има нещо много приказно в това да пишеш късметите. часът е следобеден. всички в къщата спят. тестото е замесено и оставено да набъбва. времето е малко. празникът наближава.
сам си с белите късчета хартия, пъките дрян, монетката. сядаш и извикваш на помощ изминалата година, мислиш си за предстоящата, опитваш да си представиш на какво би се радвал всеки от тези, с които ще споделиш хляба довечера и започваш да пишеш. класиката са здраве, пари, късмет, наред с екскурзия, диплома, булка и люлка. стабилно присъстват и нов автомобил или нова къща. напоследък се примъкват и нов лаптоп или телефон. а  ако имаш щипка в повече магически дарби наричаш специални късмети за специалните хора на масата.
е, не отнема много време. но отдъхваш когато приключиш – отметнал си важна задача! отделяш ненужните и остават само омайните. завиваш бързо всяко поотделно във фолио. разбъркваш и поставяш по едно късметче във всяко парче от питката. пъхаш я във фурната и скоро ароматът й се разстила из цялата къща, за да добави онези важни вълшебни нотки за вечерта …
а после – както се случи, т.е. какъвто ти бил късметът! и няма на кого друг да се сърдиш, като на теб самият се пада именно това, което ти се полага. като например „пълна липса на скука!“

е, да ви се сбъднат късметите!

Follow

ето я и най-яката картичка, която получих този сезон. тя е от masterplan и ми харесва с това, че е надписана на ръка със свеж текст – пожелава ми нечувани вълшебства с истинските  магьосници около мен, използва хартия и материали втора употреба, ушита е, зелена е, фриволно-игрива е, семпла е и това я направи различна от всички останали, които намерих на бюрото си в офиса тези междупразнични дни и спечели този пост. браво на Деси и Стоян!

–

ето и най-яката електронна от реколта 2009

Follow

Коледата е за да подаряваш. да но …

най-скъпият подарък не е този, който си купил срещу най-голяма сума пари, а този, който си намислял, подготвял, правил дълго, в който си вложил мисъл, желание, емоция, с който си се забавлявал и накрая се е получило нещо наистина добро. поне така мисля. е, може да не издържи до другата Коледа, но пък със сигурност ще е по-траен от масовките произведени в Китай. освен това ще има едно огромно предимство – ще е уникален и никой няма да има друг именно такъв подарък! и това го прави безценен.

досадно е да получаваш подаръци, които никога няма да използваш, защото не ти харесват или просто не ти трябват. подобно на Лидия намирам повечето подобни подаръци за налагане на чужди виждания и вкус и яростно навлизане в личното пространство. този вид подаръци са или агресивни (искат да те променят, да ти наложат чужди възгледи и начин на живот) или фиктивни, формални (просто за да отбият номера). затова и съдбата им е предрешена. според мен трябва подобни вещи да намерят пътя към други хора, на които биха били от полза или които биха им се радвали. ужасно е да се трупат ли трупат излишни непотребни вещи. не е еко, не е рационално, не е икономическо изгодно, не е морално. освен това, както вече споменах – е изключително досадно.

ето защо съм фен или на първите, т.е. скъпите подаръци, а в последно време и аз като Лидия стигам до извода, че е по-добре да се подарят вариант а) пари, отколкото скъпо (или не), но непотребно нещо. или пък вариант б) – нещо за ядене, но задължително вкусно 🙂

на снимката – един от изработените от нас с Томи коледни подаръци тази година – купа от непотребни хартийки. забавлявахме се около две седмици да я направим. и ние си я харесахме и баба я хареса много!

а вие какви подаръци подарихте тази Коледа?

Follow

Wish and go на колегите от Zed Digital Cybermark е най-мега яката картичка за сезона!

фаворит за 08 бе web 2.0 на Graffiti BBDO

а ето и нашата тазгодишна продукция

Follow

обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми

всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян

двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!

Follow

Дядо Коледа отново подхвана блога си, а от седмица вече приема и желанията на децата отново, за 6-ти път в електронен вариант на Az-deteto.com. Може да ви изглежда рано, но на джуджетата им трябва време да изработят всички играчки, все по-скожно-технологични. Дано родителите се включват с малко помощ, че белобрадия старец изнемогва 🙂

полезният линк за децата, които още не са изпратили писмото с Коледните си желания е тук – писмо до Дядо Коледа

Follow