Пролетния базар на книгата 2022 в София

Общ изглед - книгите сред розите

Общ изглед – книгите сред розите

Пролетния базар на книгата в София 2022 отмина и си позволявам да споделя някои мисли. Много от редовните изложители и посетители споделяха активно и приканваха хората да посетят базара. Публикациите в социалките бяха ежедневни и усещането и онлайн и на място бе за празник. Допълнителен разкош добавяха нацъфтелите в парка пред НДК рози и други цветя, фонтаните и усмихнатото време.

И да, чу се мрънкане за времето – валя дъжд и грееше много слънце на моменти – типичното софийско пролетно време. Но в крайна сметка книгите бяха сред хората и толкова хора около всички щандове не бях виждала. А просторът на парка и възможността спокойно да се разхождащ между книгите, вместо да си в (доста неуютната за целта) сградата на НДК си е голям плюс, според мен.

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Щандът на ЕРГО и Мартин Христов

Виждах много усмихнати хора – хора, които без бързане си се ровеха из книгите, говориха си с издатели, автори, питаха, гледаха, купуваха още и още книги.

Да, видях и хора, които се насочваха само към кътчетата с книги за 5 лева, например и жадно ровеха там. Но бяха на базара, търсеха, купуваха. Няма защо да им се сърдим.

Видях и много млади хора и деца. Много. Лично аз поговорих, докато бях на щанда на ЕРГО да представям романа си на „среща с автограф“ с няколко групички млади хора, видимо 8-12 клас, които идваха, гледаха, слушаха, питаха, нарамили раници пълни с книги. Впечатляващо.

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Щандът на ICU, снимка Невена Дишлиева-Кръстева

Видях и много автори и издатели, преводачи, илюстратори, редактори – усмихнати, търпеливи, срещащи с усмивка всеки нов посетител на щанда си, в разговори с хората, помежду си. Хубаво усещане, празнично.

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Силвия Чолева и Владислав Христов, щанда на издателство ДА

Подразни ме мрънкане от малко, но ясно дочути на място или повторени не еднократно коментари в социалните мрежи от някои издатели и някои автори (малко, но ги имаше), че на базара, а и по принцип в България имало повече автори от читатели и че много хора само си купували книги, защото е модерно, а не ги четяли. Никак не споделям това мнение и ще пиша допълнително по темата защо е хубаво, а не лошо да имаме толкова пишещи и издаващи хора. И че реално който си чете – чете, а който купува книги, а не ги чете пак подпомага книгоиздаването и съществуването на всички тези издатели.

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Децата четат на Пролетния базар на книгата 2022 в София

Не споменах за детската програма по време на Пролетния базар на книгата 2022 в София. Знам, че имаше и бе доста наситена. Моите деца поотраснаха и не се задържаха този път на нея. Но обиколиха няколко пъти всички шатри и двойно надскочиха определения бюджет за книги. Закупените книги веднага зачетоха с любопитство.

 

Clair de Lune - романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Clair de Lune – романът и арменски сладки по време на моята Среща с автограф

Благодарна съм на всички, знайни и незнайни хора, които минаха и си купиха романа ми от щанда на ЕРГО или дойдоха специално по време на моето представяне и успяхме да си поговорим, да разкажа, да се прегърнем и да споделим арменските сладки.

Благодарна съм и на всички, които четат (често за една нощ) романа ми и после пишат с впечатления и мили думи за Clair de Lune / На лунна светлина. Предстоят ми срещи с читателите в Пловдив на 9 юни в Капана от 18.00, във Варна в градината на Карин дом на 15 юни от 18.30 и във Велико Търново на 2 юли от 11 ч. Ще се радвам да ви видя.

И последно за базара – Браво на организаторите на Пролетния базар на книгата 2022 в София и на всички издатели, изложители, автори, преводачи, илюстратори и посетители, които направиха възможен този празник на книгите!

подари книга, спри ACTA

bookкато се замисля – библиотеките са основният извор на злото – от години разпространяват книги, не ги продават, но много хора ги четат. истинско нарушение и на авторското и на всички търговски права! пряко удрят по издателите. как е възможно?!

хора, много смислена акция – в знак на протест срещу безумието ACTA да дарим книги на библиотеките. книга в твоята лична библиотека ще я прочетеш ти, вероятно 1, 2, 3 приятели. книгата в библиотеката ще я прочетат десетки.

може да не взимаш книга от своята лична библиотека, отдели 10-12-15 лева – едно кафе, едно ходене на кино само и купи книгата, която си харесал най-много от четените напоследък. сложи й надпис – НЕ на ACTA и я остави в близката библиотека.

събота, 11, НДК

писах още: безумието ACTAвреме за книги, време за библиотеки, да върнем читателите в библиотеките

Чарли, Матилда и липсващите книги

част от задължителната литература за 3-ти клас са книгите на Роалд Дал. за жалост книгите му не се намират лесно.

всъщност може би следва да тръгнем от там, че в София по кварталите (почти) няма книжарници. Ако има то те предлагат и канцеларски материали, а книгите специално за деца са за най-малките. библиотеки също (почти) няма. особено снабдени с необходимите за прочит през лятото книги.

започва обикаляне из не многото по-големи книжарници в центъра – из моловете и други. търся каквото и да е от Роалд Дал, след обиколки в поне 5 книжарници намирам:

ГДВ, изд. Колибри, 1996, цена 8 лв.

Матилда, изд. Пан, не става ясно коя година, цена 6.50лв.

Чарли и Големият стъклен асансьор, изд. Ентусиаст, 2010 г., цена 8 лв.

не знам защо книга от задължителната литература на учениците (Матилда) се намира изключително трудно. предполагам не малко родители ще се откажат да я търсят след третата книжарница.

не знам защо книги, които се харесват и четат от децата (като тези на Роалд Дал) се намират трудно

това, че един успешен автор се издава в годините от различни издателства също не говори добре

и после да затваряме виртуалните библиотеки, вместо да погледнем истината в очите и да си признаем, че издателствата имат проблем/и.

и аз за издателствата …

не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.

вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.

третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.

предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.

та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.