По-малко пластмаса. За повече живот.

entry_id_132682_idx_0_asset_id_1757

Да, наистина. Глобалното затопляне няма да спре ако намалим рязко пластмасата. За подобна мярка вече е късно. Но ще имаме шанс още малко да поживеем на тази планета, ако рязко намалим пластмасата. И ние, и много животински видове, които днес умират от нашите боклуци из океани, морета, реки, планини и поля.

Да, никак, никак не е трудно да се намали пластмасата в ежедневието ни. Нишите баби доста успешно са живяли и без пластмасови кутии за еднократна употреба, чаши за еднократна употреба, вилици и лъжици за еднокранта употреба, сламки, пликове, бутилки за еднократна употреба. И не, не става дума да се връщаме назад и/или да отричаме прогреса. А да сме наистина разумни същества, каквато ни е като цяло претенцията да сме.

Бързите лесни и никак не нарушаващи комфорта ми лични хакове – споделям с надежда някой да се вдъхнови и последва:

Торбички за многократна употреба. Платнени, забавни, практични – винаги имам по една-две в чантата си, за да не се налага да взимам пликчета от магазина.

Винаги когато може – без пликчета. Банички, ябълки, всякаква стока продавачките бързат да напъхат в найлонови торбички, пликчета и пликченца. А не е нужно. Опитвам винаги, когато купувам подобно нещо още в аванс да кажа „И моля без пликче!“. Често ме гледат странно, но от това не се притеснявам. Понякога добавям „По-добре е да щадим природата.“ и виждам разбиране.

Не на кафето в пластмасови чаши. Все по-често са хартиени, което е някаква утеха. Най-добре е човек да си носи своя чаша (стъклена, порцеланова), но знам, че това е вече упражнение за напреднали.

Не на малките бутилки вода и безалкохолни. И това е трудно. Самата аз понякога се поддавам (не си купувам, но на срещи пия от дадено малко шише вода). И все пак все повече хора си носят стъклени шишета за вода и това е радващо!

Пластмасови лъжички и вилички, сламки. За училище често даваме на децата млекца за закуска. Към тях върви лъжичка. Напоследък намерихме и купуваме дървени лъжички. Отива за тях дървесина, но тя поне няма да чака да се разгради още 100 години напред.

За всичко останало, защото искаме – не искаме – пластмасата си влиза в живота ни – изхвърлям разделно! Търся жълтият контейнер на Екопак и в него слагам смело. Знам, че така моят отпечатък ще се рециклира и няма да стигне до природата, за да й попречи да съществува.

Александър Паркис пръв е открил пластмасата през 1860 г., но масовото й производство започва едва през последните няколко десетилетия. Днес световното производство на пластмаса надхвърля 80 милиона тона годишно.Годишно в Бълария се образуват приблизително 12 000 000 тона битови и промишлени отпадаци, като около 7% от тях са отпадаци от пластмаси или 840 000 тона. Личната ми надежда е скоро да започне това количество да спада. И все по-голям процент да се рециклира. Но за целта е нужна воля и на обикновените хора и на бизнеса и на държавите като цяло.

Пластмасите се рециклират лесно. Тъй като биват различни по състав, те задължително се сортират преди да се рециклират в нови продукти. Могат да се рециклират и смесени пластмаси, но те не са така ценни както сортираните, защото физичните свойства на рециклираната пластмаса, като здравина, ще бъдат различни за всяка партида.

recycling pic

Събраната, предадена, рециклирана пластмаса може да има много и различни приложения. Горната картинка показва част от тях. Отделно се пести енергия, не се замърсяват океаните и моретата, животните не се душат и тровят от нашите ежедневни отпадъци. Накратко – може и има смисъл!

Още за пластмасата – на сайта на Екопак.

