-предприемачи, които валидират усилията на всички, които работим по тази кауза. А хората от Лом искам да не забравят, че в града е създадено първото читалище. Там е създадено и първото женско дружество. Основателките му още преди повече 160 години са осъзнали, че благотворителността не е най-ефективният начин за решаване на проблемите. Затова те са работили за насърчаване на образованието сред момичетата. Имаме нужда от същия системен подход и смятам, че нещата ще тръгнат нагоре.

---

Можете да научите повече за тези супер хора и какво правят, както и да помогнете с доброволство или финансово – повече на сайтовете на Генерация Generation-bg.org и Каузи Kauzi.org

Хубави неща се случват и промяната в образованието е ход! Ето поредното доказателство!

Как възникна идеята за Академия „Никола Тесла“?

Отдавна мечтая за образование, което вдъхновява и дава нови хоризонти на децата, помага им да израстнат и да постигнат мечтите си. Това струва ми се е мечтата на всеки родител. Но Академия „Никола Тесла“ щеше да остане само блян, ако не бях срещнала прекрасните деца от СМГ и не бях усетила подкрепата на родители им. Започнах предпазливо, с резерви, но тяхната енергия, жажда за знания и необятно детско въображение ме плениха! С програмирането се справят чудесно,  дори им е по-лесно отколкото на някои студенти. Децата в тази възраст учат с лекота. Пред тях няма дигитални бариери. Те са отворени за знания и готови да преоткрият и пресътворят света. Как да не им дадеш всичко от себе си?

Академия „Никола Тесла“ е много повече от сбъдната мечта. Тя родена от моя непоправим оптимизъм и от здравия разум на д-р Марияна Райкова. Двете заедно имаме над 17 години опит като университетски преподаватели, и двете имаме успешни кариери в ИТ индустрията преди това, и двете имаме деца и знаем пред какви предизвикателства са изправени родителите. А екипът ни расте всеки ден.

Кои са основните акценти в програмата на академията?

Ние учим децата да разбират и управляват компютрите. А те в скоро време ще бъдат повече от хората на Земята. Владеенето на поне един компютърен език е необходимост в дигиталния свят, подобно на владеенето на ангийски език за работа в международна среда. Колкото по-рано започнат децата да учат този чужд език, колкова по-лесно ще им бъде.

Ние учим децата да програмират на С++. Той позволява работа на различни нива на абстракция.  Започваме от основите на езика, през алгоритми и структури от данни, обектно-ориентирано програмиране, шаблони, архитектури на системи за съхранение и обработка на информация до професионално програмиране. Мечтаем някой ден да създадем и инкубатор, където младежите от академията да създават собствени стартъпи.

Кой е поканен – какви ученици ще влетят в Академията в началото на октомври?

Всеки ученик е добре дошъл. Ние разделяме децата по възраст и по знания. Използваме познатото разделение за езикова подготовка – А1 (напълно начинаещи), А2 (базови познания), B1 (напреднали), B2 (усъвършенстващи езика) до C1++ (кандидат-професионалисти).

За най-запалените деца от трети до шести клас сме организирали специални занимания по състезателна информатика с проф. Красимир Манев.

Имаме изнанада и за гимназистите – от 10 септември ще стартира прием за четиригодишно обучение Computer Studies, което да ги подготви за кандидатстване в най-желаните специалности във всеки технитески универститет. Съвсем скоро ще обявим условията. Тази програма е уникална за нашите ширини и е рожба на прекрасното ни сътрудничество с iStudy.

Какво ви очаква и какво да очакваме?

Очаква ни една прекрасна нова учебна година. За нас е привилегия да работим с децата и да им помагаме да развиват интересите си и уменията си. Времето им е безкрайно ценно и трябва да се използва градивно, ползотворно. За това и очаквайте Академията да се разширява и да предлага нови и нови съботни тематични занимания. Планирали сме ИТ английски и немски, физика за компютърни игри и симулации, електроника, приложна ИТ математика и разбира се – дигитални изкуства. Ще имаме и занимания за деца и родители. Надяваме се да се превърнем в любимо място за малки и големи.

Как се променя обществото ни и готови ли сме за нови постижения в технологиите?

Новите технологии ни предоставят нови възможности и така е било от как свят светува. Новите възможности ни поставят в нови ситуации, за които обществата ни нямат отработени модели и правила за поведение. Ние, децата ни и децата на децата ни ще трябва да търсим и насърчаваме използването на нововъведенията за подобряване на качеството на живота на хората. В крайна сметка дигиталните технологии са поредната стъпка на човечеството, но едва ли са последната.

