Ура за Мари-Леа и рисунките й. Всеки може да промени средата. Само да иска.

2

Мари-Леа е френска студентка, която бе на обучение в София. И докато така и така бе тук реши и нарисува една от стените в Химикотехнологичен и металургичен университет в София!

Мари-Леа Хупин е на 20 години и учи инженерна механика в Université Technologique de Compiègne, северна Франция. От 5 години в свободното си време се занимава и с улично изкуство. Страстта й са рисунките, а и танцуването. В София танцува с Петя (за която ще ви разкажа скоро и която ми сподели тази история.

Стената, която Мари-Леа реши да нарисува е в ХМУ София  @uctmsofia в instagram

3

Рисунката е по мотиви на Малкия принц на Екзюпери. Нарисувала е самолета в 3D със специален софтуер, след което го е пренесла на стената. Първо получава разрешение от университета, след като дава предложение, след което представя проекти. Общо 25 часа работа й отнема, с маска на лицето, за да осъществи рисунката на стената.

Радва се, че колегите и преподавателите й приемат идеята, подкрепят я и след това се радват, разбира се, на резултата. Видно е и от снимките.

6

От всички тях и от престоя си в София Мари-Леа отнася много свежи спомени и приятелства обратно във Фанция.
Специалните й благодарности са за ръководителя на курса й Димитър Дончев и на преподавателката й от френска страна – Валери Мабил. Също е благодарна за възможността да посещава курсове в университета на френски и английски език. Партньорството между университетите е по програмата на Европейската комисия Erasmus+

4

Ето и страницата на Мари-Леа във фейсбук – https://www.facebook.com/alinate.art/ – може да дадете по един лайк 🙂

Браво на Мари-Леа! Благодаря и на Петя, която ми разказа за нея и осъществи връзката ни.

А на всички ни пожелавам повече мечти, повече проактивност – да променяме средата около нас. И най-вече – здраве!

Ура за Даката Боянов и учителството в Кения: децата там са щастливи и изключително благодарни за това, което имат

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 класна

селфи след края на часа по математика в 21:00 вечерта с учениците от 9 клас

Даката е любим учител в Увекинд в София. Но, вече е любим учител и за много деца от Кения. Това лято той гостува там и споделя сърцераздирателни снимки и истории от истинския живот в този доста беден регион на планетата. Накратко си говорим за това в интервюто, специално за вас.

Разкажи ни за своето гостуване в Кения това лято? Какво те отведе там?   

Основната причина беше желанието ми да помагам на хората. По призивание съм учител и винаги изпитвам удоволствие, когато помагам на децата, споделяйки знания и опит. Тъй като лятото съм ваканция от училище, реших да потърся място, където ще бъда полезен. Африка от години ми е на сърце, а и никога не бях ходил там и реших да направя нещо различно. Заедно с един от най-добрите ми приятели, който също желаеше да отидем започнахме да разпитваме хора, организации и сдружения за различни училища в различни държави на континента. Успяхме да се свържем с директор на частно училище, намиращо се в околностите на гр. Накуру,  Кения. Проведохме доста разговори с него и съпругата му, Трогна ме историята му и посвещението му към децата. Свързахме се и с хора, които са били там и ги познават и това ни даде допълнително спокойствие и увереност да го направим. Впоследствие и друг мой приятел реши да се присъедени към нас, така че станахме 3-ма.

20190712_080809

учениците и учителите, когато се казват важни съобщения за деня

Колко продължи и какво прави там?

Учебната година ми приключи на 28 юни (петък) и на 30-ти същият месец вече летях на там. Желанието ми беше да остана възможно най-дълго, но момчето с което пътувах можеха да го пустнат от работата му максимум за 5 седмици и затова на 5-ти август се прибрахме. На 1-ви август обаче дойде Диан (другият ми приятел) и той в момента е там за същият период от време. Училището е предимно за деца, които са сираци или родителите им не могат да осигурят храна и образование. Децата живеят и учат там по време на учебната им година (юли месец е учебен за учениците в Кения). Включих се с това което мога най-добре – да преподавам математика. Първата една седмица се запознавах с учебния процес, местните учители и система на обучение и от втората започнах да преподавам на 9,10 и 12 клас.

 раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

раздаваме ориз на семейства, живеещи на сметището

Най-големите предизвикателства за хората от тези бедни региони в ежедневието им?