#UseLessPlastic

less-plastic

3 големи мита в България за рециклирането и хайде вече да ги преборим, а

global_recycling_day_banner

Днес за първи път се отбелязва Глобалният ден за рециклиране. И като върл поддръжник на разделното събиране на опаковки, компостирането, рециклирането и умното използване на ресурси няма как да не го отбележа.

И когато събирам след срещи или из офиси празни пластмасови бутилки от минерална вода или безалкохолни, чаши, стъклени бутилки, кутии от бонбони и т.н. и т.н. хората понякога ме гледат странно, без разбиране и дори с изумление нужно ли е „чак пък такава“ стриктност.

Ами нужно е. Планетата ни сме я превърнали в кочина. И това най-вече последните 50-тина години. И ти и аз сме в процеса. Защото няма ден, в който да не използваме и захвърляме опаковки.

Та, основните 3 мита, които битуват из нашите земи, свързани с рециклирането:

  1. Ама те събират всичко в един камион, от трите цвята кофи отива на едно! Оооо колко колосално оправдание е това за нашия прост човешки мързел! Това е твърдение, което яко се е закотвило из главите ни и лежи на „свидетели“ – „ама мой прятел / съсед го е видял“ … Няколко клика в нета, леко лоюбопитство какво именно се случва оборват този клет мит. Лично аз съм била вече няколко пъти на площадките за семариране и отвеждане на събраното от контейнерите на Екопак

Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние

Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

и знам, че дори да отиват на едно – след това се разпределят грижовно (в доста смущаващи като мирис, шум и цялостно условия) и се рециклират по категории, разбира се.

2. Никой в България не изхвърля разделно / рециклира, защо да го правя и аз! Абсолютно невярно. Но е вярно, че процентът на осъзнатост по темата е нисък. В допълнение има доста вандализъм и в контейнерите се изхвърлят и други отпадъци, което замърсява и понякога силно пречи рециклирането да се случи.

3. Рециклирането е много скъпо. Затова не изхвърлям разделно. Да, със сигурност изгарянето е по-евтино, ноооо … има много „но“-та! Изгарянето после ни излиза през носа – буквално. Защото си го дишаме. Складирането на планини отпадъци е решение сега, но не и утре – завещаваме го на децата си! Поне 100 години кенчета, сламки и бутилки няма да се разградят … Рециклирането може да се прави умно и да се вижда като оползотворяване на ресурс, а не като досада. С рециклиране можем да спестим отсечени дървета, вода, петрол, енергия.

Ако продължим с митологиите – има ги още много. И ще продължат да си се въртят из главите на хората. Но се надявам тези хора да остават малцинство.

24301343_1541457969224635_4973309805835658790_n

Убедена съм, че на никой не му е приятно да вижда пликове, бутилки, всякакви пластмаси, метали, стъкла из плажа, в планината, в парка, около пътищата, навсякъде.

Убедена съм, че малко е нужно да направи всеки, за да сме едно по-чисто място.

Убедена съм, че мързелът е основното, което спира всеки от нас да действа в посока по-чиста планета. Но знам, че нещата вече са в преломна точка. И вярвам, че и ти вече го осъзнаваш. Ако сме повече – скоро ще започне да се вижда резултатът.

Тази публикация е първата от серия, посветена на темата. В идните дни следват още.

Писах още:
Захвърленото богатство
Моят начин да изхвърлям разделно лесно

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране, не ги захвърляй безразборно

IMG_5010

Стъклените опаковки – перфектни за рециклиране и истинско съкровище, което най-често използваме само за малко (пием бира и хоп – празна бутилка, хапваме киселите краставички и хоп – празен буркан). Ако захвърлим сред природата (брррр това е снимка от тази неделя в планината) – това го считам за брутално порно в храма – ще стои там три човешки живота напред, зиме и лете и лете и зиме и няма мърдане. Гнусно, нечовешко.