Превръщането на технологиите в източник на нанеситно, безпаметно удоволствие е безотговорно разхищение на време и огромна заплаха, аналогична на пристрастяването към наркотични вещества. От друга страна, същите тези технологии, ни позволяват да носим съкровищницата на цялото човешко знание в джоба на дънките и да можем да се докоснем до него във всеки един момент. Мисля, че като общество все още не разбираме напълно и не сме готови да предпазим децата си от заплахите на дигиталното и виртуалното. Искрено вярвам, че не можем да бдим на тях непрестанно, а трябва да ги научим да се справят сами – да разбират новият дигитален свят, неговите принципи и правила и да могат да се възползват от невероятните му нови възможности, да сбъдват своите мечти.

Хайде, дайте по един лайк във фб за Академия „Никола Тесла“ 🙂
А от мен – пожелание за успех на начинанието!

Анелия и Нина са двете активистки, които се опитват да съживят малкото китно селце край Дунава – Долни Вадин. Селото е много старо, за него се споменава в различни хроники още от 1600 година. Днес е останало с едва около 100-150 души. Лятото е живо, зимата – трудно. За да опитат да оживят – инициират Село назаем. И за това си говорим с Анелия в това интервю. Тя е прекрасна – вдъхновение, действие, изобретателност и истински родолюбец, вероятно от най-истинските, които познавам. Когато върви из селото и види пластмасова бутилка нейде – навежда се да я вземе. Двете с Нина кандидатстват по различни проекти, за да докарат в годините активисти, доброволци, художници, за да освежат селото и помогнат на възрастните хора да се подготвят за зимата. Затова и я поканих да си поговорим. А видях всичко с очите си, защото бях на това приказно място и ви каня да отидете и вие!

Как възникна идеята за „Село назаем“?
Село Долни Вадин е едно от многото затихващи села в България. Намира се в пограничен северозападен район по поречието на р.Дунав с население 140 жители, предимно хора от третата възраст – 80% живеят сами. Голям процент от тях имат нужда от помощ. Според статистиката този район на България е най-бедния и обезлюден. Отдалечеността от областния град – Враца(120 км) и от общинския център – Оряхово (35 км) прави селото изолирано от редица услуги. В същия момент Долни Вадин е едно тихо, спокойно и живописно място, където човек може ефективно да си почине от забързаното ежедневие. Напоследък се забелязва все по-засилен интерес от млади хора към живота (почивката) на село. В разговори с тях, те ни споделят, че са привлечени от селото най-вече заради спокойствието и тишината, чистият въздух, реката, характерната кухня, отзивчивостта и общуването с местните хора.
Идеята възникна още към края на 2014 година, но ни трябваше година и половина, за да я избистрим и да се „престрашим” да реализираме такъв проект. Много пъти група съмишленици коментирахме, обсъждахме, предлагахме, докато стигнем до формàта на „Село назаем”. Идеите бяха разнородни – фестивал, празник, уъркшоп, тиймилдинг…, но в крайна сметка избрахме да дадем селото си назаем за няколко дни на доброволци от града, които не са имали възможността да се докоснат до българското село или ако някога са ходили на село, почти са забравили как протича животът там. Ето защо през 2016 г. дадохме селото си „назаем” на градски доброволци, които да погледнат селото през техните очи и да ни дадат визия за развитие.

Разкажи какво е различното тази година, когато организирате 4-то издание?
Всяка година фокусът на проекта е различен. През 2019 г. за пръв път „Село назаем” се прави за пет дни (Първи и втори сезон бяха за 10 дни. Третото „Село назаем – училище по живот” беше само експертно). В четвъртото издание одобрихме 19 градски герои /това е основната група/, като тяхната задача беше да помагат не само в домакинствата, в които живеят, а и на възрастните хора в махалата. При пристигането им те получиха график с дейностите за всеки от дните, като сами трябваше да открият на кои възрастни хора да помогнат. Връчихме им карти със места и забележителности на Долни Вадин, като те сами трябваше да открият и да се снимат на обекта. На няколко места ги очаквахме, за да разкажем историята за даденото място. Освен основната група има предвидени и няколко посещения на експерти в „Село назаем”. Тяхната цел е да помогнат на читалището като организация. Да дадат експертното си мнение по различни въпроси. Да обучат нас, колеги и ентусиасти решени да заредят промяна в населените си места.

