Герника – вероятно една от най-разпознаваемите картини на великия Пикасо. Знаех историята на създаването й. Но наскоро, от подкаста на Duolingo на испански език, научих и подробности около заточението на картината и волята на автора й да се върне в родната си Испания едва когато тя е наистина демократична държава.

Времената са такива, че много хора предпочитат да мълчат, да не заемат позиция по случващото се в Украйна.Изумително е как хора на изкуството у нас, прехвалени музиканти, актьори, спортисти, предприемачи, които иначе доста обичат да се изказват за какво ли не – сега повечето от тях мълчат. Дори не само мълчат, а продължават да споделят лежерния си лайфслайл със снимки от Малдивите, луксозни хотели и обилна храна.

Иска ми се повече хора да научат за това как Пикасо създава и постъпва с Герника. И да заемат страна. Страната на мира и демокрацията. Незаемането на страна е съучастие с насилието.

Платното представлява виждането на Пикасо за бомбардировката от 26 април 1937 година на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко в Гражданската война сриват със земята. 70% от сградите на Герника са разрушени, 1600 души са загиналите, а над 800 са ранените. Да, това плашещо много прилича на случващото се в Украйна през 2022 – Мариопул, Буча …!

Пикасо използва черна, бяла и сива маслена боя, за да покаже ужаса на войната. Хората са разпокъсани. Болката е непоносима.

Пикасо завършва картината през юни 1937 година и тя е отнесена в Париж, където авторът е в изгнание. Две години по-късно Франко установява своята диктатура, което кара Пикасо да завещае волята си и пред адвокат – Герника да не се върне в Испания докато не се установи истинска демокрация.

През 1939 година Герника обикаля на няколко места в Европа, а след това потегля към Америка, като събраните средства от показването й са за испанските бежанци. Изложена в MoMA тя става сензация. Плановете са след САЩ Герника да се върне във Франция, но започва Втората световна война и тя остава в Ню Йорк.

Цели 44 години Герника не е в своята родна Испания, а в музея MoMA в Ню Йорк. Чака търпеливо.

Пикасо умира през април 1973 година във Франция, все още в изгнание. През 1975 година умира Франко. Демкорацията постепенно се завръща в Испания, съставена е нова конституция, провеждат се избори. Минава време докато адвокатите на Пикасо признаят, че в Испания наистина цари демокрация и разрешат преместването на Герника. Преговорите с испанското правителство започват през 1979 година.

8 септември 1981 година е последният ден, в който посетителите на MoMA могат да видят Герника. На следващия ден картината е внимателно демонтирана, пренесена със самолет и върната в родната й Испания. В родината й вече цари демокрация.

„Герника е първата историческа картина, рисувана от хора, които правят собствената си история и осъзнават това. Една картина – огледало на света на ужасите и варварщината, от които хората трябва да се избавят“ пише Пиер Дакс. Висока е 3,5 метра и е дълга 7,8 метра (349 × 776 cm). Тя показва страданието на хора и животни, разрушени сгради без да показва непосредствената причина за това. Но от картината лъхат хаосът и насилието на войната и тя се превръща в символ на мира и антивоенните движения.

Пълната история на Герника е в Уикипедия и на български, все още без подробностите за изгнанието на картината.

Мисля си коя ли ще е новата Герника и защо хората не се научаваме от грешките … и докога ще позволяваме звярът в нас да надделява.

–

Ако знаете испански и английски може да чуете историята на Герника и пренасянето й обратно в Испания в подкаста на Duolingo тук.

Биографията на Айнщайн на Уолтър Айзаксън ме върна към един поизоставен от мен жанр, който в периода на подрастване ми бе любим – биографиите на знаменитости. Книгата не е нова. Откривам, че е издадена на българси език 2009-та. При мен достигна в аудио формат на английски език тази есен и си признавам, че силно ме очарова.

Очарователно е да се докоснеш до биографията на толкова значима, екстравагантна и чаровна личност като тази на Айнщайн. С всички лъкатушения на съдбата му, превратности, изпитания, успехи и слава. Времената, в които Айнщайн живее също са доста съдбовни за целия свят и това пътешествие допълнително дава много.

Освен гений – физик, който поставя основата на науката днес, Айнщайн е и изключително интересен мислител и човек. Изумително е как велики открития идват в толкова сложно, противоречиво и тръдно време. Как науката намира своите пътища без значение от фона, на който се развиват събитията.

Айнщайн е и от големите пацифисти. С това допълнително печели моите симпатии.

В доказателство и няколко цитата:

The value of a college education is not the learning of many facts but the training of the mind to think.

Politics is for the present, while our equations are for eternity.

If we want to resist the powers that threaten to suppress intellectual and individual freedom, we must be clear what is at stake. Without such freedom there would have been no Shakespeare, no Goethe, no Newton, no Faraday, no Pasteur, no Lister.
Freedom is a foundation for creativity.

Walter Isaacson, Einstein: His Life and Universe

Книгата е написана превъзходно. В аудио формата й я слушах в прочит на Едуард Херман – великолепно изживяване. Силно препоръчвам.

„Дълготваен мир може да бъде постигнат само ако голяма част от населението изнамери начини да се измъкне от бедността“

Оле Данболт Мьос

„Чуждата помощ е неустойчиво решение. То е като да храним бедните с риба, вместо да ги научим как да я ловят. Истинското решение трябва да бъде свързано с инвестиции и насърчаване на предприемачеството.

Ключов играч в това решение са не неправителствените организации и правителството, а корпорациите, които генерират по-голямата част от икономическото развитие.“

Филип Котлър

слънцето, синьото небе, поляните с маргаритки и първият цъфнал ирис на двора ми казаха – май е, вече наистина  е май