Шокиращо е, че макар цените да са същите като тези в България, около 1/3 от населението живее с под 1 долар на ден (под 2 лв.). В района, в който се намира училището няма ток и вода. За самата сграда е закупен генератор, който работи само рано сутрин и късно вечер за да може да има осветление в стаите. За къпане и пране се използва събраната, чрез покривите дъждовна вода. За пиене – идваше цистерна, която пълни веднъж седмично големи резервоари. За много деца от улицата обаче, дори чистата вода е лукс. Храната в училище е една и съща абсолютно всеки ден – закуска с угали (смляна царевица), за обяд и вечеря – царевица с боб (понякога и ориз). Децата бяха много благодарни дори за това, защото преди да отидат в училище, много от тях са гладували дни на ред и са яли от отпадъците на сметището.

С какво се завърна?

Отидох за да уча децата, а се оказа че ученикът бях аз. Много от тези деца, въпреки преживяните тежки истории бяха щастливи и изключително благодарни на Бог, за това което имат (покрив и храна). Времето изкарано с тях и учителите им беше удоволствие за мен. Техните сълзи при тръгването ми и молбите им, ме карат да се връщам всяко възможно лято там. Така че догодина плановете ми за лятото са да съм отново в Кения. Спестих си морета, сафарита и всякакви удоволствия, за да мога да купя подаръчета на децата там. Усмивките и благодарността им, ме прави щастлив.

След бране на боб заедно с учениците

След бране на боб заедно с учениците

Много тъжни снимки, с великолепни деца. Кое остана най-много с теб в сърцето ти?

Обичам всичките деца и когато чувах техните истории, не можех да заспя лесно през нощта. Мислех какво мога да направя за тях и как мога да им помогна повече. Теди например е ученик в 12 клас. При раждането му са настъпили усложнения и лекарите са поставили избор пред майка му кого да спасят – нея или детето й. Тя избира живота на сина си. Баща му е пътувал от друг град, за да отиде в болницата. Докато управлява колата му съобщават по телефона, че съпругата му е починала. Афектиран, губи управлението над автомобила и катастрофира. В деня на раждането си, Теди остава без двамата си родители. Има невероятни баба и дядо, които се грижат за него докато навърши 7 години. Те обаче имат повече от 30 внуци (там всяко по-бедно семейство има по 6-7 деца) и не могат да продължат да се грижат за него. Свързват се със Сами и Мили (директорът и съпругата му) и те записват Теди да учи и живее там. Други истории на част от децата и снимки с дейностите ни там, може да откриете в групата ни във фейсбук „Мисия Кения“.

Какво можем да направим, за да получат шанс тези деца? С какво може всеки от нас да помогне за по-доброто им образование, храна, живот?

Преди да си тръгнем се опитахме да закупим с лични средства и средства дадени ни от приятели храна и дрехи за децата. Основната нужда обаче си остава възможността повече такива деца да получат образование, храна и закрила в училище. Имаше деца, които ме молиха ако можем да вземем техни братчета или сестричета, които живеят на улицата при тях. Разходите за едно дете са 72 лв на месец (което включва храна, дрехи, учебници, легло, ток, вода, заплати на учители и т.н.). В момента планираме създаване на фондация за събиране на средства за нуждите на тези деца, за да може всеки да дарява. Когато е готова, ще напишем в групата „Мисия Кения“ банкова сметка. Със събрани средства от приятели, вече платихме едногодишната грижа за 5 деца. С помощта на работниците в училището, децата ни записаха благодарствени клипчета, които ще качим в групата.

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

заедно с учениците от Rain Edge High school, в гр. Накуру, Кения

Още 10 нови статии в Уикипедия по теми и личности от деня

„In time of destruction, create something … a poem, a parade, a community, a school, a vow, a moral principle; one peaceful moment.“

Maxine Hong Kingston

Така следва 4-тата ми #10wikidays поредица с интересни и значими, според мен, личности и събития:

Да се допринася в Уикипедия е вид доброволстване, което всеки (който чете този текст) може да прави. Всеки има познания в дадена област или знае език, от който да преведе вече съществуващо съдържание на други езици в Уикипедия. Свободното знание е знанието, което ще ни направи свободни. И колкото повече – толкова повече.

Опитай.