IMG_5186

Посетих новата инсталация за сепариране на стъкло край София на Екопак и съм силно впечатлена (снимката горе). Машината отделя всичко ненужно (етикети, метални пластини), разделя стъкления амбалаж и по цвят и така е готов за рециклиране, т.е. да се превърне отново в бутилка или буркан. Планини от стъклени бутилки и натрошено стъкло произвеждаме всеки ден всички ние. Добрата новина е, че могат и се рециклират. Ако ги изхвърляме в зеления контейнер.

Може. Заедно можем. Остава да поискаме.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

Захвърлено богатство – отпадъците от опаковки

IMG_5156

Всеки ден всеки от нас небрежно и лежерно отнася кога в металните кофи, кога просто захвърля (не, не ти, но няма как да не се съгласиш, доста хора небрежно изхвърлят) на улицата бутилки от минерална вода, кенче от бира, опаковка от чипс или всякакъв друг отпадък от опаковки, които реално биха могли да бъдат рециклирани.

В последните много години човечеството изконсумира за около половин година това, което планетата може да ни осигури за цяла. С около две планети назад сме вече. В океаните има цели острови от пластмаса. Дърветата си ги сечем (ние в България и с лекота изнасяме за съседни държави безценната суровина) и използваме тонове хартия, вместо да я рециклираме. Дори стъклото – бутилки, буркани, което има опция да се рециклира безкрай много пъти изхвърляме в общия кюп отпадъци.

Абе ще каже човек, че нямаме мисъл в главата си и че цялата тази еволюция и интелигентност, за която претендираме, в моменти на ежедневна рутина позабравяме. А да, имаме оправдания – „ама те не ги преработват наистина“, „ама нямам наблизо разноцветни контейнери за разделно събиране“, „абе това не е моя работа, нали си плащам данъците на държавата“ и т.н. т.н.

Ето колко красиви и чисти, готови за преработка могат да бъдат събраните за няколко дена у нас отпадъци от опаковки. Събираме ги в една обща по-голяма чанта и после ги отнасяме за разделно изхвърляне в трицветните кофи в квартала. Намирам го за лесно, ненатоварващо и крайно необходимо действие. Боли ме, когато виждам чуден ресурс, който може да се използва още и още, вместо да замърси и без това позадръстената от боклук природа, да се изхвърля в общия кюп.

Много хора, отивайки на Запад, започват да изхвърлят разделно. Защото там има сериозни глоби ако не го правиш. По закон и тук има глоби. Но никой не прави контрол. За мен контролът от страна на държавата е нещо вторично и дори неприятно. Струва ми се всеки има мисъл, съвест и достатъчно възможности да вземе решение сам за себе си и да полага усилия да живеем по-чисто и разумно.

Ще се радвам, ако и ти го правиш. Защото само заедно можем да се измъкнем от боклучавото блато, което в момента сме подготвили за децата ни. Нали.

Писах още:
Планини от отпадъци произвеждаме всеки ден ние
Тонове опаковки за рециклиране
Тонове бутилки за рециклиране
Само малко желание …

p.s. Осъзнавам, че рискувам да стана досадна с периодично повдигане на темата тук, в блога ми и из социалните мрежи. Но ще го правя докато не видя наоколо си реално повече хора да започнат да събират и изхвърлят разделно. Така смятам за правилно.

Само малко желание и отпадъците могат да имат втори живот с рециклиране

img_0481

Много хора ми писаха след последната серия публикации тук на тема разделно събиране на отпадъци. Радвам се, че не един и двама са се захванали след прочетеното да изхвърлят в трите кофи! Радвам се и на дискусиите по темата – това все пак ни кара поне да се замислим, а надявам се след това и да действаме.

Та някои споделиха, че в тените квартали всички изхвърляли разделно. Затова и взех да гледам към кофите из София напоследък и да ви кажа – все още имаме доста дълъг път да извървим. Снимах тази кофа в Борово – относително добър столичен квартал, с образовани хора, вероятно с доходи и образование над средните. Кофата за общия боклук е непосредствено до трите цветни за разделното. В радиус от около 100 метра поне още на три места видях цветни кофи също. Извинения няма. Има само мързел, нежелание, неразбиране.

