маркетинг по време на криза

това е темата на тазгодишния MIF – маркетинг по време на криза
и очевидно сме в криза. за това говори и програмата:

кафе
1 час лекция на Кевин Робъртс
30 минути дискусия с Кевин Робъртс
кафе
1 час и 15 минути дискусионен панел
обяд (1 час и 30 минути!)
1 час лекция на Мартин Линдсторм
30 минути дискусия

т.е. цял ден за 2 лекции от по час и разбира се, networking, който обаче излиза доста скъпо – 470 лв за ранните пилета и 578 за останалите

явно сме в криза. освен това сайтът досадно или може би по-скоро нервно кука и тиктака през няколко секунди. въпросителната стои пред мен. вие какво решихте?

за предните издания съм писала тук (MIF 2008) и тук (MIF 2007)

комуникатори, говорете за своята професия

във времена на финансова криза комуникационните бюджети заминават първи – навсякъде, не само у нас, а наред с бюджетите – и хората

ето и призивът на Барбара Гибсън – комуникатори, говорете за своята професия
след обидата тези дни из новозеландските медии, че PR хората са „spin doctors“

дали това ще помогне …

влияе ли кризата на живота ви в Second Life?

попадам на любопитен въпрос за финансовата криза от реалния живот и отражението й във виртуалния живот на хората

44.6%  от хората, взели участие в анкетата, жители на SL, считат, че кризата влияе и на виртуалния им живот в SL

подзаглавието на поста е впечатляващо: „How should the Lindens stimulate the in-world economy, which seems to be suffering due to the real world recession?“

подробностите са тук

влияе ли кризата на вашия виртуален живот и ако да – как?

не е на добре

без пряка връзка с предния пост за студа из България, причинен от политически игри

попадам на покана за домашна работа от Обама – едно видео, посветено на еко-проблемите с неговия съветник Holdren и тази графика за нашите планетни енергийни консумации в последните 150 години

medium

на тъмно. на студено. на червено.

не вярвах, че при червен пилотаж на държавата ще се стигне до спиране на кранчето от Големия Брат! това ме върна назад във времето, много назад, когато в България редовно имаше режими – може би малцина си спомнят – гасяха ни тока по график – два часа има два часа няма зимата, а същото упражнение се повтаряше с водата лятото …

но баща ми с усмивка ми припомни приказката за Хитър Петър, дето за да му стане по-широко у дома първо вкарал вътре цялото си животинско стопанство, а после едно по едно вадил магарето, кравата, петела и кокошките и после му се видяло мнооого широка и просторна къщата

после ще трябва да сме благодарни и да целуваме крака на висшите, които сега ни казват – спокойно де, какво толкова – просто спираме кранчето. някой нещо ни прави на балами.
и идат избори.

така е то, като сме на червено – ще сме и на тъмно и студено