Кати Тунева е от тези смели и силни жени, които съм супер щастлива да познавам и да са в моя приятелски кръг! Кати обича децата, България и е оптимист! Тя е нашия ДЕОС човек в листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Какво най-много обичаш от България?
Сигурно няма да е изненада, че обичам най- много киселото мляко, защото единият ми дядо беше овчар. Плътното, овче кисело мляко със захар и ягоди от градината. Обичам и българското вино. Сомелиер съм и е изумително на тази малка площ/говоря за територията на България/ колко сортове грозде растат. Обичам и Родопите, Сакар, Дунав, Марица. Малко е като от учебник, но е истина. В Средна гора например, има села, в които освен, че времето си е тръгнало е и „замръзнало“.

Вярваш ли в хората и в силата на отделния човек да променя света?
Безусловно! Всеки е роден с мисия на този свят и е добре да я „употребява“ правилно.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за спокойна България. За България, в която децата ще се разхождат, без да ги мислим. За България, в която всяко дете ще знае, че не е само, през каквото и да преминава. Нагледах се на „изгубени деца“ и на инфантилни възрастни. Искам България да е рай за децата. Да има кой да ги учи как да живеят с и в природата, как да ценят и разпознават растенията, билките, доброто. Да знаят, че не е срамно да помагаш и да си човечен.Мечтая за България с уверени, открити и усмихнати деца.

Пожеланието ти към хората, които ще излязат да гласуват на 26-ти март?
Гласувайте! Рефренът „нищо не зависи от нас“ е грешен.

Кати Тунева е част от листата във Варна на Коалиция Да България и може да я подкрепите с номер 16 и преференция 10 на изборите на 26 март.

Продължавам поредицата интервюта със смели, смислени и действени хора, които реално правят промяна в обществото ни, дори и с малки стъпки. Но големи за всички тях. И важни за всички нас.

След Тони и Отсреща и Пролет и Деси от Trouble Bakers днес е ред на един истински будител – Христина Машкова от Серендипити! Хриси е всеотдайна и любяща майка, но и социален предприемач, който вярва, че промяната идва с промяна в образованието. И работи за това. Неуморно. Благодаря ти, Хриси!

Ето и интервюто:

Какво е Серендипити за теб и екипа ти?
Серендипити е важно за нас, защото виждаме смисъл, виждаме мисия. За нас това е е едно различно и силно подкрепящо място за деца и родители. Помагайки на децата да се чувстват добре, да растат свободни и щастливи, вярваме, че допринасяме за едни по-щастливи пораснали възрастни, които няма да чакат нещо да се промени, а самите те ще случват промяна и ще вдъхновяват другите.

Образованието – как виждаш бъдещето му?
За мое щастие постепенно строгата черупка на образованието дори в България започва да се пропуква. Започват да се виждат смислени алтернативи, които стават все по-многобройни. Стартират нови училища, образователни кооперативи, варианти за самостоятелна форма на обучение, говори се за изпит и приравняване на степен от образованието, а не на всяка година. Все повече се споменават и прилагат сугестопедията, принципите на демократичното образование, Валдорф, Монтесори, проектно учене, което е чудесно. Въпросът е как този тип образование и тези методи да не бъдат елитарни, а общодостъпни. Много ми се иска и масовото държавно училище да стане поне малко по-човечно и зачитащо ученика, детето, като личност, като човек с чувства и достойнство.

Какво пожелаваш за децата си?
Да останат себе си и да намерят своето нещо в живота, което би ги правило истински щастливи.

Дори да нямате деца или темата да е далечна за вас вярвам, че Хриси ще намери с какво да ви примами да посетите Серендипити. На първо време дайте по един лайк във фб 🙂

През февруари 2016-та се случиха няколко важни събития, свързани със свободното образование, но безспорно най-значимо, мащабно, влиятелно и вдъхновяващо, мисля не само за мен или малък кръг борци за свободно образование, а за цялото ни общество събитие бе Втората национална конференция за свободно образование, организирана от Националната мрежа на родителите (НМР).

