Юрт & Русенфелт: Човекът, който не беше убиец

FullSizeRender

От години не бях чела криминале, признавам. И все пак Човекът, който не беше убиец – Първа среща със Себастиан Бергман на Юрт & Русенфелт ме очарова.

Много заплетена. С доста пластове. Северна. Интригуваща. Човешка.

Себастиан Бергман е психолог, въвлечен по силата на случайността в разплитането на убийство в малкото градче Вестерос. Екстравагантен особняк, вълк-единак, той все пак успява (разбира се) да разплете плучая с човека, който не е убиец.

Макар и средна по обям книгата се чете бързо и с лекота. Действието те повежда и не те оставя преди да го завършиш.

Очаквам и следващите в поредицата Северно сияние на издателство Ера.

За ваканциите – искрено и лично.

Ваканциите са важна част от образованието, образователната ни система и времето на децата ни, а с това и семейното. И, за мен, е време да бъдат преосмислени. Тук чувам целия неводолен глъч на учители, директори, училищна администрация, загрижени родители, ученици.

И все пак.

Ваканцията от средно 15 юни до 15 септември е три месеца! Уау! Тя е направена с оглед лятната работа на полето, каквато е имало мноого отдавна и не е преосмисляна от вероятно минимум 30-40 години. В допълнение детският труд днес е напълно изключен (формално има опция, използва се от 0,05% от учениците възможността да поработят лятото). В допълнение родителите имат по 15 дена отпуск. И такаааа

Едно време нямаше Интернет. Телевизията започваше в 17 ч с новини и беше скучна. Нямаше летящи коли и пласьори. Играехме на улицата до здрач. Без сантимент по соца, само към онова безгрижно детство.

Днес децата най-често са „паркирани“ при бабите. В някоя панелка, а при по-голям късмет (за жалост все по-рядко) – на село. За три (!!!) месеца. И също толкова често пред компютъра нон стоп. Или в скука.

Да, време е да преосмислим ваканциите. А?

най-дивите плажове по черноморието ни

p8230048

една бърза разходка от север на юг без претенции да покрие съвсем всички диви места, но поне основните

Камен бряг всъщност си е бряг, каменен бряг. няма плаж, но това не е минус. вълните се разбиват шумно в огромните скали. водата е кристално чиста. мястото е уникално, диво, но в последните години все по „питомно“ и населено. идеално за посрещане на джулая, за лов на миди и рапани, за нощ на открито с приятели и … за самоубийство. да, на това място има рекорден брой некролози. много каменен и далеч.

Калиакрия има един великолепен скрит плаж, намиращ се под строящото се в момента поредно голф игрище. ресторантът на плажа е кокетен и арт, на самия плаж има от модните шатри за полягване и други, а напоследък се случват и доста любопитни събития на този плаж. за жалост малко отдалечен.

Шкорпиловци има най-безкрайната плажна ивица. пясъкът е перфектен и чист. банските не са задължителен атрибут. няма капанчета наоколо, нито много опънати палатки, което прави мястото наистина много чисто (все още). по скромното ми мнение в северния си край, към Камчия е най-дивото и чисто място по родното черноморие през този сезон. снимката е от там.

Карадере е другото традиционно хипарско място по морето ни. проблемът е, че се пренасели, замърси от боклуци след заминаващите си палаткуващи. пътят, особено след дъжд е твърде офроуд. иначе прекрасно кътче.

Иракли – меката на хипарите вече далеч не е това, което беше. пренасели се. големите полемики ще се застрои или не май се решиха за момента естествено покрай кризата. от всички подобни места това е най-облагородено с кръчмички, бунгала и места за зареждане с бира. а и най-достъпно откъм път. личните ми впечатления са пряко свързани с множество оси и оставят това място извън списъка ми с любими, макар плажът сам по себе си да е красив.

Маслен нос е новото откритие. плажът е съвсем малък, но божествено красив … ако ги нямаше хората. за жалост доста са го надушили. достъпът е или по вода или по ужасен път не малко километри и време, но си заслужава. наистина чиста вода, плаж от мидички, все пак и с фасове. има много добро капанче с готвач-мераклия, който предлага около 10 вида прясна черноморска риба приготвена както си трябва. в горичките наоколо има също палаткуващи, които, както е тръгнало, след година-две ще превърнат мястото в традиционната, позната от другите места мръсна картинка.

Синеморец и по-скоро устието на река Велека също може да се похвали с хубав плаж, чиста и топла вода. става дълбпко веднага, така че е малко опасно за деца. скалата дава добра сянка за прикритие в жегата. любопитна е опцията да се отиде на плажа с лодка по Велека. за жалост и този плаж е пренаселен и пълен с фасове и други по пясъка.

Силистар въпреки, че е толкова отдалечен е супер пренаселен тази година, защото казали по телевизията, че това е мястото с най-чиста вода по черноморието ни. факт. наистина водата е кристално чиста, а защото е достатъчно на юг – и много топла. заради залива доста навътре е все пликто, което го прави OK за деца. плажът е голям и въпреки това не успява да побере всички желаещи. има капанче на плажа, където може и да се хапва. в горичката наоколо освен палаткуващите има доста конски мухи, които хапят здраво.

общото за всички:

с всяка изминала година – по-населени
с всяка изминала година – по-мръсни
като цяло – трудно достъпни
всичко, казано тук като критика на родните места за почивка на морето важи и за тези места

за финал – както казват Петър и Анатолий от сайта, посветен на българските плажове – „Хората са виновни, че плащат за унищожението на природата и стимулират престъпниците да строят още и още. Всеки трябва да прояви разбиране – идете в Гърция, Турция или някъде другаде на хотел и спасете Черноморието. Иначе, един ден искате или не, ще трябва да ходите в чужбина на море…“

приливи и отливи

след време на сгъстена, усилена работа и много проекти след завършването им следва дупка, почти равна на черната
добре е, че живоотът е низ от приливи и отливи

утехата ми тези дни – Изворът на Айн Ранд, ще пиша подробно, когато прочета и последната 830-та страница