ясно е, че четящите деца като цяло имат по-голям шанс да успеят. да успеят да имат работа, която ги прави щастливи. да успеят да намерят себе си, пътя си.

началните учители имат доста важна роля в този процес. за жалост, обаче, не са много подпомогнати в изясняването именно на тази си важна мисия.

правим тази работилничка за начални учители, които обичат да виждат учениците си с книги, супяващи и развиващи се. ще е на 23-ти март и мисля, че ще е забавно, полезно и интересно.

все още има няколко свободни места. повече инфо и записване – тук в Kafene.bg

Провокиран бях от две предишни публикации (едно и две) в този блог. Накратко – за да защитиш идеята си, най-добрият начин да го направиш, е да я реализираш. Всичко останало е вятър работа.

Проблемът? На света има супер много идеи. И непрекъснато се появяват нови и нови. И не всички могат да бъдат реализирани. А и не трябва. Основната причина е, че повечето от тях не струват. Казано на чист български – suck. Друга част са просто умрели идеи – такива, които нямат потенциал за развитие – просто съдържат някаква добавка към други, вече съществуващи (често – вече реализирани) идеи. Да, тези последните са много примамливи, защото са по-лесни за реализиране и за извличане на печалба от тях, но стигаме до там, откъдето започнахме. Че не е добра идея да си втори.

Случаят е друг? Имаш идея? Имаш идея.

И идва мигът, в който осъзнаваш, че това вероятно е повече от идея, това е ГОЛЯМА идея – започваш да вярваш, че идеята ти може да промени нишата, града, страната, света… Стоп! Сега е моментът да се поразсъждава трезво – наистина ли това е толкова голяма и значима идея и струва ли си да ѝ се обръща повече внимание?

Кажи я на глас. Все още ли звучи толкова мащабна? Напиши я на лист. Не, не бизнес план – не всичките 100 страници – просто идеята, половин страница е напълно достатъчна. Ако идеята се е смалила, загубила е смисъла си или формата си, след като е напуснала мислите, значи не е подходящата идея. Но ако продължава да бъде голяма, мащабна, ако продължава да звучи вълнуващо и предизвикателно – давай напред.

Така идеята се превръща в драсканица, после – в що-годе прилична скица, от която пък се ражда прототип… идеята еволюира. Става все по-голяма. Усещаш как се променя след всеки следващ поглед или доксване. Вплиташ в нея и по нещичко, научено от всички, на които си я споделил – приятели, колеги, близки…

Идеята се превръща в мисия.

И започваш да вярваш, че колкото и страхотен да е светът днес, той може да бъде по-добър. И започваш да го виждаш, да си го представяш такъв – защото виждаш все още нереализирания потенциал. И как ако това се случи, какви страхотни неща ще се случат след това…

Някъде по това време започваш да осъзнаваш, че това не е просто идея – това е цяла фирма – бизнес. И имаш нужда от екип. Осъзнаваш, че ще се нуждаеш от екип от визионери-професионалисти, партньори. Технически партньори, бизнес партньори, капиталови партньори… И всички те трябва изцяло да прегърнат идеята ти, за да може тя наистина да се случи по възможно най-добрия замислен начин и да промени света. А когато светът вече е променен, различен, дори някой друг да реши да
се възползва от идеята ти – сори, революцията вече ще се е случила. Без тях 🙂

–

този текст е на Димитър Цонев, който гостува днес в моя блог с темата предприемачество с много точни и ясни разсъждения за идеите и новия бизнес

–

виж още: идеи и крадене на идеи, как да защитим идеите си, предприемачеството е отговорност

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.