1Q84 на Мураками. част 3.

11

след първата и втората част, излишно е да казвам, че я очаквах с голямо нетърпение и я изгълтах за два дена. уау.

както се и очакваше, в края нашите герои се измъкнаха от 1Q84-та и заживяха вероятно щастливо, в очакване на своето бебе. но колкото и монотонна да изглежда от една страна историята (все пак от средата на втората част Аомаме стои почти до края само в апартамента си и не излиза) – динамична е, наситена, изпълваща. и може би доста женска (май и други считат Мураками за женски автор). това с човечетата си остана загадка. вероятно ще научим повече за тях в четвърта част. но тържеството на любовта над самотата си е класика, която оправдава всички лупинги на писателското въображение.

трилогията ми хареса много. чакам още Мураками. мерси на Колибри.

с Мураками в Страната на чудесата та до Края на света

IMG_6112

не, не, не, няма такава книга. не, не, не чети нещата, написани отзад, особено това „… той за първи път се усеща свободен от всепроникващия контрол на японското общество над индивида“ (WTF?!)! от всичко написано отзад избери само „голяма доза киберпънк“ и се приготви за едно невероятно приключение, по-чудно от онова на Алиса дори

след „Дивата овца„, „Танцувай, танцувай“ „Страната на чудесата за непукисти и Краят на света“ идва още по-екзотична, по-философска, по-слоеста. изненадващо няма котки, няма и овце. но има еднорози и ИНК-и. главният герой отново е мъж, разведен, по средата на 30-те. детайлите са много, а действието – бързо, дори и в моментите на забавен каданс

да, щях да пропусна, има библиотекарки, и в двете истории. има и разчитане на мечти. има много гурме детайли, а също и музика, много музика, дори и река с изключен звук

„- как е възможно съзнанието, духът да са толкова несъвършени?
– може и да са несъвършени, но оставят следи. и ние можем да тръгнем по тях, както по стъпки в снега.
– накъде отвеждат те?
– към самите нас. духът е точно това. без дух нищо не води наникъде.“

не подхващай книгата ако не харесваш Мураками или абстрактните лутания на постмодерното. ако пък си им фен – книгата е очароваща

танцувай, танцувай, танцувай

murakamiкато двоен червен aftershock на екс – отново

след преследването на дивата овца продължението на историята идва очаквано-неочаквано, малко по-описателно, все така ексцентрично-хаотично, философско-митично, много „ала Кафка“ и все пак достатъчно „ала Мураками“

търсене на себе си, търсене на другите, търсене на смислите, паралелни светове, стая със скелети и преминаване през стени, нищоправенето като смисъл, проститутки, чието заплащане се счита за разход, животът като танц – танцувай, танцувай, танцувай …

„прахосничеството е висша добродетел“

„посредствеността е като петно на ризата, което никога не се маха“

„хора умират през цялото време. Животът е много по-крехък, отколкото си мислим. Затова се отнасяй с другите така, че да не остане причина да съжаляваш. Справедливо и ако е възможно, искрено.“