2015-та цена на човек от консолидираната фискална програма на Република България

10438355_10152801447796072_177682892528377321_n

Ето каква е цената, която всеки от нас тук ще плати през идната година. Цифрите са повече от шокиращи!

Всеки от нас ще плати общо 4579 лева, от които:

  • за пенсии, социални помощи и обезщетения – 1577 лв или 35% от сумата
  • 410 лева за отбрана и сигурност
  • 244 лева за администрация
  • 122 лева лихви по стари дългове
  • 77 лева за култура и спорт
  • 26 лева за наука
  • 425 лева за образование

Не знам как е при вас, но мен тези цифри не ме оставят да стоя спокойна. Чудя се какво ли би било, ако давахме за администрация 77, а 244 за култура и спорт, или още по-смело, ако заменим сумата за наука – 26 лева и добавим тези 410 освободени за наука и образование …

Може да прозвучи жестоко, но 1577 лева за пенсии, социални помощи и най-вече за обезщетения … ако чрез наука, образование и култура се понижи безработицата сигурно обезщетенията поне биха били по-малко …

Не харесвам многоточията, но в случая бих могла да ги заменя само с много удивителни, което съвсем не ми е присъщо. Надявам се на всички ни е ясно, че е нужна промяна. И то веднага. И тя зависи само от нас – от теб и от мен.

Благодарности към Института за пазарна икономика за просветлението!

„баби реститутки“

повечето хора гледат „с лошо око“ на тези, които реституираха свои имоти и имат доходи от рентиерство. честото отношение е „мани го тоя бе, реститут“. особено любими са „бабите реститутки“.

сбъркана работа. много наподобява на отношението към бизнесмените и бизнеса като винаги „нечист“, измамен, изеднически. у нас. по андрешковски.

естествено е по-заможните хора да не са любимци на масовата публика. но е добре същата тази масова публика да знае малко повече. хората, които с трудности успяха да реституират свои имоти са изстрадали хора, на които насилствено са отнети имотите им през мътните години след идването на „социализма“. в името на равенството. да бе да. нека всички, които днес се подиграват или завиждат на „бабите реститутки“ и техните внучета се замислят как биха се почувствали, ако някой нахлуе в дома им и ги изгони и каже „това вече не е твое, то е на народа“.

хм.

не на боклуците за Коледа

IMG_8495

по времето на свръхпроизводство и свръхконсумация Коледа и всеки повод да се купи боклук, който ще има живот между половин и един час – перфектно. едните правят боклуци, другите дават пари, консумират, изхвърлят и отново.

това време на нерационалност отминава. защото идва времето на трезв поглед към природата, към планетата, към себе си. само че тук сме малко назад, защото в нямането, нямането с години и внушението за това нямане изведнъж магазини за боклуци по 1 лев ни се струват истински пещери със съкровища и купуваме, изхвърляме, купуваме, изхвърляме. изкушението е голямо. окото – ненаситно.

процесът на себеутвърждаване чрез купуване се развихря еднакво силно и при неща за лев и при неща за 50 лева и при неща за 500. често купуваме по инерция. без да се замислим. когато купуваме на децата си голям камион всъщност запълваме своите детски нереализирани коледни желания. избираме големия камион, а детето би се зарадвало и на малкия, с цена 1/3-та от другия.

и все пак мисля, че 2011-та вече е време за практичните подаръци. не тези, които ти подаряват, практични са, но захвърляш в шкафа. подаръците по списък, индивидуално за всеки, нещо което харесва, обича, ще влезе в употреба веднага и ще зарадва човека. в този порядък според мен са и самоделните подаръци, които може да са малко инфантилни, доста сантиментални, но винаги са ценни. днешният ден няма нужда от еднодневки и прахосъбирачки. има нужда от оптимизация. и предполагам с това почти всички ще се съгласят.

ако мога да перефразирам: за Бога, братя, не купувайте боклуци!

писах още: какво искат децата ни за Коледа и харесвам коледните празници

ако стартираш бизнес – няколко грешки, които можеш да избегнеш

ясно е – не е лесно да стартираш бизнес. често си в ситуация да няма от кого да учиш как се прави бизнес, от кого да гледаш, до кого да се допиташ правиш ли грешка или не. има книги, но рядко те са релевантни именно за твоя казус, тук и сега.

моята теория е, че всеки трябва да си направи грешките. и все пак има грешки, които е по-добре да избегнем. ето някои от тях:

– ако стартираш с прекалено добре разписан бизнес план и разчиташ да не мръднеш от него идната година-две, а да го следваш стриктно. знай, че още с написването си той е остарял, защото ситуацията се променя. променя се ежедневно. бъди готов за промяна. не разчитай само на бизнес плана.

– смесването на лично и служебно – отдели парите, които са ти необходими, за да започнеш и опитвай да разделяш личните си разходи от служебните, личните средства – от служебните. иначе можеш да се окажеш в доста лоша схема.

– следи изкъсо разходите – човек лесно се увлича, взел е кредит за бизнеса си, спечелил е голям проект и взел първия хонорар – не изхарчвай всичко за лъскава кола или як офис, бъди пестелив, в началото разходите винаги са повече и все непредвидени.

– планирай по-голям резерв – винаги имай план Б, мисли си, че нещата могат да се развият и по неблагоприятен начин, ако не си го предвидил може да пострадаш сериозно.

