един лесен и много видим начин да покажеш подкрепата си за протеста е без значение къде живееш да поставиш българското знаме на прозореца или балкона си.
снимката е от Цариградско от преди около месец, а домовете със знамена из цяла България стават все повече и повече.
хайде и ти.
#дансwithme
#оставка
къща в град Елена
двор в Чифлик, Троян
къша в село Долни Върпища, близо до Дряново
къща от село Ерул, Западна България – едно от трите знамена от 10-тината къщи в малкото селце Ерул, съвсем до границата
снимката е от село Врабча, Трънско
това лято видях българските села по-усмихнати от преди, много по-оживени, без традиционните камари боклуци наоколо (с малки изключения). дворове – потънали в цветя. да, така от най-източните до най-западните села, и в Северна и в Южна България.
снимката е от село Крапец
не знам дали защото беше лято, но селата бяха по-усмихнати и живи от преди години. виждах хора по улиците, из дворовете, да майсторят, говорят, да се смеят. често бяха из нивите и събираха реколта. радост.
къщи с оправени дворове, с цветя навсякъде, с подредени насечени дърва за зимата, тикви по стъпалата и ябълкови дървета, с провиснали от плод клони до земята отвъд оградата. къщи на хора, които обичат мястото си. нещо, което отдавна не бях виждала толкова масово.
не че е толкова важно, но любопитна подробност е, че на много места из селата, дори в най-затънтените има чинии на Булсатком. друго важно нещо е, че дори пътища, отбелязани на картите (хартиени и виртуални) като междуселски са всъщност тотално занемарени и непроходими. но като цяло пътищата постепено се оправят. почти навсякъде. парадокс е, че на места междуселските са по-добри, оправени с финансиране по програми, а другаде в самото село пътищата са ОК, но наоколо е кошмар.
снимката е от село Ясна Поляна, близо до Приморско
знамената са задължително на кметството – родното, наред с това на ЕС; знамената са понякога на пощата, много често на магазина, кръчмата, гумаджийницата или просто пред някой дом; понякога са забити на високи пръти пред дома, друг път – провесени през прозореца или на терсата.
на излизане от Варна
на излизане от Габрово
явно по някакви EU директиви или финансиране – много градове са разкрасени по този начин
наблюденията и снимките са от лятото на 2010 година
с благодарност към приятелите и всеотдайните пътешественици
постът е специално посветен на Боян Юруков, Юлиан Попов и днешния ден
писах през 2008-ма „де е България“ и наскоро „нещата в бг наистина вървят добре“
възхищавам се на последователността и позитивизма, с които Боян Юруков подкрепя българското
специално заради него на 3-ти март оглеждах старателно блокове, сгради, улици, за да видя колко българи ценят и по някакъв начин отбелязват Националния ни празник
истината е, че бяха малко знамената, на блок я имаше я нямаше по едно знаме, но като че в центъра бяха повече отколкото из няколкото квартала, из които минах
в детството ми в нашата къща имахме знаме, което се изнасяше на терасата на всеки подобен празник, след което се изпираше и се прибираше до следващия, помня, че и съседите имаха и слагаха знамена. на този 3-ти март никой в квартала не сложи
и защото ден по-рано бях в друга европейска столица не мога да не направя сравнение и да отбележа за пореден път, че там знамената са навсякъде и винаги, не само по празник, постоянно ти се напомня, че си именно там, така е на много места по света
мисля си, дали от ниското ни самочувствие е това, от прекалената ни готовност да се откажем от българското в името на големия брат, без значение дали е съветски или американски или друг, дали е от друго … без да искам да съм прекален патриот мисля, че малко повече знамена на родния ни трикольор ще се отразят добре на всички ни.
Follow