Как е възможна промяната в малко село, като Долни Вадин?
Всяко населено място се променя. Това е необратим процес. Дали към добро или лошо е въпрос на избор на хората, които живеят в него. Като всички малки селца в България, Долни Вадин се топи. Ако скръстим ръце и гледаме безучастно отстрани, процесът ще е главоломен и след 2,3 години селото ще е” мъртво”, ако и да има хора в него.Всъщност това важи за всяко населено място. През последните 10-12 години група хора сме се заели да работим за Долни Вадин и да го държим живо, чрез различни инициативи, кампании и проекти. Искрено вярвам, че тепърва малките селца ще се възраждат и ще се преоткриват от градските хора, защото това спокойствие, тишина и природа го няма в градското забързано ежедневие. А тук на село времето тече по различен начин. Тук можеш да ходиш бос на воля, да си позволиш да си свободен и независим, да се радваш на малките неща и да получаваш внимание и уважение от местните. Промяната на едно село много често може да дойде отвън. Ето „Село назаем” променя селото от добротворци, дошли от различни краища на България, които се състезават за място в проекта, готови да оживят Долни Вадин, дори и за няколко дни. Нестихващият интерес към проекта ни дава надежда за българското село, а успешните 4 сезона ни убеждават, че пътят е правилен. Само за тазгодишното издание само за 10 дни /колкото траеше записването/ се записаха 46 доброволци, готови да помагат на възрастните хора в Долни Вадин.
С проекта „ Село назаем” подобряваме жизнената среда на възрастните хора, като ги срещаме с различни хора, които постоянно живеят в града и нямат връзка с българското село. Така разнообразяваме сивото ежедневие на хората от селото и им осигуряваме възможност да участват пряко в проекта и така да се почувстват полезни и значими. Вдъхваме им частица надежда, че селото ни не е забравено. А така и те да компесират липсата на деца и внуци, които живеят далече или в чужбина и „все нямат време за нас”. От друга страна популяризираме малкото населено място, като възможност за пълноценна почивка, ползвайки природните дадености и тишината, която Долни Вадин предлага.

До момента сме показали, че инициативата е устойчива във времето и дава добри резултати. Ефектът е двупосочен. От една страна възрастните хора с нетърпение очакват срещите с градските доброволци, за да споделят своите преживявания, спомени, надежди и очаквания. От друга страна доброволците идвайки на село, помагайки на хората тук, общувайки с тях се обогатяват и разтоварват психически от забързаното градско ежедневие.

Проектът е от голямо значение за с.Долни Вадин. Това е един обмен на доброто. Една стъпка към подобряване живота на село, към по-смисленото остаряване на възрастните хора и към осмисляне на ценностите от страна на младите. Сблъсквайки за няколко дни хората от града и селото, младостта със староста, материалното с духовното богатство, бетонът с природата, напрежението със спокойствието, ние провокираме интереса на много градски хора вече няколко години. Фактът, че интересът расте и все повече хора намират смисъл в доброволчеството на село е един добър показател за значимостта на проекта. А този модел може да се приложи към всяко малко българско село, във всяка точка на България.

Ако някой иска да помага – как може да го направи? От какво имате нужда?
Има различни начини човек да помага на едно малко северозападно село. Винаги може да дари средства на читалището, които ще се използват за инициативи, свързани с подобряването на средата в Долни Вадин; може винаги да дари своето време за помощ на възрастни хора; може да се включи по време на акции за почистване крайбрежната ивица в района на селото; може да пише за Долни Вадин и така селото и районът да стават все по-популярни; може да даде ценни идеи за бъдещи проекти и да участва активно в тях и още много начини, за които ние сме отворени.

От къде намираш сили и вдъхновение за всички тези прекрасни дейности, който организирате една след друга?
Животът ме е срещал и среща с много лъчезарни хора, от които можеш да черпиш вдъхновение. Вдъхновяват ме и искрящите очи и разговорите с местните, когато заедно сме направили поредната инициатива и те са доволни от това. От една прокрадваща се сълза от благодарност. И не на последно място – от инат. А той ми е нужен, за да не се отказвам. А вярвайте ми, има много препятствия, на които трудно се отстоява.

Кое ти носи радост в ежедневието?
Малките неща : песента на птичетата рано сутрин; глъчката на лястовичките, свили гнезда на читалищните прозорци; изгревът, залезът, Дунав; сутрешният поздрав с колегата; радостните новини за успехите на децата; срещата с много позитивни, знаещи, можещи и завладяващи хора и най-вече свободата да живея на село.

Какво казваш на всеки, който не вярва, че промяната е възможна?
Казвам, че докато не опиташ, няма как да знаеш. Научила съм се да вярвам не на думи, а на дела. Делата правят промяната – не думите. И още нещо: „Една птичка пролет не прави”- ако някой си мисли, че може сам да промени нещо е в голяма заблуда. Нямаш ли съмишленици, с които заедно да преминете и през провалите и успехите, няма как да ти се получи. И може би затова не симпатизирам на хора, които парадират с първо лице единствено число.

И какво пожелаваш на Долни Вадин?
Пожелавам на селото си още много поддръжници, доброволци, симпатизанти и приятели, които да продължават да променят Долни Вадин, за да остане на картата на България.

Един от хубавите проекти, един от многото, е новата беседка, изградена със съвместни усилия и дарения, която се намира на брега на Дунава, между Горни и Долни Вадин. Пред нея има и малка къщичка за свободен обмен на книги. Непременно посетете и носете да оставите някоя книга 🙂