The Righteous mind. Защо добрите хора са разделени

IMG_5586

The Righteous mind. Why good people are divided by politics and religion от Jonathan Haidt бе книга, която нямаше как да подмина в книжарницата и жадно зачетох веднага, щом се сдобих с нея. Четох я бавно и с много връщания напред-назад. Много пластове в човека и обществото ни разнищтва авторът, задава убави, дълбоки въпроси и захвърля настрана, подлага на силно съмнение своите (либерални) виждания, за да опита възможно най-обективно да намери отговор на въпроса аджеба защо не могат умните и добри хора да се сработят, защо все позволяват да има линия на разделение между тях – я от религии, я от партийни принагделжности или политически възгледи.

„A landmark contribution to humanity’s understanding of itself“, както пише за книгата New York Times.

С мои приятели в последните години много сме обсъждали темата, извеждали сме различни хипотези, защото въпросът за разделението между нас, хората, силно ни вълнува. Търся обяснения в много книги. Тази е от тези, отговорила на много въпроси и намерила не малко важни детайли по темата.

Разсъжденията са най-вече за морала, моралните устои на човек, как се създават, как се променят. За това как и по-скоро защо съдим другите. Как решаваме кое е добро и кое – лошо. Защо уж сме цивилизовани, пък допускаме войни, реч на омразата и разделения.

Няколко много любопитни морални дилеми са споделени в книгата, част от голям набор подобни, с които екипът на Хаид е правил задълбочено проучване, за да изведе основните тези в книгата. С тях не веднъж напоследък забавлявах успешно (до силно изчервяване на част от компанията) приятели при събирания. Провокативни, измерващи границите ни и показващи, че всичко е процес. И процесът има нужда от провокации, за да се движи напред.

Екипът на Хаид проучва хора от различни места по света, за да сравни как те изграждат своя морал. Хора, от различни прослойки, образование, професии. Unexpectedly, the effect of social class was much larger that the effect of city. Well-educated people in all three cities were more similar to each other than they were to their lower-class neighbors.

Кое е правилно? Кое е вярно? Кой решава? Къде са твоите граници? А моите? А общочовешките? Кое ни прави хора? А кое – цивилизовани такива?

Като Спиноза, авторът, а и читателят в мое лице поне, се опитва не да се присмее на човешките помисли и действия, не да ги критикува, не да ги мрази, а да ги разбере.

Ето малко откъсчета от книгата:

„morality is the extraordinary human capacity that made civilization possible“

„morality is self-constructed by children on the basis of their experiences with harm“

„we’re born to be righteous, but we have to learn what, exactly, people like us should be righteous about“

„moral communities are fragile things, hard to build and easy to destroy“ – всеки, занимавал се с опити за това у нас е наясно, при мен опитът е доста пресен и болезнен

мисля, че това е доста важно за нас тук и сега: „many nations are failures as moral communities, particularly corrupt nations where dictators and elites run the country for their own benefit. If you don’t value moral capital, then you won’t foster values, virtues, norms, practices, identities, instructions, and technologies that increase it“

„moral capital leads automatically to the suppression of free riders, but it does not lead automatically to other forms of fairness such as equality of opportunity“

„if you are trying to change an organization or a society and you do not consider the effects of your changes on moral capital, you’re asking for trouble … (this explains why liberal reforms so often backfire and why communist revolutions usually end up in despotism)“ – тук има цяла, много задълбочена и любопитна част от книгата, в разгръщане на тази теза и защитата й, която ще оставя любопитните сами да прочетат

вероятно с това ще се скандализират доста хора „rather than building more prisons, the cheapest (and most humane) way to fight crime may be give more money and authority to the Environmental Protection Agency“

„as long as consumers are spared from taking price into account – that is, as long as someone else is always paying for your choices – things will get worse“

„the miracle of spontaneous order that emerges when people are allowed to make their own choices“

„anything that binds people together into dense networks of trust makes people less selfish“

„diversity makes people turn inward and become more selfish, less interested in contributing to their communities“

„emphasizing differences makes many people more racist, not less“ мисля, че е много важно да разберем това

и много хубаво за финал на този пост изречение от книгата „If you really want to open your mind, open your heart first“

p.s. макар четенето й да отне много време, оставям си я на нощното шкафче за още минавания и съм благодарна, че я срещнах тази книга

10 ноември 2013 – един ГОЛЯМ ден, който не видяхте по телевизията

justine-10noemvri

10-ти ноември бе ГОЛЯМ ден. не, не говоря за 1989-та. говоря за 2013-та. и да, не го даваха по телевизията, по никоя телевизия. ако не беше там, с нас, на площада, не можеш да добиеш и бегла представа за мащаба на случващото се.

ден 150 от протестите. ден 18 от окупацията на Ректората от студентите. всеки би предположил, че енергията ни е свършила. че сме се сдухали, уморили, предали. е, да, ама не, както навремето казваше Петко Бочаров. тук сме. много сме. силни сме.

всеки ден, в който нямаме ОСТАВКА ни прави по-силни, по-решени, по-безкомпромисни. защото битката е за МОРАЛ и за нищо друго.