Гая започна с много силни въвеждащи думи:

„Свободата се преоткрива всеки ден, иначе се губи!“

„Не искаме свободно образование заради резултата, а заради ценностите – човечност и свобода.“

„Не правим всичко това, за да променим другите, а за да запазим себе си!“

Изумителни презентации и речи от уникални личности последваха в целия ден – Яков Хехт, Питер Пидерсен, Дейвид Тейлър, Патрик Смитьойс, Майкъл Тагард и всички, всички!

Малко цитати:
„Деморацията изисква не само да казваме за какво мечтаем, но и да работим за него!“

„Резултатът от свободното училище – много не са измерими, като самочувствие, отговорност, готовност за активно участие в обществото …“

„Всеки човек да открие своя елемент (по Кен Робинсън) – своето поле на успеха – мястото, където талант и мотивация се срещат и училището следва да спомогне за това.“

От пирамиди към мрежи – и в образованието.

Различието е възможност за растеж, не пречка.

По-трудно се прави промяна с 10%, отколкото х10!

„Демокрацията ще си отиде, ако не се грижим за нея“

Демократичното училище има 4 основни характеристики, според Яков Хехт:
1/ Ученикът сам дефинира план за учене
2/ Ученици, учители, родители взимат заедно решенията
3/ Има много пряка връзка между ученици и учители
4/ Всичко е центрирано към човека и човешките права.

Гая е основната фигура – двигател на събитието, заедно с Явор и Маргарита и цялото вече съществуващи стабилно общество за свободно образование. Благодаря ви, че ви има и за всичко, което правите възможно да го има и тук!

На снимката – Стоичков сам няма как да успее, в отбор са! Същото е в образованието и в живота като цяло!

 

Катина Пенева е майка на три деца, финансов специалист, активист за свободно образование и е в либералната партия на България – ДЕОС. Делова, дейна и с истинско желание за промяна, такава я познавам Катина.

Какво те води в ДЕОС?

Преди години един добър познат казваше, че даден проблем се решава, само когато е наболял. Ние, гражданите на България имаме проблем. И проблемът ни е наболял. Много. Толкова, че едва ли е необходимо да го разясняваме за пореден път. Проблемът, освен че съществува във всяка една сфера на живота в нашата мила татковина, е най-вече в главите ни, в липсата на желание за поемане на отговорност, в оправданията, че всички са маскари, в склонността ни да се поддаваме на безскрупулна информационна манипулация. Съответно, крайно време е да го решим. За проблема става въпрос. Ясно е, че само с възмущение “на маса” няма да променим статуквото. Конкретни действия трябват. Те са горивото в мотора на промяната. Наскоро едни ментори на един уъркшоп за демократично образование (изключително вдъхновяващ между другото) залепиха на стената следната бележка (без превод): If something is bothering you, you’re probably supposed to lead it. Прочее и ДЕОС. ДЕОС значи дейни. Значи, че ние сме правилните хора, на правилното място, в подходящото време. И че решаваме проблема в движение.

Образованието е основен приоритет. Възможна ли е според теб промяна и реално до какво ще доведе тя?

Промяна в образованието – тук, естествено, веднага възниква познатата дилема за кокошката и яйцето – дали трябва общественото съзнание да е узряло, за да се случи промяна в образователната система, или промяната в образователната система ще промени и общественото съзнание? Наивно може би, но съм склонна да вярвам повече във втората хипотеза. Може да е бавно, най-вероятно ще е много трудно, със силен обществен отзвук, с още по-силен натиск от страна на засегнатите от евентуално драстично намалелите, следствие на промяната, финансови приходи, но промяна е възможна. Тя е неизбежна и ако ние, родителите, учителите и МОН не осъзнаваме тази необходимост сега, то децата ни категорично ни я показват всеки ден, във всяко училище, с всяко свое действие. В ДЕОС сме убедени, че единствено свободата на образователните инициативи, свободата да избираш как и къде да учиш, от какво имаш нужда като личност (не като бройка с делегиран бюджет), е това, което действително ще промени лика на България. Тези малки човеци днес, след 10 години могат да бъдат свободни, мислещи, отговорни към себе си и към света хора. Само трябва да им дадем възможност да станат такива.

