Магията на кукления театър: Неродена мома

img_0532

В любимият ни театър – Ателие 313 в Красна поляна продължават да се случват вълшебства за малки и големи! Днес с радост се запознахме с Херодена Мома – една великолепна драматизация по българската народна приказка, дело на Арте Вива и ДКТ Стара Загора.

Искрените ни комплименти са за драматизацията на Симона Нанова, сценографията на Десислава Петкова, куклите на Емилия Ковачева (с костюми, възстановени от исторически български национални костюми), под режисурата на Христина Арсенова. Неродена Мома е моноспектакъл на Симона Нанова, съчетаващ народната приказка, с магическо разказване, превъзходни кукли, сцена, музика и танц.

Радвам се да науча, че постановката е получила награди:
. За сценична идея и реализация на 14-тия Международен фестивал „Вълшебната завеса“ 2013, Търговище
. Награда за съхранение традициите на българската народна приказка на 21-вия Международния фестивал „Двама са малко, трима са много“, Пловдив 2014

Благодаря Симона Нанова! Благодаря Ателие 313!

Дори да нямате малки деца – позволявайте се, въвличайте се, ходете от време на време на куклен театър. Той е магия, която прави живота ни по-красив.

img_0529

Писах още за Мокра приказка, Златка Златното момиче, Ателие 313

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

Днес вали често и от време на време изгрява слънцето
Преди това беше така моето сърце
Сега закусвам с препечени филийки и твоята любов
И с малките ѝ краченца, танцуващи из стаята

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Изхвърлих половината си къща в един контейнер
Запазих си няколко диска и обувки с високи токчета
Сега усмивката ми пристига много преди мен
Навсякъде, където отиде сърцето ми

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Аз сложих в ред, всичко което беше с главата надолу
Искам да науча всичко онова, което вече забравих
Сега съм готова да се видя всичко в цвят
И храната, която готвя, е напълно заредена с любов

С много по-малко неща, всичко по-добро се побира
Аз нямам вече място, на миналото казвам сбогом
Сега в тази къща се е настанила мечтата
Музиката, целувките ти и гласът ѝ, който ни пее

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Когато вече не очакваш нищо, всичко те среща
И свежият вятър прекосява бедрата ти
Ако не рискуваш, не печелиш и умираш в очакване
Изплюй парчето ябълка, което те накарало да заспиш
Животът е за теб …

И ако ще да вали, да вали и да ни сварва, където си ще
Аз не мисля да се връщам, да бъда, каквато преди

Текст: Bebe
Музика: Bebe, Carlos Jean
Превод: Галя Тодорова

Още нейни песни – тук.

Хей, Бебе ще е в София, Пловдив и Варна през юни!

BEBE_POSTER_2016_Bgmaps_blog

Майка ми гъската

Processed with Moldiv Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

RIP Борис Карадимчев

65651_10152062522186235_9092961356267222975_n

има хора-Колоси. те оставят дълбока следа, правят разлика, живеят винаги.

Борис Карадимчев, Борето, Папа … от хората, направили много, много за музиката и за хората около себе си

земен, човечен, обичащ, раздаващ се безспирно и до край, творящ, вдъхновяващ, разбиращ, приемащ, насърчаващ, любящ, с грижа. Пим Пам, Бяла тишина, Хора и улици, Нашият град … и още и още
и колкото и да напиша ще е малко

почивай в мир, Боре!

снимка: личен архив Анна Симова

блог дайджест 16ное

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов


най-хубавото от това лято

IMG_7661

най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

фантастичното време, в което живеем

Screenshot-14

времето, в което ако си талантлив, упорит, оригинален, уникален можеш да станеш популярен из цялата планета за по-малко от месец-два. поредното доказателство – Walk off the Earth

пет души и една китара. и песента Somebody That I Used to Know. качена е на 5 януари 2012-та. към момента само това копие има 81 139 001 гледания!!! а тези готини млади хора са популярни вече почти колко, а не бих се учудила и повече от Сартър или Малер, например

кажи ми после, че времето, в което живеем не е фантастично. използвай го. покажи се.