ключова дума: щедрост

IMG_1431вероятно един от най-важните ключове за живота днес се крие в смисъла на думата „щедрост“. забързани, уморени, изнервени, озлобени, смятащи че всичко и всички са против нас, намусени, кисели, опаки, зли, сиви пропускаме едно елементарно решение. „щедрост“.

щедростта не е само за богатите. не се отнася само за милионера, който подхвърля 100 лева дарение за някой дом веднъж в годината. не е в 20-те стотинки, които минувачът пуска в шапката на уличния музикант, 50-те стотинки срещу повяхнала китка на бабата на улицата или левчето за босото цигане, което мие прозорци на коли по светофарите.

щедростта е отвъд материалното. тя е усмивката, споделена със съседите пред входа. това е добрата мисъл за приятел. това е подарената книга. протегнатата ръка. телефонното обаждане на някой, който го очаква. това понякога дори е един лайк или едно „браво“ в коментар във фейса.

щедрост е да дадеш повече – в работата си, в отношенията си с хората, във всичко. баба ми казваше „винаги давай малко отгоре от теб“. без да очакваш нищо в замяна. без да смяташ ползи и да правиш сложни калкулации кой колко. дай повече.

щедрост е да отидеш да раздаваш супа на бездомните или да храниш кучетата в приюта. щедост е да вземеш кутия блажна боя и да боядисаш пейката пред блока, а после и катерушката и пързалката, защото съботният ден е дълъг. щедрост е да измиеш някой път мърлявия асансьор, който постоянно иначе те дразни. щедрост е да вземеш всички недочетени нови книги и да ги дариш в близкото читалище. щедрост е да минеш до родното си училище и да попиташ дали пък нямат нужда от нещо, с което да помогнеш.

щедрост е просто да се усмихнеш сутрин в огледалото и да започнеш деня позитивно.

щедростта е нещо толкова човешко. за жалост, само благородните хора са готови за щедрост.

подарявам ти това слънчево сърце, което ме порази вчера. и не забравяй за тази красива дума „щедрост“.

доброто е жизненоважно за оцеляването на света

„Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят.

Ние трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.

Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.“

цялото интервю с този уникален и изключително земен човек – отец Лашков  е в Kafene.bg

Калин Терзийски за щастието

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто

Кайо за доброто

IMG_1190

съвсем Великденски пост.

наскоро имах изпълнена с мъдрост среща с Калин Терзийски – Кайо, по повод новата му книга Ной дава последни указания на животните. ще пиша скоро за сборника разкази, ще има скоро и готино интервю с него в Kafene.bg, но малко само в аванс по повод днешния ден.

Човек трябва да е напълно безпринципен в добротата си и във всички неща, които прави. Принципните хора са фашисти. Когато живееш, когато правиш добро или каквото правиш – надявай се, че Господ те води. Той знае принципите, а не ти.

Така реших, че трябва да помогна. Но как да помогна? Всяка помощ е нищо и половина, вятър и мъгла. С нея ние правим, аз специално за себе си правя няколко неща. Първо – да се дисциплинирам в даването и в анти-алчността, да се дисциплинирам в пилеенето, да дицсиплинирам у себе си нежелание за притежаване. От друга страна аз се отчитам пред Върховния инспектор. Правя го не заради този и онзи, защото това ще свърши някаква работа. На един човек колкото и пари да му дадеш нищо хубаво няма да стане. Но ти така увеличаваш доброто по принцип. Ако тръгнеш да мислиш много-много – вече е лоша работата. Поне така си мисля аз.

Пламен има съвсем конкретни нужди – той пътува веднъж седмично за кръвопреливане до Троян на собствени разноски. Баща му е пенсионер. Какво мога да направя? Не съм бизнесмен, но всъщност съм своеобразен бизнесмен. Аз произвеждам книги и то като луд, така че за да има постоянно някаква малка помощ – една от книгите ми да бъде дарена за това момче. Цялата печалба. Помолих и издателството и Сиела веднага откликнаха. И техните пари са дарени. Надявам се, че по този начин той ще има пари за пътуване, да речем.SMS с текст DMS Plamen на дарителски номер 17777.

Човек не трябва никога да се замисля, това е основна тема в моето писане, никога да се замисля защо прави добро, на кого прави добро и как го прави. То не е нито за когото го прави, нито за него си. То е за пред Висшата инстанция.“

още за има ли кой да ви обича

мъдростта на щедрото дърво

dsc03341поредното чудно изкушение, дело на издателство Точица е книгата на Шел Силвърстийн Щедрото дърво. великолепен превод на проф. Александър Шурбанов. изящно издание.

една история на човека, който винаги иска и дървото, което винаги дава. и това го прави щастливо.

една история за живота, в който никога нямаме покой. за доброто. за търпението. и за любовта, разбира се.

една книга за деца и за всички останали. пожелавам ти я.

p.s. има надежда за света, в който живеем, за нашата България, щом има хора като Зори и Марин от Точица.

последно за 2011

Ако си роден без късмет и без никаква възможност да получиш дори и малко щастие и радост в отредените ти години, а повярвай ми, много хора са такива, имаш два пътя: да станеш добър човек, който без да има защо обича живота и хората, или да станеш отчаян и зъл изрод, който мрази целия свят. Но ще те предупредя! Твърде, твърде малко са родените като теб, които са тръгнали по първия път. А сега си ходи.