Какви хора виждаш да са членовете на ДЕОС?

Тези, които ги е грижа. За градинката пред блока, за разделното събиране на битови отпадъци, за възрастния съсед, за правилата за движение по пътищата, за безконтролната горска сеч – това са хората, които, съзнателно или не, обръщат хода на събитията при подходящите условия. Това са хората със съвест, за които средата, в която живеят и която ще оставят на децата си има значение. Това са хората, които се усмихват по-често.

За каква България мечтаеш?

Изкушението е голямо, не мога да се въздържа:

BALGARIQ NA TRI MURETA!!!1515 (това на шега)

Вместо отговор – Дъга

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
Пъстра, красива – казвайте кой –
аз или ние, ти или той?

Вярно, познахте – в нашия град
аз си измислях цвят подир цвят:
жълт или розов, син и червен –
весел да бъде нашия ден.

Гледайте всички – листа му бял
цялата пъстра дъга е побрал.
Греят боички, греят слънца –
скрити до днеска в наш’те сърца.

Моля кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри –
кой ще ни каже – бройте до три.

Тази дъга е смях и мечта –
нека й кажем: „Излез от листа“.
С ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем наш’та дъга.

Нека да вдигнем наш’та дъга.

Още от хората в ДЕОС: Ясен, Дарин, Руми, Емо, Димо, Иван

Румяна Йохнева е филолог, маркетолог, отдаден родител, доброволец по различни каузи, човек с голяма усмивка и сърце. Непоправим оптимист, пътешественик и мечтател. В ДЕОС Руми модерира темата за реформата в образованието – една изключително важна и също толкова сложна тема.

Какво те върна в България?
Аз май съм краен оптимист – върна ме надеждата за по-добро. Но най-вече – семейството ми и преподредба на приоритети – синът ми измести всичко останало от центъра.

Какво те доведе в ДЕОС и какво би казала на тези, които се колебаят дали да се присъединят?
Само три неща – хората, концепцията и приоритетите!

Защо именно образование избра ДЕОС за приоритет?
Единствено чрез образованието имаме шанс да обърнем посоката на развитие на обществото ни от стремглаво надолу, към оптимистично нагоре. Либерализацията на образователната система – парите да следват ученика и поставянето на детето и учащия се в центъра и са единствените лостове, чрез които може да се въздейства на процесите. За мен образованието е семейна ценност и богатство. Душата ме боли от това, което причиняваме на днешните деца. Убедена съм, че само чрез тях можем да си върнем бъдещето.

От къде трябва да започне промяната?
Колкото и банално да звучи – от всеки един от нас, но най-вече от това, което правим за малките човеци, които вървят след нас. Ако успеем да ги възпитаме в уважение, достойнство, свобода, равенство, права, човешки и социални ценности, и патриотизъм, ще можем да кажем, че сме започнали промяната!
И ти можеш да участваш в тази промяна – ела да учредим ДЕОС на 31.05, в 18:00, до лятната естрада в Борисовата градина в София. Утре е днес!

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван, Гари.

Иван Господинов е от тези странни птици, рядко срещани по нашите ширини все още, които се занимават активно с доброволчество и работа по различни каузи. Неговите са най-вече свързани с образованието и най-вече популяризиране и адаптиране на български на проекта Кан Академия. а от есента Иван дори ще е учител в някое малко градче по „Заедно в час“. и сега заедно започваме липсващото в политическия ни живот парче – либералният проект ДЕОС.

