клишетата в ежедневието. 2.

след като се поразрових още малко в ежедневието ни измъкнах цяла доза дoбре установени клишета, които не намериха място в топ класацията, публикувана в първата част
1. училището е мъка
2. работата е мъка
3. работното време е от 9 до 6
4. бракът е мъка
5. децата са мъка

ето ги:

6. свекървите са мъка – досадни, мъмрещи, мразещи снахите си, все знаещи, налагащи се и т.н. хайде да си признаем, че ако погледнем обективно това са майките на нашите мъже, тези, дето са ги родили и отгледали и дори да не помагат, или помагайки да пречат – не са чак такова зло, каквото ги описват клишетата, вицовете и тъпото ни групово онаследено мислене;

7. тъщите са мъка – същото като горното;

8. блондинките са тъпи. любиииимо клише. добре е, че напоследък се боядисвам в кафяво 🙂

9. полицаите са тъпи. мда …

10. съседите са тъпи. бла …

11. днешната младеж е тъпа, ние какви бяхме, като бяхме млади (удивителна). пфу …

12. другите са тъпи (тъпаци). брей …

още?

домовете, децата. мъртвите и живите. невинни няма.

невинни няма. а срамът е голям. и мъката.

лелките. тези, които са били наоколо и са го допускали и предизвиквали, ден след ден. за тях това не е престъпление. в техния свят болни и недъгави нямат място, те са тегоба. сигурно им е трудно. ужасно трудно в мизерни условия да се грижат за тези деца, изискващи толкова грижа, обгрижване, обич, за да съществуват. но на тези местта обичта е забранена. има само действия без чувства. защото ако има обич ще има и мъка. макар и пряко замесени тези лелки не са толкова виновни. в техните очи така е правилно. може би дори в задълженията им не е включено, че трябва „да ги държат живи“. …

държавата. за държавата е важно да й е изгодно. изпраща подобни домове в най-затънтени места. плаща ниски заплати на малко и то необразовани и удобни хора. за държавата тези деца е най-добре да са възможно по-невидими. и … това, което им се случва всъщност няма значение, докато някой нахален европеец не се намеси. за държавата моделът е работещ. от години. от много години. поне 60. формално държавата си изпълнява задълженията. и тъй като това работи … нищо не се променя. керванът си върви.

ние. виновни сме ние. аз и ти. ти и аз. виновни сме, защото знаем. не подробностите, точната бройка или проценти. знаем, че държавата е такава и лелките й са такива. знаем и не предприемаме нищо. знаем, че имаше Могилино, после разпръснаха децата тук-там и край. забравихме. оставихме така. надявахме се държавата и лелките да са се поучили, да са се променили. но промяната ей така не става. виновни сме, защото не продължихме. всеки ден да напомняме. а междувременно още и още деца се отзоваха в домове. и още от тях измряха. от нашето нехайство.

мъка. и срам. и още. оправдания ще си намираме винаги. но повече не бива да мълчим и да се надяваме. трябва да действаме. да изискваме. да образоваме. да викаме, когато нещата не се случват както трябва. да не толелираме половинчатите мерки. да помагаме. да даряваме. да работим още и още. да приемаме различните. а не да ги крием. и не с векове да повтаряме „колко мъка има на този свят“ и нищо да не променяме. в името на мъртвите. в името на живите.