По един от двата пътя
Има ли кой да ви обича, Калин Терзийски

последно за 2010-та – Трон: Заветът
последно за 2009-та – Айн Ранд
последно за 2008-ма – Мураками

защо не вярвам в алтернативното образование

IMG_7072
алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

10 доброволчески инициативи, които да стартираш още този уикенд

IMG_6070

мда, доброволчеството е добротворчество. и защо да не го започнем от днес или от този уикенд, защото доброволчеството е нещо, което правим за всички, давайки труд и свободно време. личният ентусиазъм привлича – обърнете се към съседи, приятели, а през фейсбук защо не и до всички за подкрепа.

да, първоначално всички ще ви поислят за хахо. да, ще намерите съмишленици. да, няма да е лесно. но пък ще е забавно. и от полза за всички.

1. пред блока, на нашата улица – почистване на общите площи. сега е време за есенно почистване, засаждане на цветя, подстригване на храсти и дръвчета, освежаване.а защо не и с малко повече въображение, като на снимката.

2. в помощ на еко организации – ако има акции по почистване на паркове, планини, реки, посаждане на дръвчета (почти всеки уикенд има подобни на различни места) – включете се или инициирайте подобна кауза за хората около вас.

3. детската площадка – мястото, на което играят децата ни, вероятно има нужда от нови свежи цветове, а защо не и малки промени, нововъведения като въжета с възли за катерене, вместо счупената люлка или провисната стара гума към катерушката, например, нов пясък в пясъчника и прекопаване и засаждане на трева наоколо.

4. игра с децата. ако имате интереси и добри умения в специфична област – можете да правите отлично малки модели, четете изразително, правите кукли от стари кутии или нещо подобно – излезте на площадката и организирайте за час кръжок. ще се получи добре, може да стане традиция всяка събота или поне всяка първа събота на месеца да се занимавате с децата от входа.

5. възрастните хора. предложете на съседите, възрастни хора, от долния етаж да им помогнете с нещо в домакинството. ако има дом за възрастни хора наблизо – посетете го и преложете помощта си.

6. близкото училище. със сигурност учлището също има нужда от подкрепа. дори децата ви да не учат там – вероятно често играят в двора му. предложете на ръководството да сформирате екип доброволци и освежите оградата, спортните съоръжения, да помогнете с друго.

7. библиотеката или читалището. ще се зарадват на вашата помощ – можете да изработите плакати заедно с децата си, да ги размножите и залепите на различни места в квартала с покана всеки да дари книги на библиотеката. подгответе представление, поставете го в читалището и със събраните средства закупете нови книги за библиотеката. бъдете креативни и проактивни  и нещата ще се получат добре.

8. близката болница. вероятно тази доброволческа задача ще ви се стори трудна, но пък е наистина важна. децата в болниците искрено биха се радвали някой да ги забавлява поне час – да им почете приказки, да им нарисува нещо. изисква се разрешение за достъп, но пък рядко биха ви отказали такъв, при вашето добро желание. подобни четения могат лесно да се превърнат в традиция.

9. градската среда. имате любимо място от детството, което вече не изглежда така, както преди – фонтан, чешмичка, паметник или градинка. решете се и го направете. с малко административни разрешителни и дори в някои случаи без тях можете с приятели да се хванете и почистите паметника, градинката, да стегнете чешмата, така че тя отново да проработи и радва хората и дори да направите фонтата още по-атрактивен и от преди. малко повече усилия, но си заслужават.

10. wikipedia и споделеното знание. ако имате познания в специфична област от човешкото знание, ако конкретни теми ви вълнуват и сте със задълбочени познания по тях – погледнете описани ли са в wikipedia на български език и още сега въведете нови теми, допълнете съществуващите такива – това ще е от полза на всички, защото стотици хиляди българи ползват ежедневно wikipedia като основен източник на познание, за справки, референции и т.н.

още идеи за доброволчество – от Ивет тук
писах още: позабравеното доброволчество, доброволчеството означава добра воля

идеи за зелени идеи :)

хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.

презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.

цък: http://vimeo.com/9120000

10 начина да направим света по-добър

днес с Деси (boshnakova.com), Руми (getlocal.com) и Апостол (зелените рицари) влязохме неволно в разговор за това как да направим света по-добър, всъщност по-добро място за живеене. излязоха няколко различни начина и по класическото клише, което хората много обичат – ето ме с обобщение за 10-те начина да направим света по-добър:

  1. да обичаме ближния (не само семейство, близки, но и съседите, хората по принцип); обичаме тук включва грижа и уважение;
  2. да образоваме по-добре децата си – да настояваме за смяна в образователната система;
  3. да не изоставяме децата си в домове, да няма деца за осиновяване, да се грижим за децата си;
  4. да черпим повече мъдрост от възрастните хора и да ги уважаваме, а не да ги оставяме на произвола на съдбата;
  5. да сме с грижа към природата и устойчивото развитие, зелените идеи, което включва и това да имаме по един поне кошер с пчели във всеки двор, например или да се движим повече с колела, вместо коли;
  6. да възпитаваме у себе си и децата си повече вяра в собствените сили и увереност, че може всеки един от нас да допринесе нещата да са по-добре;
  7. да не разчитаме държавата / общината / другите да свършат всичко – да почистят, да посадят дървета, да се погрижат за улиците и парковете, да се захванем и свършим нещо и ние, още сега;
  8. да не изхвърляме болкуците си където и да било и да изказваме недоволство, категорично недоволство, когато ставаме свидетели на това други да го правят;
  9. да не се оправдаваме с бездействието на другите, а да правим нещата така, както искаме самите ние да са – по-добре;
  10. да се усмихваме – защото една усмивка сутрин може да обърне и най-киселия човек в не толкова кисел и поне малко по-добър.