След учене в Германия избра да се върнеш в България. Защо?
Още когато заминах за Германия, имах един основен проблем. Живях преди това в малък град в България и бях свикнал да се занимавам с най-различни инициативи. Проблемът ми в Германия беше, че всичко е толкова добре уредено, че нямаше нужда вече да го правя. Дори и да исках да се занимавам с култура и образование там, добавената стойност щеше да е незадоволително малка. В България за сметка на това, колкото и малко да допринасяш за местната общност, си проличава значително повече. С две думи: по-драго ми е тук. 🙂

Занимаваш се с различни каузи, с Кан Академия в България, ще се включиш в „Заедно в час“. Кое те мотивира?
Започнах да се занимавам с Кан Академията, защото това беше начин да върша нещо за българското образование докато съм в Германия. Осъзнавайки, колко голяма всъщност е отговорността, че в България няма как да наваксаме с новите образователни технологии и тенденции сами, но че буквално можем да преведем на български език най-качествените ресурси в интернет и да приложим добрите практики, реших да се върна за една година само доброволчество.

Тъй като скоро трябва сам да си изкарвам хляба, „Заедно в час“ се оказа перфектната програма за мен. Това са за мен две години, които ще ме доближат достатъчно до образованието, за да мога след това да се занимавам с философия на образованието и образователна политика. (В Германия завърших Философия и Социални Науки и искам с това да се реализирам.)

Как се случва промяната? Имаме ли възможност за промяна тук? И ако да – кога?
Промяната се случва чрез съвестта. Тогава, когато всеки наум стигне до извода „нещо трябва да се направи“, но не го запази за себе си, а го осъществи чрез нагласата „аз трябва да направя нещо“. Аз бях все още в Германия, когато започнаха протестите и трябваше да реша, дали да остана там или да се върна в държавата на Пеевски или пък да се върна в държавата, от която феноменът Пеевски следва да бъде изритан.

Избрах да се върна в последната държава, защото да кажа, че няма възможност, е все едно да кажа, че няма нищо. А кога ще се случи промяната… Зависи от разбирането ни за промяна. 🙂 Виждам, че възрастните поколения вече са изморени, но аз не си правя сметка за промяна по-рано от около 30 години.

Какво ти дава ДЕОС? И как да бъдат привлечени повече млади хора в политиката?
ДЕОС ми дава уверението, че с моите усилия няма да бъде злоупотребено. Това е така поради ред причини: всичко свързано с партията е публично, структурата е хоризонтална и т.н.. Самият дизайн на партията отблъсква злонамерени или корумпирани хора просто защото би им било непосилно да постигнат целите си чрез тази партия. В ДЕОС нарочно се лишаваме от привилегиите на обикновената българска партия, за да направим порочните практики невъзможни. Това е трудният път, но ето че има хора, които са готови да го извървят.

Смятам, че именно създавайки една партия на доверието ще бъдат привлечени младите хора. Младите в момента ги е срам от политиците, защото виждат в политиката единствено че е толкова мътно, че нищо на практика не се вижда. ДЕОС е открита партия. Ние се стремим да заявяваме ясно позицията си, не след като усетим на къде духа вятъра, а защото държим на принципите си, макар това понякога да струва много. В ДЕОС дори признаваме публично грешките и провалите си. Ние просто наистина искаме една искрена партия и не виждаме как това ще се случи, ако не си я направим сами.

Може да прозвучи противоречиво, но в ДЕОС няма политици. Има граждани, на които им е додеяло от политици, но които осъзнават, че партията е единственият легитимен инструмент за политическа промяна. Тази партия ще бъде учредена на 31.05 от 18:00 в Борисовата градина, Лятната естрада и всеки е добре дошъл, независимо дали желае да стане член, или е най-обикновен симпатизант, или пък просто е любопитен.

говорихме си за ДЕОС и с Дарин и с Емил.

чакам те да основем заедно ДЕОС на 31-ви май, 18 ч в Борисовата. дори да вали. ела.