междувременно депутатът, който размахваще среден пръст от колата си пред парламента нарече студентите „малки изродчета“. ректор ги насърчи да емигрират. друг ректор ги заключва като затворници. ще използвам думите на Макс Либерман: не мога да изям толкова, колкото искам да повърна

за всеки, който не е бил на площада, а се вълнува, ето кратка хроника на събитията: около 10.30 започнаха да се събират хора около Ректората. в 11, въпреки наличието на доста полицаи, кръстовището бе блокирано. събираха се още и още хора и в пика достигнаха между 15 и 20 000 души. в 11.30 преподавателите се събрахме пред стълбите на Ректората и прочетохме реч. около 12 излязоха студентите и последователно говориха представители на различни университети от София, Велико Търново, Пловдив, Благоевград. след това шествието пое към МС. символично пред МС студентите приеха оставката на г-н Орешарски и освободиха България от оковите. шествието продължи по Дондуков, Раковски и достигна Парламента. Йоло Денев прескочи загражденията, напрежението се повиши. полицатите го отведоха. разноцветни балони захвърчаха към полицаите. мнозина се хвърлиха върху огражденията. хората викаха „пазите престъпници“, „оставка“, а студентите пееха „кой, кой кой?“. шествието продължи към Ректората. студенти от Музикалната академия изсвириха Одата на радостта, а след това студентите изпяха химна на България. присъстващите телевизионни камери на националната телевизия решиха, че това не е важен момент и не го заснеха дори. шествието продължи към Орлов мост, Плиска, парк-хотел Москва, като изчака г-н Станишев, който по това време бе на гости в студиото на Кеворкян. дългият ден завърши с голям концерт. да, телевизиите не отразиха всичко това. защото в България свободни медии няма.

#occupysu #оставка #дансwithme

упадък на морала до краен предел. оставка. #ДАНСwithme

IMG_6919

Аз съм учител. Имам голяма ваканция, малка заплата и практически безкрайно търпение.
Мога да протестирам вечно.
Но съм учител по Етика и право
Затова искам ОСТАВКА ВЕДНАГА!!!
‪#‎ДАНСwithme‬

отворено писмо. или за журналистическата етика

ОТВОРЕНО ПИСМО

До

редакцията на “Разкрития.Ком”,
Севдалина Манолова, журналист

Ирена Кръстева, Председател на редакционния съвет на вестник “Монитор”
Тодор Варчев, Петя Бахарова, отговорни редактори,
проф. Михаил Константинов, Юрий Асланов, наблюдатели,
Яне Янев, отговорен секретар,
Виктория Пенкова, журналист

Екип на онлайн изданието на в. “Труд”
Станимир Въгленов, Ръководител,
Антон Георгиев, Петър Георгиев, Милена Милева, Любомир Серафимов, Десислава Микова, Янислава Монева и Ива Велева, журналисти

Поводът за това писмо са онлайн публикации в сайтовете trud.bg (21.01.2011), monitor.bg (21.01.2011) и razkritia.com (22.01.2011) по повод смъртта на Борислав Борисов.

И трите публикации по грозен начин очернят личността на г-н Борисов и грубо нарушават правилата на журналистическата етика с цел търсене на сензация. И в трите има непроверени и съчинени факти, поднесени по пошъл начин.

Отказваме да цитираме текстовете или да дадем препратки към която и да е от трите статии, тъй като не искаме да мултиплицираме грозното и непрофесионалното в българското интернет пространство.

Конкретни примери има посочени в жалбата срещу в. „Труд“, която изпратихме в Националния съвет за журналистическа етика и Комисията по етика в печата, подписана от 47 души, както и в отворените писма до отговорните лица в „Монитор“ и „Разкрития“.

За съжаление, последните две издания не са подписали Етичния кодекс на българските медии и не могат да бъдат разследвани от Националния съвет за журналистическа етика.

След изпращането на писмото до екипа на онлайн изданието на в.“Труд“, те публикуваха кратко извинение. След разпространението, му между подписалите жалбата надделява мнение, че онлайн общността по-скоро не е склонна да го приеме като достатъчно.

Все още нямаме отговор от razkritia.com, а писмото до „Монитор“ се върна обратно. Единственият е-mail посочен от тях за връзка с редакцията не работи:

Deliv­ery to the fol­low­ing recip­i­ent failed per­ma­nently: monitor@monitor.bg

Затова ние искаме повече публично извинение за очернянето на личността на Борислав Борисов.

Като активни и загрижени представители на българското онлайн общество, искаме:

  • повече контрол над етиката в българските медии;
  • да се сложи край на писането на лъжи с цел сензация;
  • да се спазва Етичния кодекс на българските медии и неговите основни принципи, без значени дали е подписан или не от конкретната медия;

Искаме повече професионализъм и качествена журналистика в България.

Моля, ако сте се почувствали обидени от написаното за @borislavb, ако вие или ваши познати сте били жертви на такива издания или просто искате повече професионализъм в българските традиционни и онлайн медии, публикувайте това писмо на вашия сайт. Всеки е свободен да го направи, стига да не слага препратки и цитати от трите текста.

Лично благодаря на всички 55 човека, подписали отворените писма, за подкрепата!