– другите да работят – аз съм шеф и ще почивам – невярно и много страшно, особено ако си в началото. личният пример е от изключително значение – идвай пръв, работи яко, отивай си последен. иначе нещата няма да се получат.

– сам ще взимам решения, няма да питам другите – не е добре, често сами не виждаме добре цялата картинка. другите също не я виждат, но чуй какво ще ти кажат другите и след това сам вземи решение накъде да продължиш.

писах още: за да си добър предприемач;
съвети за млади предприемачи;
а в началото как започнахте?

за да си добър предприемач

за да си добър предприемач не трябва само
да имаш добра идея или цял куп такива
да имаш силна амбиция
да си готов да работиш неуморно
да искаш да станеш богат
да умееш да се справяш с различни ситуации
да имаш поне малко късмет

за да си добър предприемач трябва също
да имаш добра кауза и целите ти да са отвъд измерваните с пари

виж също съвети за млади предприемачи, а в началото как започнахте?, новите предприемачи на България
и едно вдъхновяващо видео с Дерек Хендли от Нова Зеландия

как да създаваме предприемачи

една от големите пречки за българския бизнес, е че бизнес у нас се прави отскоро (има няма 20 години) и на бизнес-хората не се гледа като на предприемачи, като на хора, на които се крепи икономиката, с уважение и с подкрепа, а като на измекяри, баровци, мошенници, мутри, зли хора, които карат другите да работят, капиталисти (в лош прочит, иначе думата в чистия си вид е позитивна), подтисници и т.н. за това не добро отношение на обществото към бизнеса голяма вина имат и политиците и политиката спрямо бизнеса и предприемачеството у нас като цяло. но това е друга тема.

ето едно любопитно видео от любимите TED – с Камерън Херолд Let“s raise kids to be entrepreneurs

Камерън не говори за България, но мисля че тук в още по-голяма степен училището подтиска, а не развива предприемачи и предприемачески дух у децата.

„вместо да им даваме риба, по-добре е да ги научим как да ловят риба, това е наше задължение и като родители и като общество“

образованието насърчава децата да стават адвокати, учени, да завършат образование, после MBA, но не и да започнат свой бизнес, да станат предприемачи

книгата, в която най-ясно се говори за предприемаческия дух е Атлас изправи рамене, на Айн Ранд, според Камерън, и тук съм много съгласна с него също

нещо, което знам, че ще се хареса на много приятели – предприемачите не са студенти, не са добри студенти, могат и въобще да не завършат. но когато си предприемач не правиш сам счетоводство, наемаш си счетоводител 🙂

знам, че ще предизвикам множество негативни реакции, но наистина не смятам за нередно децата да работят, да започнат от рано, ако искат, не по принуда, но да се пробват, без да има хиляди бюрократски спънки пред наемането на деца на работа за лятото, например. това към темата за ужаса на родителите какво да правят децата си през лятото, особено след 12-тата година. мисля дори е задължително.

не можеш да започнеш бизнес на 30, изпуснал си цели 25 години! мда … 🙂

за да направите от тях предприемачи научете децата си:
да решават проблеми
да задават въпроси
да са креативни
да водят другите
да се учат от грешките си
как да спестяват пари
да искат да печелят повече пари
как да продават
да искат помощ
да говорят пред хора
да не се предават
да намират решения

децата могат да променят света.

дочуто на улицата между младежи 2

– ще си напраим рекламна агенция, пич!
– аха
– ще обикаламя по фирмите и ще им предлагаме да им сложим рекламата на билборд, защото тва работи
– ммм
– те ще ни дават кинтите, ние отиваме при момчетата дето печатат билбордите и остава и за нас
– ама може ли къдет си искаш да си слоиш билборд, май разрешения трябват …
– ко… ние на тези, дето вече ги има ще ги слагаме
– абе тва не е ли мноо скъпо, кой ми каа, че 800 кинта било да си сложиш билборд
– да бе, не ставай смешен, знаеш 3-4 000 е някъде, ама ще ги убеждаваме, че тва е добре за тях, ще им пишем оферта, после може и химикалки или запалки да им правим на фирмата, яки кинти ще падат …
– ммм …

Blog Action Day 2008: бедността

отвъд дигиталната бариера у нас са основно две групи хора:
възрастните
бедните

по данни на Маркет Тест малко под 10% от бедните хора у нас (които представляват около 40% от населението) използват Интернет (заглавие от Lev.bg днес: „Над 1/3 от българите живеят с по-малко от 184 лв. на месец“)
в същото време около 10% от използващите Интернет са с доста ниски доходи

– – –

преди години се случваше да изпадаме в разговори с един човек, Ники, за парите – са ли те цел или средство
твърдо бях и все още считам, че парите са средство
според него така може да си позволят да разсъждават само хора, които имат достатъчно пари, за да живеят, за всички останали, за масата хора парите не достигат и се превръщат в цел

смятам, че ако човек работи само заради парите, никога няма да е доволен от живота си
и все пак хората следва да получават дойстойни доходи за своя труд
предполагам има хора, които имат недостойни, но завидни доходи и без труд, но това не го мога за жалост
поставено на плоскостта на свободния избор ако бих могла да обобщя – всеки избира за себе си.