Забележете боклука в сивата кофа – толкова много лесни за разделно изхвърляне опаковки – кутии от храна, бутилки. Една крачка и пластмасата ще отиде за рециклиране! А така е обречена на поне 100 години да си стои и да е част от боклука, с който засипваме земята си … Ако се рециклира има още живот в нея, спестяват се ресурси.

Ето поредната доза опаковки, които отнесохме с децата до нашите синя, жълта и зелена кофи. Чисти, не миришат, с шанс да спестят ресурс, да се рециклират и суровините да се използват повторно. Само малко желание е нужно.

Благодаря ти, че ще започнеш и ти да събираш и изхвърляш разделно още от днес!

img_0550

Писах още: Опитай – изхвърляй разделно за седмица; Моят начин да изхвърлям разделно.

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица

img_0305

Предизвиквам те: Опитай – изхвърляй разделно за седмица. Днес е понеделник. Започни от днес. Лесно е.

Снимах съдържимото и на последния плик, който отнесохме с децата ми до трицветните кофи в квартала: бутилка от айрян, консервена кутия от царевица, кутия от бисквити, от електроческа крушка, от ориз, пликчета от хляб, захар, сушени плодове, пластмасова кутия от зеленчуци, буркан от консерва и капачки, плик от писмо, кутия от детска игра, от хартия за печене, капак пластмасов. Всичко това е чисто, не мирише. И може да чака у дома докато се посъбере и е готово за отнасяне и разпределяне между жълтата, зелена и синя кофи.

Много хора не вярват, че от разделното събиране има смисъл. Аз вярвам, че има. Била съм лично на разделни площадки на Екопак за стъкла и за хартии и пластмаси и знам, че тези опаковки наистина се преработват. И спестяват ресурс.

Писах подробно колко лесно и по-важното, колко важно е да изхвърляме разделно:

Опаковките лесни за рециклиране – опитай и ти

Моят начин да изхвърлям разделно

Ако решиш, след като прочетеш поста ми, да започнеш, дори само за седмица да изхвърляш разделно – пиши ми. Ако можеш и искаш – добави и снимка. Ще се радвам. И ти благодаря предварително! Заедно можем!

Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно

img_9914

Разделното събиране – нещо в което вярвам и тема, по която съм писала вече не веднъж. Нещо, което прилагаме системно у дома. Доколкото е възможно – и в офиса.

Защото все още на много хора, дори убедени в нуждата от оползотворяването на отпадъците, им е трудно да събират разделно, реших да направя серия публикации със споделяне колко е лесно.

У нас системата е следната. Имаме чанта по-голяма, от тези за многократна употреба. В нея събираме картонени и хартиени опаковки, стъклени бутилки и буркани, пластмасови опаковки, всичко годно за рециклиране. Това са чисти неща и от тях не мирише. За между 3 и 5 дена чантата се напълва. Нямаме много близо трицветни кофи, но с децата и чантата правим разходка и заедно изхвърляме. Децата помагат. Заедно, идеално време заедно и изграждане на здравословни за всички ни навици.

На снимката – съдържимото, което днес занесохме до жълтата, синята и зелената кофа. С радост и лекота.

Имаме и компост, така че много от по-течните и евентуално миришещи неща (обелки, листа и други от плодове и зеленчуци, черупки от яйца) поставяме там. Това е около 1/3 от отпадъка ни.

И остава 1/3, която отива в традиционната кофа за боклук. Все още е много и работя по въпроса да намалим по възможност още този дял. С времето се получава.

Ето толкова лесно е. И важно за теб, за мен, за въздуха, водата, почвата, а от там храната и цялата верига нататък. За планетата.

Благодаря ти, че изхвърляш разделно и ти!


Писах по темата още: Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.