Запитах днес лежерно във фб А какво прави един човек добър човек?

ето част от отговорите

 
Влади: Ако е Човек, няма как да не е добър.

Райчо: Милосърдието, усмивката, спокойствието.

Павлина: поведението и делата, отношението към хората, природата, живота и въобще света

А иначе аз мисля, че няма добри и лоши хора, има хора, които постъпват добре и зле в конкретни ситуации. Случва се всички да правят грешки.

Све: да не позира с това, че е добър

Виолета: И аз не зная какво е за теб добър човек, но за мен е: някой, който е откровен, отговорен за себе си, има интегритет, поставя граници и умее да дава и получава любов.

Сабина: Човек, който се изправя честно пред себе си и дава най-доброто от себе си да изправи не толкова добрите си.

Мина: Любовта, разбира се

Ивайло: Очите на другия!

Лъчезар: „По плодовете им ще ги познаете“

Светлозар: Емпатията, разбирането. Когато чувстваш истински какво правиш на другите, това те кара да вършиш добро. И да бъдеш добър за другите.

Вили: да обичаш другия както обичаш себе си (което предполага че е нужно да обичаш и себе си като творение на Бога, защото животът не ти принадлежи, той е дар) С подобна нагласа просто няма как да не си добър. Да го наречем с една дума- смирението.

Светлана: Благодарността и доброто намерение.

Ивет: Гледа си добре работата, живее морално, не се пъчи и не блести, не дава съвети.

Светлана: Съгласна съм с Ивет. За мен смирението прави човек истински добър.

Лиди: умнието да прави разликата Добро Зло да действа, инфрмирано в посоката

Благодаря ви!

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

1000км Balkan Charity Challegne – един необикновен дуатлон
спортно събитие, което клуб Бегач съ-организира – дуатлон (бягане и колоезедене) от Букурещ до София и обратно, 10-19 ноември
подробностите са тук

И въпросите са ни към цяла нация завинаги…
Жоро с един изключителен пост за Димитър Воев и Нова Генерация, „На тъмно играя живот, пише Димитър Воев и думите му звучат като най-логичното обяснение на цялата епоха, събрана в четири простички думи.“
целият текст е тук

Цитати от Ганди
Григор пипомня няколко много мъдри думи на Ганди, за всеки от нас, за всеки ден, „Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.“
постът е тук

трябва да променим света. това бяха думи някъде в края на Трон: Заветът. и добре обобщават цялата 2010-та.

през 2010-та вече всички разбрахме, че трябва да променим и образованието, и отношението към природата, отношението към авторските права, отношението към самите себе си. да го направим, това ни предстои през 2011-та, или поне да започнем.

–

последно за 2009

последно за 2008

„Стига се дотам, че да бъдеш интелектуалец в България е престъпление. “

„дълбоко скъсана вътрешната връзка между индивидуалност и общност. Общността не е в състояние да интерпретира вярно постиженията на индивидуалностите.“

„Всичко дотук говори за следното: различна социогенеза на индивида и общността. Дотук социогенезата е била обща, тук социогенезата е съвършено различна. Индивидуалността възниква във всякакъв отказ на връзка с масата, с общността. Това е, както вулгарно се нарича, индивидуализъм.“

„Накъдето и да се обърнем, ще видим една дефектност, и тази дефектност не е обезателно на личността, това е една дефектност, пренесена отвън в личността. Тук стигаме до една такава тема: създаването в тази ситуация на безхарактерност. Това е преадаптация. Всеки се адаптира. Раждат се безгръбначни, раждат се плазмодии, най-различни типове на асоциално поведение и форми на обществен кретенизъм.“

„обществената бедност се изразява в края на краищата и като една бедност на духа. И това не като метафора, можем да го посочим. Думата ми е тази: че в своята целокупност българският народ завършва като един тотален развратител на всичко и на всички.“

„Оттук нататък вече предателството се превръща в политическа платформа, изповядвана от милиони.“

„Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм – абе, я ги остави тия работи.“

„Трябва да кажа, че в последните години, с всичките благополучия и престъпления, става най-сетне едно преодоляване на този български мир. Той е вече като едно зъбчато колело, на което са счупени част от зъбците и предаването не става – въртиш педалите, но колелата на велосипеда не се задвижват. И върху всички тия неща ние можем да разсъждаваме и заради това – фактът че ги осъзнаваме, говори че те си отиват. Човек може да осъзнае една такава ситуация не в нейния център, а в нейния край, защото осъзнаването представлява форма на резюмиране на едно развитие. Когато това развитие не е станало и тенденциите за неговия край не са посочени от обстоятелствата в живота, осъзнаването му не е възможно. Човек живее вътре в него, идентичен е с него и е негова жертва и негов субект. Това, че ние вече можем да огледаме цялата тази съвкупност, да намираме нейните корени, да намираме нейните типове – това значи, че тази съвкупност е към своя край.“

малко откъснати от контекста изречения, трябва да се изчете цялата лекция – тук

кредит: Милена Фучеджиева

за настроение днес си направихме тази свежа мартенска снимка в офиса и я използвам за поздрав първомартенски

и защото е март и идва пролетта някак сякаш ни е по-леко и опитвам да гледам по-оптимистично
именно затова недоумявам негативизма на хората, като цяло, желанието им да отричат всяко ново нещо, да го съсипят, да го сринат, да го стъпчат, да не му позволят да порасте, да се развие
но, добрата новина е, че въпреки студа и снега кокичетата пробиват, разтварят се и радват онези, които са способни да им се радват, същото след това и с тревичките и с птичките – животът продължава. понякога – напук.