никога не ме оставяй

нежна и тъжна, с много спомени и теми за размисъл – такава намерих „Никога не ме оставяй“ на Кадзуо Ишигуро. хареса ми.

чисто човешките отношения, творчеството, като нещо уникално за човека, за донорството и живота, за клонирането и всичко, произлизащо от него, антиутопично, немислимо

макар книгата да е издадена към поредицата съвременна европейска проза на Колибри и да е вписана сред 100-те най-добри английски романа за последните 100 години от Time, макар действието да се развива в Англия има нещо много източно и странно различно; любопитно е също, че при автор мъж разказът се води от едно момиче, женската гледна точка е уловена

не мога да се въздържа от коментар по абсолютно несвързаната с текста на книгата анотация на гърба на книгата, както и много не добрата й (и отново далеч от романа) корица